В далечното историческо минало на Ловеч е имало достатъчно на брой църкви, но до нас днес са останали само три.
Църквата “Св. Неделя”, т. н. Горнокрайска се намира на границата между кварталите “Вароша “ и “Дръстене”. Обявена за национален паметник на кулурата, тя продължава и днес да събира православните християни. В периода на Османското владичество е била катедрален храм. Близо до нея била старата Митрополия, известна още като Владишкия конак.
Пострадала по време на Гръцкото въстание (1821 – 1828) тя е възстановена през 1834 г. Застроена на каменни основи няма внушителен вид – ниска, едва изпъкнала от земята, без вградена камбанария. По план е трикорабна базилика, с пристроени по-късно балкон и притвор. Иконостасът е дъсчен, направен от чамов материал и боядисан. Стенописите и част от иконите са дело на братята Нане и Наум Илиеви, представители на Дебърската школа, заселили се и творили в Ловеч. За това свидетелства запазения в притвора надпис от 1873 г.
В храма се намират старинни икони, църковен архив, в който се съхраняват старопечатни книги и множество документи за историята на града. Иконите са изписани от най-добрите представители на Тревненската, Самоковската, и Дебърски школи, между които се открояват имената на Георги Витанов, Николай Василев, Станислав Доспевски и др. Интересната дърворезба на олтарните двери е дело на майстори от Тревненската школа. Това бил подарък на църквата от бояджийския еснаф в града. Тук е погребан митрополит Дионисий, обичан и почитан от гражданството. Може да се види и паметна плоча с имената на най-изявените борци за църковна независимост в Ловеч, поставена през 1901 г.
Днес предстоятел на храма е отец архимандрит хаджи Викентий.
Камбанарията се намира в единия край на църковния двор. Звънарят разполага с три камбани с различна тонова височина, които се бият последователно в стил благовест. Сигналите по ритъм са стандартни, но звученето им създава своего рода камбанен комфорт.
Църквата “Успение Богородично” тъй наречената Долнокрайска се намира също в квартал Вароша близо до музея на Васил Левски и е обявена за национален паметник на културата. Първите преки сведения за нея са от 1784 г. Вкопана е в земята на дълбочина три стъпала. По план и структура представлява типична възрожденска псевдобазилика. Куполът, новата камбанария, притвора са построени в по-късни периоди. Външната украса на храма се представя от няколко каменни релефа символизиращи трите сфери на битието – земя, въздух, небе.
Най-ценната принадлежност на църквата е великолепния иконостас, дело на майстори от Тревненската школа. Предстои да се довърши започнатата отдавна реставрация. Заслужават интерес и старопечатните издания намиращи се в нея, най-старото от които е от 1624 г. В двора са погребани видните наши съграждани - сътрудници на Васил Левски: Марин Поплуканов (1845 – 1913), Величка Хашнова (1830 – 1906) и др. Има вградена камбанария. Звънарят разполага само с една камбана, което естествено той бие в стил благовест. Това прави скромна неговата “музика”. Предстоятел на църквата е отец Иван Наги.
Храм “Света Троица” е катедрален. Нарича се от старите ни съграждани Харманската църква. Тук служи епархийския ни архиерей Негово Високопреосвещенство Ловчанския митрополит Гавриил. Подобно на останалите ни храмове и тя има своята тъжна история. По време на Освободителната война тя била така разрушена и ограбена от турците, че дори били отнесени синджирите, на които висели полилеите. В днешния си вид, след основен ремонт, тя съществува от 1942 г. Сега в храма се извършва великолепна иконописна реставрация. В отсъствие на митрополита, службите се водят от отец Кънчо Кабадийски, който е предстоятел на храма. В миналото от нея се е носел мелодичния звън на четири камбани, но днес се използват само две, които се бият в стил благовест.
Може само да се предполага, каква голяма е била ролята на камбанната музика в живота на ловешките граждани, особено в моменти като освобождението на Ловеч, посрещане на руските войски, и при големи религиозни и национални празници.
Днес звънът на камбаните от камбанариите на църквите не е основно средство за комуникация в града ни, но все пак ни приканва за молитва в храма.
В храма се намират старинни икони, църковен архив, в който се съхраняват старопечатни книги и множество документи за историята на града. Иконите са изписани от най-добрите представители на Тревненската, Самоковската, и Дебърски школи, между които се открояват имената на Георги Витанов, Николай Василев, Станислав Доспевски и др. Интересната дърворезба на олтарните двери е дело на майстори от Тревненската школа. Това бил подарък на църквата от бояджийския еснаф в града. Тук е погребан митрополит Дионисий, обичан и почитан от гражданството. Може да се види и паметна плоча с имената на най-изявените борци за църковна независимост в Ловеч, поставена през 1901 г.
Днес предстоятел на храма е отец архимандрит хаджи Викентий.
Камбанарията се намира в единия край на църковния двор. Звънарят разполага с три камбани с различна тонова височина, които се бият последователно в стил благовест. Сигналите по ритъм са стандартни, но звученето им създава своего рода камбанен комфорт.
Църквата “Успение Богородично” тъй наречената Долнокрайска се намира също в квартал Вароша близо до музея на Васил Левски и е обявена за национален паметник на културата. Първите преки сведения за нея са от 1784 г. Вкопана е в земята на дълбочина три стъпала. По план и структура представлява типична възрожденска псевдобазилика. Куполът, новата камбанария, притвора са построени в по-късни периоди. Външната украса на храма се представя от няколко каменни релефа символизиращи трите сфери на битието – земя, въздух, небе. Най-ценната принадлежност на църквата е великолепния иконостас, дело на майстори от Тревненската школа. Предстои да се довърши започнатата отдавна реставрация. Заслужават интерес и старопечатните издания намиращи се в нея, най-старото от които е от 1624 г. В двора са погребани видните наши съграждани - сътрудници на Васил Левски: Марин Поплуканов (1845 – 1913), Величка Хашнова (1830 – 1906) и др. Има вградена камбанария. Звънарят разполага само с една камбана, което естествено той бие в стил благовест. Това прави скромна неговата “музика”. Предстоятел на църквата е отец Иван Наги. Храм “Света Троица” е катедрален. Нарича се от старите ни съграждани Харманската църква. Тук служи епархийския ни архиерей Негово Високопреосвещенство Ловчанския митрополит Гавриил. Подобно на останалите ни храмове и тя има своята тъжна история. По време на Освободителната война тя била така разрушена и ограбена от турците, че дори били отнесени синджирите, на които висели полилеите. В днешния си вид, след основен ремонт, тя съществува от 1942 г. Сега в храма се извършва великолепна иконописна реставрация. В отсъствие на митрополита, службите се водят от отец Кънчо Кабадийски, който е предстоятел на храма. В миналото от нея се е носел мелодичния звън на четири камбани, но днес се използват само две, които се бият в стил благовест. Може само да се предполага, каква голяма е била ролята на камбанната музика в живота на ловешките граждани, особено в моменти като освобождението на Ловеч, посрещане на руските войски, и при големи религиозни и национални празници.
Днес звънът на камбаните от камбанариите на църквите не е основно средство за комуникация в града ни, но все пак ни приканва за молитва в храма.
