Мобилно меню

4.85 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (20 Votes)
Lovech_tsarkva.jpg
Ако тръгнете по калдъръма на ловешкия квартал Вароша, на стотина крачки след музея на Апостола на свободата се намира църквата “Св. Богородица”, в която е служил набеденият за предател на Левски поп Кръстю. Преди време на входа бе поставена гранитна плоча, на която със златни букви е написано, че той е “борец за църковни, национални и социални свободи. Светлата му памет бе помрачавана 120 години.”. Така група ловешки интелектуалци подеха инициатива за изчистване на името на свещеноиконом Кръстю Тотев Никифоров. Според ловешкия писател Марин Колев, който оглавява местното културно дружество "Поп Кръстю Никифоров", свещеникът е бил изключително честен и кадърен човек. Историята отдавна е реабилитирала отеца, но това е известно на малцина.

Веднага след Освобождението поп Кръстьо е изпаднал в немилост. Хора, които били гузни пред него, са се наместили във властта. Самите те са го предали след обира на пощата на Арабаконак, твърди Марин Колев. Попът е арестуван през 1872 г., но пуснат по силата на тогавашното право, че свещеник не може да бъде задържан в конак повече от денонощие. А причината за всичко е завистта на стария духовник в храма, поп Лукан Лилов към младия отец Кръстю. Кръстю бил образован и обаятелен, възпитаник на духовната семинария в Белград. Там станал близък приятел с Георги Раковски и Васил Левски и се ползвал с доверието им. От сина на поп Лукан - Марин поп Луканов, след залавянето на Дякона тръгнала мълвата, че младият поп Кръстьо откраднал общи пари. След Освобождението поп Кръстю сам е искал да се изправи на съд заради гнусотиите, които му приписвали. Ако се докаже, че е виновен, да бъде разстрелян и низвергнат, настоявал той. "И когато умрял на 21 септември 1883 г., вече нямало кой да го спаси". Ето това е каузата, в името на която в предверието на храма “Св. Богородица” е направен и малък музей, посветен на делото на поп Кръстю.
 
Днес църквата “Св. Богородица” се радва предимно на интереса на туристите. Ловчанлии рядко изкачват калдъръма, за да се черкуват в нея. А храмът е обявен за паметник на културата през 1976г. Само пет църкви в България се гордеят с ажурна дърворезба като тази на иконостаса в църквата, дело на майстори от тревненската школа.В този си вид църквата е построена през 1834 година.

Радио България


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3yq4 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.
Св. Макарий Велики
   

© 2005-2023 Двери БГ и нашите автори. За контакти с екипа - тук.
Препечатване в други сайтове - само при коректно посочване на първоизточника с добре видима хипервръзка. Всяка друга употреба и възпроизвеждане, включително издаване, преработка или излъчване на материалите - след изрично писмено разрешение на редакцията и носителите на авторските права. 
Двери спазва етичния кодекс на българските медии, както и политика за защита на личните даннни на посетителите.