Когато мислим за нашите небесни закрилници, светците, ние несъзнателно се отдалечаваме от реалната историческа обстановка и от времето, в което те са живели. Защото те вече са преминали отвъд, във вечния живот и са винаги и навсякъде с нас. Стига да ги потърсим, ние усещаме благодатното им присъствие. Затова, когато имаме възможност да се запознаем със земния им живот, с обстановката, в която те са живели, ние преосмисляме отново тяхната святост. Ние недоумяваме, как в тези условия на борби, интриги и огромна отговорност св. Константин Велики – императорът може да достигне святост. Една такава среща със стотици експонати и градежи от времето на св. Константин ни накара да търсим отговори на въпроси, които не сме си задавали до сега.
Константин Велики е първият римски император, който приема християнско кръщение и от него започва първата в историята християнска държава. Той е роден в Наисус (днешен Ниш, Сърбия) на 27 февруари 280 г. Син е на Константин Хлор. След като се възкачва на престола след своя баща той християнизира западната част на Римската империя. На смъртното си ложе приема св. Кръщение. Почива в Никомидия в Северозападна Мала Азия (днешен Измит, Турция) на 22 май, 337 г., в една от имперските резиденции. Мощите му са в Константинопол, в базиликата „Свети Апостоли“.
Последната инициатива от поредицата „Културна столица на Европа“ бе „Люксембург и неговия регион – Културна столица на Европа 2007“. Едно от най-значимите събития от нея е изложбата „Константин Велики“ в гр. Трир, Германия. Разположена на територията на три големи обновени музея, тя продължи от 2 юни до 4 ноември 2007 г.
Тази европейска инициатива придоби известност у нас чрез голямата изложба в Солун „Тесалоники – Културна столица на Европа“, на която бяха показани много от съкровищата на Света гора.
Сега отново с много усилия на различни институции в трите музея на Трир се излагат експонати от цял свят (включително два ковани инкрустирани меча от Силистра от 3-4 в.), които разказват за времето, в което е живял св. Константин Велики.
С усет за преходността на събитията и за емоционалното въздействие на експонатите са подредени множество зали с различен надслов: „Господар на Римската империя“, „Императорът и християните“, „Традиция и митове“ и др.
На всички плакати на изложбата е показана главата на имп. Флавий Валерий Аврелий Константин или Константин I (в римокатолическия свят) и Константин Велики или св. Константин (в източноправославния свят). Тя е част от огромна статуя, чиито останки се намират в музея „Капитолини“ в Рим.
Монументалната мраморна статуята на имп. Константин Велики, седящ на трон, е висока 12 м. Поръчана е от императора за увековечаване на победата му над Максенций при Мулвийския мост (днес Ponte Milvio, на 3 км. северно от Рим). За да се демонстрира завоевателска мощ, статуята е била поставена в огромната базилика, строена от Максенций – неговия противник.
Оригиналните части на статуята от 4 в. не биха могли да бъдат докосвани, камо ли да бъдат транспортирани до Трир. За да бъдат експонирани в Германия главата и останалите части от археологическата находка, са били сканирани и след това копирани от мрамор в Трир (Фото 2). Това всъщност е една от забележителностите на изложбата, не само историческа, но и техническа – илюстрация на способностите на немски и чуждестранни учени и инженери. Днес Трир блести с този уникален експонат – триметровата глава на статуята на имп. Константин. Макар и впечатлени от размерите ѝ, ние я усещаме груба, заплашителна и мъртва. За нашите очи, свикнали с ритмичните линии и колорита на православната икона оживотворена от Светия Дух, всички скулптури, макар и изящни, само ни разказват за светския му живот.
Разглеждаме една след друга зали с красиви килими, фино стъкло и порцелан, изкусни златни и сребърни съдове. На един килим по проект на Рубенс идилично е изобразена сватбата на имп. Константин с имп. Фауста, която по късно е удушена в банята по негова заповед поради интимна интрига със сина му Криспус, от първата му жена Миневрина.
Навсякъде в украсата се преплитат мотиви от християнство и езичество. Инкрустираният върху сребърна ваза образ на св. ап. Петър съжителства с пищна Венерина голота. В началните векове на преход към новата религия съществуването на символи от езически култове и преплитането им с християнски не е непонятно. Това преплитане се използва некоректно от някои западни историци, за да се хвърли сянка върху стремежите на императора и неговата искрена вяра, и отношение към християнството. Като пример се сочи статуя на императора, изобразен като бог на слънцето с ореол около главата (В момента се реставрира. Намира се в днешен Истамбул, някогашния Константинопол), друга – като Посейдон на трон (направена е компютърна реставрация на базата на останките от нея). Те съжителстват с мраморен фриз със сцени от кръщението на св. Константин и мраморна статуя на майка му, имп. Елена.
На св. Елена и на баща си Констанций Хлор той дължи християнското си възпитание. Народът го обича и му доверява проблемите си. По молба на римските жители имп. Константин вдига войската си и се отправя към Рим, за да го освободи от самопровъзгласилия се август Максенциий. Преди решителната битка за Рим, до Мулвийския мост на р. Тибър, той вижда в небето Христовия знак и чува глас: „С това побеждавай“. Той поръчва на войниците си да изпишат този знак на щитовете си. Битката е спечелена. По цялото снаряжение на императора и войската му, представени на изложбата, се вижда този всепобеждаващ знак – върху метал, стъкло, мрамор и извезан върху тъкани. За съжаление първоизработеният лабарум (пригоден за носене пред войските) не е стигнал до нас.
Стигаме и до залата „Християнски гонения“. Знаейки за какво става въпрос, въображението се изпълва с очакване на покъртителни картини, но представеното се оказва съвсем различно. Влизаме в много малка зала – почти 5 х 5 м. Мрак и тишина, и тихи стъпки. На двете срещуположни стени се вият достигащи до тавана езици на горяща клада (техническото изпълнение наистина е внушително). „Влизаш в кладата“ и сред пукот на горящи дърва сякаш чуваш стоновете на първите християнски мъченици. Ти си част от тях, част от Христовото тяло, което и сега е измъчвано и преследвано, но с много по-фини и неуловими „клади“. Защо по-често човек не се чувства така – част от Църквата.
Излизаме и без преход сме вече в следващата зала – „Имп. Константин като светец“, която бе най-привлекателна за нас православните християни. Тази зала събуди интереса ни още когато в кратък репортаж на Централната немска телевизия (ZDF) видяхме мощите на св. Константин, които пристигаха за участие в изложбата. Говорителката с патетичен глас обяви: „В един черен куфар мощите на Константин Велики тръгват от Москва, за да се върнат у дома в Трир“. Недоумяваме: Трир ли е неговият дом? Това ли е мястото, за което той милее и обитава духът му сега, когато живее във вечността и за нас е духовен наставник и закрилник. И дали той се връща у дома, където не е почитан като светец, макар и възвеличен като могъщ и надарен владетел? Неговият дом е православният свят и вечната Хистова Църква – увенчани с венеца на Христовата слава.
Вече сме в света на непреходното, в залата на императора, когото Православната църква е причислила към лика на светците. За останалите християнски деноминации това кофчеже с мощите може да е само символ, но за нас това беше среща, връщане у дома, при скъпи близки – св. равноапостолни Константин и неговата майка имп. Елена. Те ни гледат топло от пестеливо подбраните руски и гръцки икони, поставени на стените (за съжаление не за поклонение). Множество народ се е струпал в средата на залата, където в голям стъклен куб, повече от метър на метър, се намира малко златно ковчеже, с фина инкрустация. Това са мощите: дясната подлакътница на св. Константин, обковани от руската царица. Не можеш да не усетиш в сърцето си благодатно спокойствие – ето, ти си у дома и ти се иска да докоснеш с устни безценния „експонат“, пропътувал хилядите километри от Москва до тук. Хората се тълпяха, притискаха се и се чудеха навярно, какво толкова има в тази малка кутийка. А ние, знаейки, искахме да се поклоним и да я целунем. Но стъкленият куб респектираше и заплашваше да включи алармената защита. Устремени в душите си към св. Константин, с благодарност и изумление от епохалното му дело на император, отдаден на Бога, се прекръстихме пред мощите и пред двата ковани кръста с частици от Кръста Господен и напуснахме залата. Това беше най-важното, което трябваше да видим – и го видяхме. А то се вижда само със сърцето.
За няколко часа в залите на изложбата станахме свидетели на земното измерение на живота на имп. Константин Велики: на материалните ценности от епохата, в която е живял. Усетихме могъществото и размаха на неговото управление, но колко от посетителите усетиха другото измерение – духовната сила на св. Константин, свързваща ни с вечността.
Материала подготви Румяна Бошнакова
Компютърно моделиране на статуята на св. Константин:
Венчален пръстен в гравиран надпис FIDEM KONSTANTINO (Районен музей на Рейн, Трир):
Руска икона „Сънят на Константин преди битката до Мулвийския мост“:
Монети с христограмата:
Повече материали на ZDF в Интернет на адрес:
http://www.zdf.de/ZDFmediathek/content/Die_Konstantin-Ausstellung_in_Trier/67608
