Императорската базилика на св. Константин Велики в Трир

Държавната организация на Римската империя по времето на Диоклециан (4 век) е Тетрархична – управляват четирима императори в четири столици:

 

Никомидия в Северозападна Мала Азия (днешен Измит, Турция).

 

Сирмия (днешна Сремска Митровица, Войводина, Сърбия).

 

Медиолан (Милано, Италия), столица на Максимиан, западният август на империята.

 

Августа Треверорум (днешен Трир, Райнланд-Пфалц, Германия), столица на Константин Хлор, бащата на св. Константин.

 

Границите на огромната империя, простираща се от Мароко до Великобритания, са били постоянно нападани от франките и германите. Задължение на императора е било да пази границите на империята и затова Трир, като резиденция на императора, е бил укрепен град с голям гарнизон.

 

 

 

По времето на Римската империя Трир е бил най-укрепеният римски град на север от Алпите. Днес там има остатанки на големи сгради от римско време: Императорските терми и Порта нигра, която устояла на многото превратности на времето сега е символ на съвременен Трир. Но най-впечатляващият градеж е Базиликата на св. Константин, т. нар. Императорска базилика.

 

 

Много семпла отвън, въпреки внушителните си размерите: 65х26 м, висока 36 м. (12 етажна сграда). Някога вътре е била пищно облицована с мозайки и мрамор. Касетъчният й покрив е бил сглобен от ливански кедър. След Втората световна война, след поредната реставрация и отвътре, и отвън е оставена на червените тухли, с които е градена. Сега тя служи за молитвен дом на една евангелистка енория.

Особеното в архитектурата на базиликата е, че няма колони, носещи покрива и сводестите прозорци от горния ред – състоящи се от 9 части, са по-високи от тези на долния ред – от 7 части. По този начин се постига оптическа измама, перспективата се губи и сградата изглежда още по-голяма. Времето е дало своя отпечатък – стените й в горния край имат отклонение от вертикалата до половин метър в следствие на тежкия бетонен покрив, изграден при последната реставрация.

 

 

 

 

 

 

Историческите сведения, за  съжаление, не сочат император Константин да е ползвал така пищно изграденото съоръжение.

На последната снимка: Статуя на Император Константин, Петер Фукс, Капител от катедралата Hohen Domkirche, Кьолн.