Мобилно меню

3.8181818181818 1 1 1 1 1 Rating 3.82 (22 Votes)
Св. три светителиПравославната традиция на съвместната почит към св. Три светители – св. Василий Велики, св. Йоан Златоуст и св.Григорий Богослов - в по-ново време прераства и в решение на поместните православни църкви денят на Тримата светители в църковния календар (30 януари) да се чества като празник на висшите православни богословски училища, а тримата йерарси – св.Василий Велики, св. Григорий Богослов и св. Йоан Златоуст, да бъдат почитани като небесни закрилници и духовни покровители на всички православни духовни школи. Тази традиция се утвърждава през 30-те години на ХХ век, когато след Първия световен конгрес на висшите православни богословски школи в Атина е решено за патронен празник на духовните училища, институти и Богословски факултети да се възприеме и чества денят на Св.Три Светители.

В това решение прозира и стремежа да се съгласуват и координират богословските изследвания и да се споделят достигнатите научни резултати и духовни плодове в различните православни центрове на висшата богословска наука в съвременния свят. Не на последно място причината е и в това, че след Болшевишката революция в Русия са закрити четирите големи Духовни академии в Москва, Санкт Петербург, Киев и Казан и всички духовни семинарии, а академичните традиции на православната богословска наука от края на ХІХ и началото на ХХ век са прекъснати. Представителите на тези православни духовни школи са изгонени или емигрират от Русия и преместват центровете на своя научно-академичен и духовно-интелектуален живот в Западна Европа – в Париж, Берлин и Прага; в Балканските страни – в София и Белград, а по-късно и в Северна Америка. За около три десетилетия в Съветска Русия е прекъсната традицията на висшето академично обучение по богословие и Православната църква възстановява две от своите Духовни академии, и то в силно ограничен мащаб, чак след Втората световна война през 1946 година.

При тези обстоятелства във времето между двете световни войни инициативата за Всеправославно честване на Светите трима светители като патрони и духовни покровители на Православното богословие и висшите духовни школи има функцията и значението да обединява духовно научните търсения в различните богословски центрове, да съхранява традиционния светоотечески дух на Православното богословие и неговата неразривна връзка с Църквата, които най-ярко се манифестират в личността и делото на великите църковни учители св.Василий Велики, св. Григорий Богослов и св.Йоан Златоуст. По времето на дълбоката следвоенна духовна криза и пред лицето на новите предизвикателства на съвременния свят нараства необходимостта от общо свидетелство на Православната църква, в което да се включат духовните и интелектуални сили на всички богословски школи на поместните църкви. Това съвместно или съборно свидетелство за Христовата истина и Православието се ориентира все по-отчетливо към духа на възраждащия интерес към дълбоките светоотечески традиции и т.нар. “неопатристически синтез” и освобождаване от “псевдоморфозата” на православното академично богословие, формулирани от прот. Георгий Флоровски. В подобна насока работят, както представителите на руското богословие, така и все повече през ХХ век водещите представители на съвременното гръцко православно богословие. След закриването на Духовните академии в Русия водещи представители на руското богословие се групират около Руския православен богословски институт “Свети Сергий” в Париж и около издателите на руското религиозно-философско списание “Путь”(1923-1939), което е закрито от нацистите след превземането на Париж. Богословската периодика (сп.”Православна мисъл”) на института “Св. Сергий” е едно от водещите издания в очертаното неопатристическо направление през периода след Втората световна война. Тук големи православни богослови като Владимир Лоски, Александър Шмеман, о.Йоан Майендорф, прот. Николай Афанасиев и други задълбочават богословските проучвания върху неизследвани извори на патристичното и византийското богословие и концентрират интересите си предимно върху духовното наследство и богословието на Св. Григорий Палама. Постепенно през втората половина на ХХ век и в руските авторитетни богословски издания на Московската патриаршия започват да се превеждат и публикуват трудовете на тези руски богослови (Вл. Лоски, Йн. Майендорф и др.), които творят в емиграция и да се възприема тяхното творчество като израз на духа на “Живото предание” на Църквата и духовен плод на усилията на съвременната наука да изрази Православието като вселенска и универсална истина на Христовата църква.

След 1991 г. в Русия отново активно се възстановява живота на висшите богословски школи и се активизира дейността на Духовните академии и на нови православни институти. Пример за това е работата на нови висши академични институции като “Свято-Тихоновския Православен богословски институт” в Москва и много други духовно-просветни учреждения на Руската църква. Обновлението на православната богословска наука и основите на съвременното православно богословско обучение днес се извършват изцяло в контекста на възприемането на достиженията на споменатите богослови. Така традициите на руското православно богословие и неговите научни постижения, някога пренесени на Запад и съхранени там в църковните школи на православната диаспора, отново се завръщат в своята родина и въздействат плодотворно на обновлението на духовния живот и просветното дело на Църквата.

Този процес се засили особен много и в богословските школи на поместните православни църкви на страните от Източна Европа след края на комунистическия период, когато се преоткриват отново духовните корени на Православното учение на Църквата и се усвояват активно достиженията на съвременната православна богословска наука. Последното десетилетие на ХХ век за нашите страни е време на кардинални промени и период на възстановена духовна и академична свобода за ново развитие на богословието и нови възможности за обновяващо се свидетелство за Христовите евангелски истини в условията на днешния ден.

И днес под духовната егида и небесния покров на Светите трима светители - св. Василий Велики, св. Григорий Богослов и св. Йоан Златоуст, духовниците и богословите от Православните висши църковни школи и академични институции от целия свят – от православните страни и православната диаспора, полагат усилия за продължаване на традициите на светоотеческото богословие и търсят духовна подкрепа и благословение от “вселенските учители” на Православието и “стълбовете” на неговата истина.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/6wc 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Защо удряш въздуха и тичаш напразно? Очевидно, всяко занимание има цел. Тогава кажи ми каква е целта на всичко, което се върши в света? Отговори, предизвиквам те! Суета на суетите: всичко е суета.

Св. Йоан Златоуст
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.