Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (39 Votes)
Св. Атанасий СахаровОптинските старци разрешавали по време на килийната молитва да се споменават даже самоубийците, за които, според 14-то правило на св. Тимотей Александрийски, не може да бъде извършвано приношение в църква. Така например, старецът Леонид, в схима Лъв, утешавал по следния начин един от своите ученици (Павел Тамбовцев), чийто баща сложил край на живота си: "Повери както себе си, така и участта на родителя си на волята Господня - премъдра, всемогъща. Не изпитвай съдбите на Всевишния. Стреми се в смиреномъдрие да укрепваш себе си в пределите на умерената скръб. Моли всеблагия Създател, изпълнявайки по този начин дълга на любовта и синовните си задължения, по духа на добродетелните и мъдрите така: "Потърси, Господи, погиналата душа на моя баща: ако е възможно, помилвай я. Неизследими са Твоите съдби. Не ми вменявай за грях тази молитва, но да бъде Твоята свята воля". Моли се просто, без да изследваш, предавайки сърцето си в десницата на Всевишния. Разбира се, не е бил воля Божия този толкова трагичен завършек на твоя родител: но сега той е съвършено във волята на Могъщия, Който може и душата, и тялото да хвърли в огнената пещ, Който и смирява, и възвисява, умъртвява и животвори, сваля в ада и извежда. При това Той е толкова милостив, всемогъщ и любвеобвилен, че благите качества на всички земнородни в сравнение с Неговата благост са нищо. Поради това ти не бива без мярка да тъжиш. Ще кажеш: "Аз обичам моя родител, затова и скърбя неутешимо". Справедливо. Но Бог несравнимо повече от тебе е обичал и го обича. Значи, на тебе ти оставя да предоставиш вечната участ на баща си на благостта и милосърдието на Бога, Който, ако съблаговоли да го помилва, кой може да Му се възпротиви?"

Друг оптински старец, йеросхимонах Амвросий, писал на една монахиня: "Според църковните правила самоубийците не бива да се поменават в църква, а сестрата и близките може да се молят за нея в килията си, както старецът Леонид разрешил на Павел Тамбовцев да се моли за баща си. Запиши тази молитва..., дай я на роднините на нещастника. Известни са ни много примери, че молитвата, предадена от стареца Леонид, мнозина е успокоила и утешила и се е оказала действителна пред Господа".

Нашата подвижница схимонахиня Атанасия разказва, че тя, по съвета на Дивеевската блажена Палагия Ивановна, три пъти постила и се молила по 40 дни, прочитайки ежедневно по 150 пъти молитвата "Богородице Дево, радвай се" за своя обесил се в пияно състояние брат. Тя получила откровение, че по нейните молитви брат й бил освободен от мъчението.

И изобщо всеки молитвен подвиг, извършван в памет на живи или починали, ще бъде угоден на Господ и ще принесе несъмнена полза не само на тези, в чиято памет е извършен, но и на този, който го извършва, защото принасящият за починалите става съпричастен на въздаянието, като показал любов за спасението на ближния: който помазва другия с миро, преди това сам себе си прави да благоухае.
 
Ако имахме само желание да се потрудим заради любимите си събратя, щяхме да имаме усърдие в молитвата, смирение и послушание към светата Църква. Тогава и без нарушения на църковните устави щяха да се намерят начини и възможности да излеем своята любов към починалите в молитва за тях. Поменаването на починалите със смирение и с послушание към светата Църквата, изпълнявано при нашата домашна килийна молитва, ще бъде по-ценно в очите на Бога и по-отрадно за починалите, отколкото извършваното в храма, но в нарушение и пренебрежение към уставите на Църквата. Особено внимание трябва да бъде обърнато на извършваната в памет на починалите милостиня, която по думите на праведния Товит избавя от смърт и не допуска слизането в тъмнината.

В Синаксара на Неделя месопустна четем: "Прилична помощ за починалите, както добре казват много от св. Отци, е милостинята... Докато дойде Второто Христово пришествие, от полза за починалите са нашите приношения, но най-вече добрите им дела, дори и малките, които са извършили приживе. Но, както и Божественото Писание казва за вразумление на мнозина, в края на краищата побеждава Божието човеколюбие. Ако добрите и злите дела са поравно, то Божието човеколюбие побеждава. Дори и ако злите дела малко превишават добрите, пак превъзходящата Божия благост надделява".

И старозаветните хора са вършили милостиня в памет на починалите, но с някои ограничения. "Раздавай твоя хляб на гроба на праведните", поучава сина си праведният Товит, но не давай на грешниците. Всеобхващащата християнска любов ограничава тези рамки. Преп. Теодор Студит съветва да се върши милостиня и за еретиците, а оптинските старци съветват същото да се прави и за самоубийците.

Откъс от книгата "О ПОМИНОВЕНИИ УСОПШИХ ПО УСТАВУ ПРАВОСЛАВНОЙ ЦЕРКВИ"   
   

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3h4 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum