Мобилно меню

4.9736842105263 1 1 1 1 1 Rating 4.97 (38 Votes)

loupisБез любовта всичко остава неопределено и незавършено. Любовта е „свръзката на съвършенството” (Кол. 3:14), първата и последна мяра и критерий за личностите, събитията и нещата. Казахме вече, че животът би могъл да се нарича любов и любовта – живот. „Твоята цел е животът и животът ти е любовта, тоест всеки друг (човек)”. Другият не е моят ад, а моят рай. Той става мой ад, когато аз не ставам негов рай. „Колкото повече се отдалечаваме помежду си, толкова повече се отдалечаваме и от Бога. . . и колкото повече се съединяваме с ближния, толкова повече се съединяваме с Бога”(Авва Доротей). „Не можеш да срещнеш Бога, освен в любовта към другия, която стига дотам да превърнеш неговата болка в своя, защото, ако Бог е любов, не може да живееш, освен в състояние на любов към другия”. Любовта е „път по-превъзходен” (1 Кор. 12:31; 13:1), в който християнският живот и евангелското съвършенство трябва да намерят своя израз: ако искаш да спасиш живота си, трябва да го загубиш. В истински свободната любов не просто изразяваме чувства и любопитстваме, а следваме пътя на кеносиса на Кръста, на оттеглянето от претенциите на индивидуалистичния живот, както и на приемането на изискванията на живота на другите.

Един от евангелските парадокси е да бъдем пълни в своя кеносис (опразване), прославени в нашия Кръст, растящи в нашето смаляване, богати в нашата нищета, силни в нашата немощ. Това е духовният закон, законът на любовта, който се дарява като закон на съвършените, закон на свободата. Само любовта е единствената възможна свобода, истински свободната любов. Тя е животът, който „започва, когато предпочитаме другия пред нас, когато приемаме неговата неотменима свобода”. Това е превъзходството на любовта, която побеждава нищетата и страха, съмнението и несигурността, егоцентричния натиск и изолация, безсилието и ограниченията, робството и отчуждението, ада и смъртта. Това е всемогъществото, което прави реално могъщ животът в този свят и открива качественото измерение на бъдещия век, когато любовта естествено остава "източник на огън" (Св. Йоан Лествичник). Въпреки това "понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта" (Мат. 24:12)

Бракът се определя като Тайнство, като превъзходното Тайнство на любовта, защото любовта конституира сърцевината на неговия светотайнствен характер и само любовта превъзхожда всяка човешка мярка и критерий и заедно със свободата и благодатта влиза в пространството на Тайнството. Истинското Тайнство е свързана с любовта и само в тази връзка бракът избягва своето принизяване от реално до символично Тайнство, до формален обред. Затова и обновяването на брака днес е възможно в границите на брака, а не на закона. Всяко Тайнство е място и начин за съработничество между благодатта и свободата, възможност за богочовешко общение и любов. Това е така, защото спасението, което Тайнствата активират и даряват, е спасение в любовта и с любовта, а не въздаване на божествена справедливост за нашите достойни за награда дела. Спасява ни великата Божията милост към целия свят, естествено непозната за онези, които преследват своето индивидуалистично оправдаване или себе-оправдаване, индивидуално спасение или себеспасение. Защото не съществува индивидуално спасение, както и индивидуален грях, а спасение с другите и за другите. Тайната на спасението, което се простира в светотайнствените действия на нашата Църква, означава осъществяване на едната и единствена любов, тоест на онази любов, която се изразява на всеобхватно, богочовешко равнище. Моето спасение не са моите дела, а моят Бог, дар, всеобхватно виждане, което трябва споделя с моите братя, увереност, опит, който трябва да се изрази в любовта и чрез любовта към моя ближен. Нека не забравяме, че когато биваме призвани да подражаваме на нашия Бог и Господ, ние биваме призвани да Му подражаваме в Неговата любов и милост към всички и най-вече към грешниците. Спасението идва от любовта и се познава в любовта. Любовта и милостта стават начин на живот, етос, чрез които осъществяваме нашето богоподобие.

Бракът не е формален съюз и законово съжителство между два пола или два индивида, където всеки изтъква и претендира за своето или иска и присвоява всичко. За съжаление, тази формалност и индивидуалност не спира да ръководи и отличава брака на хората, който се трансформира в поле за разпри и спорове, враждебност и тиранично съжителстване, където всеки живее собствения си живот и претенция и става дързък и циничен в своята автономност. Ето защо бракът обикновено е близо до развода и ние повече говорим за развод, отколкото за брак - понеже разводът се храни със (съдебните) спорове и претенциите на двата пола, със своеволието и „несъвместимостта на характерите” на индивидите. Разводът не е нищо друго, освен триумф на индивидуализма и на нашите своеволни желания, поддаване на изкушението на независимостта и на индивидуалния живот. Той не е нищо друго, освен плод на лукавството да се налагаме тиранично над нашия мъж или жена, както и плод на безсилие – да осъществяваме в тяхно лице превъзходния призив, който е любовта. Разводът става смешен в своите оправдания и логика, но и осмива и сериозното отношение-почтеността на хората, защото свидетелства за нашия отказ да разберем другия при всяко едно обстоятелство и да споделим с него целия си живот; защото изопачава смисъл на брака, който в крайна сметка не е някакво щастливо приключение или опиянение от сексуални и любовни игри, а въплъщаване на най-трудното дело и най-великото изкуство: да живееш с другия, да живееш в него и той в тебе, което не е нищо друго, освен делото и изкуството на любовта. Само Тайнството на любовта отвъд и над човешките дадености и критерии може да свърже в общение на живота две непознати лица и да извиси съпружеската връзка до равнището на близостта и единството, които са отвъд и над всяко човешко приятелство и сродство.

Само бдящата и изобретателна любов може да изцели немощите и недостатъците, страстите и греховете и да намери изход сред безизходицата на индивидуалните изгоди и планове, на опровержението и отчаянието, които обикновено следват сексуалните и любовни неща. Само тази любов може да ни припомни нашата отговорност и да ни покаже начина, по който да диалогизираме и общуваме с нашия мъж или жена със същата нагласа и уют, с които диалогизираме и общуваме с някой друг мъж или жена. Само тази любов може да превъзмогне единствената причина за развод - прелюбодеянието, което представлява хула и отсъствие на любовта при конкретните лица и затова е най-големият грях. Където няма любов, там няма брак или има лицемерие и път към развод. Само „любовта съзижда и позволява единият да прилепне към другия, да се утвърди и свърже с него ” (св. Йоан Златоуст). С други думи, тя прави възможно създаването на уникално и трайно брачно общение между мъжа и жената, на съпружеството и единодушието, което изразява надеждата за вечния живот и се проявява по всякакви начини във всекидневния живот.

Ако бракът е Тайнството на любовта, тогава той може да има единствено мартириен и кръстен характер. Автентичната любов е Кръст, затова и в брака тя „се изразява с формата на съвършения дар, съгласно образеца на жертвата на Христос”( срв. Еф. 5:25-32). Бог, истинската любов и следователно единственият Учител и Свидетел на любовта, само една такава любов дарява и благославя, увеличава и усъвършенства и открива като тайна на живота и на общението. В нея и чрез нея Бракът се познава като истинско Тайнство. Тайнството не отхвърля човешката действителност на Брака, а я възпълва. „Християнският брак всъщност е среща на две влюбени лица, една човешка любов, която чрез светотайнствената благодат на Светия Дух може да се преобрази във вечна връзка, бидейки нерушима дори от смъртта”. Светотайнствената благодат идва да увеличи и да усъвършенства, да укрепи и да освети любовта на съпрузите и съжители помежду си, на онези, които взаимно се откриват и допълват. Основното прошение в чинопоследованието на църковното Тайнство Брак е осъществяването на единството и общението между венчаващите се в пълнотата на съвършената и благодатна любов. Бог благославя и усъвършенства благото разположение и свободното решение на човека да предприеме невъзможното за неговите сили и свръхразумното за неговия разум. Това е безмерната възможност на любовта, която е божествен дар, а не човешко изобретение – ако беше такава, тя би се колебала в неустойчивостта и непоследователността на човешките мнения, би се изопачила в секс и плътска любов като нейн сурогат или заместител, би се задушила в плътски, логически, морални и светски ограничения. Само любовта „която има Бога за причина, е като течащ извор, чийто води никога не спират и нейното вещество е неизчерпаемо”(св. Исаак Сириец).

Тук е основата на събитието на църковното Тайнство Брак, насадено в евхаристийното Тайнство, където естествено не властва ритуалът, а се изисква висотата на венчаващите се, която се изразява в неопетнена любов, във „вярата, която действува чрез любов”( Гал. 5:6). Бракът не може просто да бъде съгласие, съглашение или договор, който се определя от външни-юридически принципи, а е Тайнство -свободно от всяко моралистично лицемерие и социално пустославие - което се усъвършенства в пълнотата на християнската любов, на Божията любов, която му придава цялата негова уникалност. Любовта е единствената възможност за съществуването на човека и неговото усъвършенстване в благодатта. Грехът не е нищо друго, освен отхвърляне на тази възможност за съществуване и усъвършенстване, пълно безсилие и унищожение на любовта. Църквата и нейните Тайнства отново въплъщават тази възможност, Тайнството на християнската и дейна любов, като непрестанна аскеза на свободата на човека в благодатта на Светия Дух. Колко истински са думите, че истинската и жива любов е „мъдър учител, но човек трябва да знае как да я придобие, защото се придобива трудно, купува се скъпо, с многогодишен труд, защото е ценно да обикнеш не за момент, а винаги да обичаш. Случайно може да обикне дори и прелюбодеецът”. Тук разбираме колко много църковното Тайнство, светотайнствената благодат на Духа благославя, утвърждава и усъвършенства любовта на съпрузите в жертвена, уникална и вечна любов. Бракът се усъвършенства в църковното Тайнство, защото тук се побеждава падението, безсилието и безизходицата на човека.

Това е великият дар на църковното Тайнство Брак: то ни дарява онова, което човекът, въпреки своите богати чувства и пламенен ерос, не може да постигне; тоест „превъзходният път” на любовта, който Христос пръв открива и следва чрез цялата Си въплътена икономия. То ни дарява благодатта на усъвършенстването на нашата свободата и ерос в свободната любов и копнежа за ближния, нашия мъж или жена. То ни дава възможност да изразим истинната на свободата в истината на любовта, която е най-дълбоката жажда за истината на битието и която има „за учител Света Троица”. Бракът идва да изцели по напълно конкретен начин раната, която падението отворило в плътта на света, тоест отрицанието на общението на любовта: „Дървото на живота е Божията любов , от която Адам отпаднал и завинаги загубил радостта”(св. Исаак Сириец). Разбира се, Църквата първа трябва да разбере това, за да избягва да благославя всеки брак , в който е скрита лична изгода, подлост и неверие, узаконявайки по този начин индивидуалното тщеславие, нравственото разтление и социалното пустославие.

Бракът е Тайнството на любовта между мъжа и жената, което нито едно неблагоприятно човешко обстоятелство не може да разруши. В конкретното лице на моя мъж или жена срещам моя реален, съществуващ ближен, който трябва да обичам като себе си, за да се осъществи „ в една плът” единството, бракът, съпружеството, съжителството; за да се утвърди моето истинско аз, самата моя природа - която е общностна, ако искате любовна- като носител и свидетел на любящото общение и единение. Християнският брак е тайната на преобразяването на човешкото съществуване и на простирането на човешката персоналност, на личното общение и възпълване на човека, на мъжа и жената, на мъжа в жената и на жената в мъжа, в свободно посвещаване и приемане, принасяне и отговорност, която проявява и прави мъжа и жената съжители и съпрузи. Само на равнището на любовта бракът е радост и неслучайно посредством Своето първо чудо на брака в Кана Галилейска Христос посещава, участва и укрепва радостта на хората, защото „който обича хората, обича и тяхната радост”. Без радост не можеш да живееш, но и без любов не можеш да се радваш.

Буржоазното мислене относно брака и зле разбраното достойнство и персоналност е превърнало съжителите-съпрузи в господари и ги е хвърлило в безкрайната борба не на взаимното проникване и допълване, а на придобиване на независимост и власт на единия над другия. Това отклонение ги е направило роби на взаимното подозрение, на отегчението в един лишен от благодат и празнуване живот, във формалното и стресиращо изпълняване на техните задължения, във всекидневно нарастващото противопоставяне и взаимна изолация. Важно е не как ще живеем в един и същ дом, в един и същ законов или социален режим, а как ще ходим „в Христа” в новостта и общността на живота, където само любовта прокарва и прави възможен нашия труден път. Бракът е „ключът, който отваря вратата към светостта и съвършената любов”, или към светостта в съвършената любов. Ето как православната аскеза изобразява съвършената любов: „ако би било възможно да намеря един прокажен човек, да му дам моето тяло и да взема неговото, това би било наслада за мене, защото това е съвършената любов”(авва Агатон).

Превод: К. Константинов


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3x4px 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.

Св. Исаак Сирин
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.