Мобилно меню

4.875 1 1 1 1 1 Rating 4.88 (32 Votes)

ioakim i_annaЕлена Костандис поставя наболели въпроси, които съпътстват живота на бездетното православно семейство. Не на всички тях може да бъде даден отговор, но те са покана за разговор към свещеници, многодетни майки, жени, на които Господ все още не е дал деца и такива, които все още не са готови да станат родители.

„Не отлагайте повече с децата, семейството без деца – не е семейство”. „Млади сте още, не бързайте да създавате деца, поживейте за себе си” – такива полярно противоположни изказвания чува всяка млада двойка, която встъпва в законен брак. Но дали тези изказвания са толкова противоположни? И в единия, и в другия случай съветниците са твърдо убедени: те знаят как е необходимо. Те знаят как е правилно. Всичко, което не се вмества в рамките на техните представи за младо семейство (за хубавото време, за вкусните баници – нужното да се подчертае, липсващото да се допълни), няма правото да съществува.

Старият Завет изобилства с примери за отношението към чадородието като към неотменим закон, даден свише. Любимата на съпруга си Рахил не може да стане майка, а нелюбимата Лия ражда синове един след друг. В отчаянието си Рахил (днес психолозите биха нарекли нейната постъпка опит за манипулация) дава слугинята, за да зачене тя дете от съпруга й Яков и да „роди на скута й”. Рахил упреква мъжа си: „Дай ми деца; ако ли не, умирам”. (Бит. 30:1 – бел. прев.), – и наистина умира по време на второто раждане.

Сара ражда дете на деветдесет и шест години (дори ако вземем под внимание относителността на възрастта в старозаветните текстове, това си е истинско чудо), но юдаизмът не е еднозначен спрямо тази история: Мидраш например твърди, че Сара не е имала матка. За нас остава само да гадаем къде в конкретния случай свършва вярата и започва суеверието.

Ревека има двама синове, по-големият от които продава първородството си за паница леща... С други думи, не всичко е толкова просто. И като че ли заветът „Плодете се и множете се” е правилен, но невинаги раждането на деца изразява милостта на Всевишния.

Пророк Исайя дава надежда за утешение на жените, които не са усетили радостта от майчинството: „Развесели се, неплодна, ти, която не раждаш; възкликни и извикай ти, която не си изпитала родилни мъки; защото напустеницата има много повече деца от оная, която има мъж, казва Господ” (Ис. 54:1). И все пак, казаното дотук се отнася за старозаветните времена.

Като проповядва най-вече, че „бракът е нещо честно у всички, и брачното легло –чисто” (Евр. 13:4), християнството ни дава забележителен образ на съпружеската любов и вярност по примера на съюза между Христос и Църквата. Християнското семейство е свещено, то е малка църква. На практика, с това са съгласни всички. Но по-нататък започват разногласията и противоречията.    

Всичко изглежда пределно ясно: „Жената ще се спаси чрез чадородие”. Разбира се, в дадения случай не става дума за онези, които доброволно са дали монашески обети и са поверили себе си на Господа: трудно е да си представим, че омъжената жена е по-угодна на Бога в сравнение с Христовата невеста. Така ние достигаме до много деликатен проблем: раждането на деца в брака.

Нека за малко да се отклоним и си спомним, че се налага да изслушваме десетки и стотици жени. „Нямаш деца? Съгрешила си, Бог те е наказал!”. „Едно дете? Май че се пазиш, искаш лесен живот!”. „Детето ти е болно? Това е заради твоите грехове, очевидно си ужасна грешница!”. Подобни изречения са тежки за слушане дори от хора, притежаващи опит в духовния живот и закалена психика за мирските битки. А какво да кажем за още невъцърковените, които за първи път идват в храма за утеха и надежда? Какво да кажем за новоначалните, които едва правят първите си стъпки в църковния живот?

Естествено, бихме могли да обясним, че такива твърдения са резултат от прекомерна ревност. Можем да напомним думите на апостол Павел: „От скверни и бабешки басни отбягвай, а се упражнявай в благочестие” (1 Тим. 4:7). Само че това далеч невинаги е възможно: твърде силно е убеждението, още дохристиянско, езическо, закътано някъде дълбоко в човешките гени, че безплодната жена е прокълната. И затова жените често слушат не словото на свещеника от амвона, не наставлението на духовника, а „скверните и бабешки басни”, измислени от сплетници, стоящи толкова далеч както от православието, така и от здравия разум.

Чадородието и многодетството са несъмнено благо. Но има различни видове бездетност. Необходимо е да правим разлика между съзнателната child-free философия, която не може да не бъде чужда и отвратителна за всеки вярващ, и онази бездетност, пред която дори лекарите вдигат ръце: „Молете се, нищо друго не остава”. Въпреки това, често извеждат странен паралогизъм: ако многодетността е благо, то липсата й – е безусловно зло.

Твърде опростено виждане, не мислите ли? В случай, че подобна теза беше вярна, то всяка наркоманка и алкохоличка, която с лекота забременява след поредния аборт и изхвърля новороденото си дете в контейнера за боклук, е много по-угодна на Бога, отколкото вярващата и богобоязлива, но бездетна жена. Не вземам ролята на съдник и не заявявам, че алкохоличката и наркоманката, обременени с греха на детеубийството, не могат да се спасят. Могат, ако се разкаят и дойдат при Господа.

Чадородието е благо, и многодетността е дар Господен, но и отсъствието им – не е зло. Бездетните, както и семействата с малко деца също имат право на съществуване, наред с онези, благословени от Бога с голямо потомство.

Да се върнем към Новия Завет. Не е известно семействата на Йоаким и Анна, на Захарий и Елисавета да са били многодетни. Лелите, които шушукат, че Господ не дава повече от едно дете заради грехове, си струва да се замислят върху това, че единствени деца в семейството са били и св. Богородица, и св. Йоан Кръстител (макар че е безполезно: подобни лелички не обичат да се замислят върху същността на нещата – те предварително знаят всичко по-добре от другите).

И къде да поставим светлия образ на княз и княгиня Петър и Феврония Муромски – пример за любов, преданост и неразтрогваемост на християнския брак? При установяването на деня на Петър и Феврония като Ден на семейството, любовта и верността в Русия, се наложи да чуем подмятания, че за покровители на семейството са избрани бездетни съпрузи (бездетността на светите Петър и Феврония е една от най-разпространените заблуди. Те са създали и възпитали три деца. – бел. ред.). Хората, които говорят по този начин очевидно забравят, че ценността на християнското семейство се изразява не само в наличието на деца, но и в съпружеската вярност.

Въпреки всичко, дори подобни примери кой знае защо не могат докрай да убедят съмняващите се. Моите опоненти най-често ми цитират в отговор текстовете на свещеник Анатолий Гармаев, които, меко казано, следва да приемаме крайно предпазливо. Някои от неговите идеи просто нямат нищо общо с православието. Например, че семейството – това е седем „аз” (в оригинала семь-я – бел. прев.), то започва едва с раждането на седмото дете... Значи, в случаите с Йоаким и Анна, със Захарий и Елисавета не става дума за семейства, както смята Гармаев?... „Детето, родено в асфиксия[1], е жертва на майчиното его”, и тук противоречи сам на себе си, заявявайки, че цезаровото сечение е неугодно на Бога. Идеята за „родовите потоци”, за „спомени за раждането” и прочие в този дух – са причудлива смес от родни суеверия, калвинизъм и ученията на „Богородичния център[2]”. Необходимо е да кажем, че забележителният „наставник” на брака и семейството е бездетен, но за сметка на това не се бои да дава указания на своите последователи кога и как да заченат дете, досущ като източен гуру. Без да се впускам в подробности относно същността на неговото „учение”, все пак искам да кажа, че подобни съчинения по-скоро би следвало да предизвикат интереса най-вече на Александър Дворкин – заради насоката на неговата професионална дейност.

Бих искала също да цитирам думите на един от йерарсите на Църквата, чийто авторитет не подлежи на съмнение – светител Тихон (Белавин): „Жената, по думите на апостол Павел, се спасява чрез раждането на деца, но не единствено чрез това, а ако пребъде във вяра, в любов и в светост с целомъдрие” (1 Тим. 2:15); тоест не чадородието само по себе си служи за спасение на жената, а пребъдването във вяра и любов, в които тя възпитава своите деца: жената се спасява чрез раждане на деца и вяра” („Взгляд Святой Церкви на брак” в книгата „Муж и жена в христианском браке ХХ веков спустя”. Изд. Московской Патриархии”, 2009).

Бракът е наречен тайнство именно защото всеки християнски брак е следствие от Божия промисъл. Хората, които се опитват да решат кой брак е по-добър, поемат неоправдания риск да се намесват в дела, които не ги засягат – в делата на съпружеската двойка и на Провидението Господне. Но страстта да осъждаме е силна в нас. Ние никак не можем да се избавим от изкушението да съдим другите, бидейки сами грешни и недостойни.

Семейството може да бъде различно. С едно дете, с две, с десет и дори с дванадесет, или пък съвсем без деца. Чадородието укрепва семейството, но не единствено чрез него то е живо и благословено.

Кое тогава е главното в семейството? Ще отговоря: любовта. Любовта към Бога, любовта един към друг, самата онази любов, която е милосърдна, дълготърпелива, не завижда и не се превъзнася. Тя изгражда истинското семейство – без значение дали в него има деца, или няма. Нали Спасителят казва: „... защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях” (Мат. 18:20). |www.taday.ru

Превод: Радостина Ангелова

Източник: Татьянин день



[1] Асфиксията на новороденото е тежко състояние, което се дължи на кислороден глад. Бел. ред.

[2] Богородичният център е православна секта, възникнала в Русия в края на 90-те години. Учението й е синкретично и включва някои елементи от католическото вероучение и практика, като поклонение на Иисусовото сърце и сърцето на Божията майка, догмата за непорочното зачатие на св. Богородица и др. Според руски релиогиоведи, Богородичният център е секта на Истинно-православната църква (генаниевското разклонение). Бел. ред.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/kqp3u 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.

Герман Атонски Стари
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.