Мобилно меню

4.9166666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.92 (60 Votes)

6019Моята съпруга е дъщеря на свещеник. И отначало ми се струваше, че ще бъде много лесно да изградим истинско християнско семейство. Отваряш Библията и прочиташ на жена си: «жената да се бои от мъжа си», «жената да слуша мъжа си във всичко, като Господа» — и край! Въпросът за това кой е главният в семейството е решен окончателно и безвъзвратно.

Но животът много бързо ни показа, че тези думи не работят сами по себе си, а ако ги откъснем от всичко останало, казано в Св. Писание за брака, те могат да се използват като "благословение" за истински деспотизъм в семейството. Когато разбрах това, когато видях, че даже с много вярваща жена призивите за "послушание" не работят, се замислих. Нима Господ ми е дал най-лошата жена? И ето до какво откритие ме доведоха тези размисли.

Работата е там, че в Св. Писание има места, които са написани именно за мъжете, а други – именно за жените. Апостол Павел сам казва: «жена…». Това значи, че виждайки тези думи, мъжът може спокойно да пропусне част от текста и да потърси обръщение към мъжа.

А за него там е написано, че мъжете трябва да обичат своите жени както своите тела: обичащият своята жена, обича сам себе си. На друго място намираме призив да се отнасяме към жените като към чуплив, крехък съсъд, който може да се пукне или даже да се счупи при невнимателно отношение към него. С други думи, заповядано ни е, образно казано, да ходим около жена си и с нежна четчица да чистим всички прашинки. А всички сложности и неразбирателства да отдаваме на нейната немощ и емоционалност.

Силата на мъжа съвсем не е в размера на мускулите и даже не в степента му на мъжество. Често жените са много по-смели от мъжете. Да си спомним само жените-мироносици, оказали се къде по-мъжествени от апостолите, които се уплашиха и се разбягаха. Истинската мъжка сила е в способността да се извисиш над собствените си емоции.

По своята природа жената е емоционално същество. Тя филтрира всичко през сърцето си. И затова, всичко, което вижда и чува оставя върху нея дълбока следа, а често и дълбока рана.

В края на краищата аз стигнах до прост, но много важен извод: моето мъжко първенство в семейството се състои в това, когато виждам слабостите на съпругата си, да ги прощавам, разбирайки, че това са именно слабости. Тя не може да ги преодолее, защото е емоционална по природа. А аз трябва да съм рационален и значи, да стоя над емоциите. Ето, не може да се въздържа, повишава тон, но тя просто така е устроена. А аз съм мъж, би трябвало да съм над емоциите и макар, че ми се иска да тропна по масата с юмрук, аз се сдържам – нали съм по-силният. Апостол Павел казва: "Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов". (Гал 6:2). Тоест, силните трябва да носят немощите на слабите. Кой тук е “ние” и към кого е отправен този призив? А това съм именно аз – пишещият и четящият тези думи.

Впрочем, длъжен съм да призная, че доста рядко ми се случва да живея така, както ви разказвам. И затова считам брака най-сложната работа в своя живот. Навярно, той и затова е създаден да пребори най-тежкия грях — гордостта. Бракът стреля точно в сърцевината и затова, ако искаш бракът ти да просъществува, трябва да убиеш у себе си желанието да намериш и извлечеш от него някаква полза само за себе си. “Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява". (1 Кор 13:4-7).

Каква власт имаме?

Мъжът действително има власт над жена си. Но каква власт? Властта на любовта. Никой не изисква от един мъж да отстъпва на жена си постоянно и във всичко. Но мъжът трябва да се отнася със съпругата си така, както Христос се е отнасял към Църквата. “Вие, мъжете, обичайте жените си, както и Христос обикна църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я очисти с водната баня чрез словото; за да я представи на Себе Си славна църква, която няма петно, или порок, или нещо подобно, но да бъде света и непорочна.” (Еф 5:25-27).

Да, ние сме длъжни да възпитаваме жените си, защото са ни поверени от Господа, но и сме отговорни както за своето, така и за тяхното спасение. Но това възпитание не прилича на възпитанието на децата, изискващо безпрекословно подчинение до определена възраст. Това е такова възпитание, което се гради на свободното право на избор. Нужно е да оценим с любов мненията на страните в семейния спор и да определим възможностите на съпругата да приеме в дадения момент някоя конкретна забележка. И да направим това така, че тя дори да не помисли, че това е упрек. С други думи, според мен при всякакви обстоятелства аз като мъж трябва да правя всичко възможно да угодя на Бога и да не обидя жена си.

За какво е нужно семейството

Друг не по-важен момент е да не забравяме за какво създаваме семейство. Обикновено православните казват, че целта на брака е раждането на деца. Аз съм съгласен, но със съществено уточнение, че това е само една от целите на брака и по сравнение с другите цели, тя въобще не заема първо място.

Главната цел на брака е да запълниш битието на твоята половинка, да намериш второто си «аз», да намериш този човек, с когото ще съумееш да се слееш в едно цяло, да станете една душа с една плът. Та нали Господ е казал: «И рече Господ Бог: не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен.» (Бит 2:18). Самотата, животът в егоизъм не ни дават възможност да се погледнем отвътре. Аз съм дълбоко убеден, че човек не е способен да се влюби дотогава, докогато не разбере какво представлява той самият и че му е нужен още някой. С мен се случи точно така. Аз проумях, че съм постигнал много сам, но вече сам не мога да продължа да израствам, да се усъвършенствам. Тогава и узрях за момента, в който да се влюбя.

Нека кажа още нещо - човек не намира сам своята втора половина, а само се съгласява с Божията воля, изпратила му любим човек. Любовта е и дар, и някакво Божие предопределение в рамките на свободата на нашата воля. Но това Божие предопределение ме подтиква да мисля, че моята жена е родена именно за мен. И нашето съпружество е чудото, към което ме е водил сам Господ.

Втората цел на брака е достигането на целомъдрие. “Но, за да се избягва блудството, нека всеки си има своя жена, и всяка жена да си има свой мъж. Мъжът да отдава на жена си дължимата любов; също и жената - на мъжа. Жената не е господарка на тялото си, а мъжът; също и мъжът не е господар на тялото си, а жената. Недейте се лишава един от други - освен по съгласие за някое време, за да пребъдвате в пост и молитва; след това бъдете си пак заедно, за да ви не изкушава сатаната, поради вашето невъздържане.” (1 Кор 7:1-9), се казва в Писанието. Докато не се отдадеш на някого, ти си оставаш непълноценен, ничий. За да придобиеш цялостност, ти трябва да подариш себе си на другиго.

И вече третата цел на брака е раждането на деца. Какво може да бъде по-тежко за човека от това, да се научи да се жертва? Христос казва: “…ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и Ме следва.” (Лука 9:23). Бракът е този институт, в който Господ потапя човека за да може да осъзнае пълнотата и красотата на живота. Влюбеността затъмнява всичко лошо у любимия. И ако тя продължава повече, отколкото е нужно, тя не ни позволява да видим недостатъците си, а значи и ние не бихме могли да се променяме и ръка за ръка да се усъвършенстваме. Именно затова Господ ни помага да надмогнем влюбеността и да я превърнем в упорит труд над себе си, който се нарича достижение на любовта.

Няколко думи за любовта

Любовта не е константа. Любовта е нещо, което нараства постепенно. За преживяните в брак години аз разбрах, че все повече и повече обичам жена си, но колкото повече живея, толкова по-ясно осъзнавам, че това чувство, което изпитвам към нея все още не е любов.

Много лесно е да се каже: «Аз ще отдам живота си за теб!». И колко по-сложно е, вместо подвиг на думи, ежедневно да правиш за жена си простички неща — да сдържаш яда си, да не се обиждаш, да прощаваш…. Именно това очаква от нас Христос. И затова семейните спорове са способни да ни отворят очите за нашите собствени слабости. Както казва апостол Павел, “Пък и трябва да има помежду ви разногласие, за да изпъкнат достойните между вас.” (1 Кор 11:19). И нищо, че това са думи на апостола за църковната община, но те важат и за семейството. Защото семейството е построено по принципите на Църквата. Възможни са дрязги между съпрузите, но те трябва да бъдат кротки: “Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени. (Гал 6:1-10).

Превод: презвитера Жанета Дановска

Източник: Православие и мир,

Рубрика: Въпроси към свещеника


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/k9x9p 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: „Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?“. Тогава чух глас, който ми рече: „Смирението“.

Св. Антоний Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.