За голяма част от хората вярата е свързана с представата за закон, строго регламентиращ живота на човека от люлката до гроба. Затова мнозина се смущавали и били поразени от пастирския съвет на блажени Августин: „Обичай Бога и прави, каквото искаш”.
Някой ще открие в тези думи религиозен фанатизъм: ще речеш, че на този, който обича Бога всичко е позволено. Но всъщност тук е изразена съвсем друга мисъл: любовта е висша форма на знание. Така например, един учен-ентомолог, познавач на насекомите, може искрено да се възхити, разглеждайки мъхавите крачета на паяка. В същото време профанът, щом забележи близостта на подобно чудовище, изплашено хваща чехъла.
Бидейки съвършено знание, любовта се оказва над закона. Съпрузите, живеещи в любов, знаят точно как да се погрижат един за друг и затова не се нуждаят от указанията на Семейния кодекс. Вдъхновението на Моцарт му позволява да борави с нотите много по-добре от всяка теория на композицията, което предизвиква пристъп на завист у пушкиновия Салиери, който „музиката разчлени като труп” и „повярва в алгебрата на хармонията”.
Само че мнозина от нас, наивно следвайки съвета на блажени
Августин, извършват една от най-жестоките жизнени грешки. Работата е в това, че
съществуват много различни сили, увличащи човека, които съвсем не са истинска
любов, макар да имат подобни на нея симптоми. Неправилната диагноза заплашва
болния със смърт. Погрешно определяйки състоянието си като любов, човек с
огряно от радост лице бърза към престъплението. И така, вече зрелият мъж, глава
на семейство, решава да остави жена си и трите си деца, защото имал нещастието
да се увлече по младата си секретарка.
Още древногръцкият философ Платон е направил описание на
най-разпространените случаи на „лъжлива” любов. Към тях се отнася и еросът или
„романтичната любов”.
„Любовта е дълготърпелива” и „пълна с благост”, - казва св. апостол Павел. Но уви, силата на тези добродетели липсва при романтичната любов. Историята на Ромео и Жулиета се развива толкова стремително, че действието на шекспировата трагедия се вмества едва в пет дни – от неделя до петък. За това време младият Монтеки успява да извърши две убийства: първата му жертва е Тибалт, брат на възлюбената, след това е Парис, нейният официален годеник.
„Любовта не завижда”, „любовта не се превъзнася”, „не дири своето”, „зло не мисли, на неправда се не радва”. Не е трудно да забележим, че именно завистта, ревността, егоизмът и заплетените любовни интриги са всъщност крайъгълният камък, върху който е построена драматургията на повечето произведения на романтичната литература.
„Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат”. Каква ли горчива насмешка предизвикват у развеждащите се съпрузи тези думи на апостола!
Точно заради това Платон е нарекъл ероса нисш вид любов. Но независимо от нейната явно размътена природа, на нейната способност да бъде детонатор на затаеното в човека зло, философът считал романтичната любов за благо, ценен дар, а не за проклятие.
„Умри, но не давай целувка без любов”, - така наставлява сбръчканата старица ненагледната си внучка. Трябва да имаш голямо доверие в беловласата мъдрост, за да уловиш изключителното значение на романтичната любов за брака, която се крие в този съвет.
Бракът е изключително сложно начинание, свързано с раждането и възпитаването на деца. Това е тежък кръст, който практически не може да се носи, ако не си опиянен от любов, като от наркотичния разтвор от „вино и смирна”. Нито един човек със здрав разум и трезва мисъл не би се решил на подобен подвиг. Но, оказва се, че съвсем не е трудно да се събуждаш за пети път през нощта от отчаяните вопли на разтревожения младенец, защото получаваш голяма утеха от усмивката на твоята другарка по битие – стаена, нежна усмивка, предназначена само за тебе.
Романтичната любов дава вдъхновение за създаване на семейство. Тя се оказва и точката за кристализация на това малко царство в по-голямо.
Мирча Елиаде[1], разказва за едно австралийско номадско племе, което навсякъде носи със себе си свой собствен „център на света” – голям стълб, направен от ствола на евкалипт. Той символизирал някаква космическа ос: около него започвало обживяването на територията, която постепенно се превръщала в света за членовете на това племе. Ако стълбът се счупел, това било катастрофа, нещо като „края на света”: тъга обхващала цялото племе, членовете му се скитали още известно време, а след това сядали на земята и умирали.
Нещо подобно се забелязва в семействата, в които липсва или счупват „свещения стълб” на взаимната любов между съпрузите. Светът, обживяното пространство, в което човекът единствено може да живее, се разрушава, отстъпвайки място на хаоса, на геометричната територия, на която са разхвърляни няколко живи, объркани „точки”. И тогава другите светове ги увличат, привличайки ги в своята орбита. Децата стават безпризорни в собственото си семейство, идвайки в дома на родителите само за да хапнат и да пренощуват.
Но ако романтичната любов по своето предназначение напомня на „стоте фронтови грама”[2], то с нея шега не бива, не трябва да се възбужда чувственост без намерение за встъпване в брак. Този, който няма намерение да върви в атака, трябва да се откаже от бойната дажба, за да не се стане за нищо негоден пияница.
Възможно е да се откажеш от романтичната любов. Само трябва да пренасочиш нейната енергия в руслото на творчеството. И Бетовен е имал своята шекспирова история. Нейният изход е не по-малко печален, но несравнимо по-величествен. И до днес всеки ученик, който сяда зад пианото и с несигурна ръка отваря нотната тетрадка с урока за домашно, прочита надписа: „Лунната соната. Посвещава се на графиня Жулиета Гуичарди”. Така че романтичната любов е дар. И като всеки дар и тя трябва само правилно да се употреби.
Превод: Полина Спирова
„Любовта е дълготърпелива” и „пълна с благост”, - казва св. апостол Павел. Но уви, силата на тези добродетели липсва при романтичната любов. Историята на Ромео и Жулиета се развива толкова стремително, че действието на шекспировата трагедия се вмества едва в пет дни – от неделя до петък. За това време младият Монтеки успява да извърши две убийства: първата му жертва е Тибалт, брат на възлюбената, след това е Парис, нейният официален годеник.
„Любовта не завижда”, „любовта не се превъзнася”, „не дири своето”, „зло не мисли, на неправда се не радва”. Не е трудно да забележим, че именно завистта, ревността, егоизмът и заплетените любовни интриги са всъщност крайъгълният камък, върху който е построена драматургията на повечето произведения на романтичната литература.
„Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат”. Каква ли горчива насмешка предизвикват у развеждащите се съпрузи тези думи на апостола!
Точно заради това Платон е нарекъл ероса нисш вид любов. Но независимо от нейната явно размътена природа, на нейната способност да бъде детонатор на затаеното в човека зло, философът считал романтичната любов за благо, ценен дар, а не за проклятие.
„Умри, но не давай целувка без любов”, - така наставлява сбръчканата старица ненагледната си внучка. Трябва да имаш голямо доверие в беловласата мъдрост, за да уловиш изключителното значение на романтичната любов за брака, която се крие в този съвет.
Бракът е изключително сложно начинание, свързано с раждането и възпитаването на деца. Това е тежък кръст, който практически не може да се носи, ако не си опиянен от любов, като от наркотичния разтвор от „вино и смирна”. Нито един човек със здрав разум и трезва мисъл не би се решил на подобен подвиг. Но, оказва се, че съвсем не е трудно да се събуждаш за пети път през нощта от отчаяните вопли на разтревожения младенец, защото получаваш голяма утеха от усмивката на твоята другарка по битие – стаена, нежна усмивка, предназначена само за тебе.
Романтичната любов дава вдъхновение за създаване на семейство. Тя се оказва и точката за кристализация на това малко царство в по-голямо.
Мирча Елиаде[1], разказва за едно австралийско номадско племе, което навсякъде носи със себе си свой собствен „център на света” – голям стълб, направен от ствола на евкалипт. Той символизирал някаква космическа ос: около него започвало обживяването на територията, която постепенно се превръщала в света за членовете на това племе. Ако стълбът се счупел, това било катастрофа, нещо като „края на света”: тъга обхващала цялото племе, членовете му се скитали още известно време, а след това сядали на земята и умирали.
Нещо подобно се забелязва в семействата, в които липсва или счупват „свещения стълб” на взаимната любов между съпрузите. Светът, обживяното пространство, в което човекът единствено може да живее, се разрушава, отстъпвайки място на хаоса, на геометричната територия, на която са разхвърляни няколко живи, объркани „точки”. И тогава другите светове ги увличат, привличайки ги в своята орбита. Децата стават безпризорни в собственото си семейство, идвайки в дома на родителите само за да хапнат и да пренощуват.
Но ако романтичната любов по своето предназначение напомня на „стоте фронтови грама”[2], то с нея шега не бива, не трябва да се възбужда чувственост без намерение за встъпване в брак. Този, който няма намерение да върви в атака, трябва да се откаже от бойната дажба, за да не се стане за нищо негоден пияница.
Възможно е да се откажеш от романтичната любов. Само трябва да пренасочиш нейната енергия в руслото на творчеството. И Бетовен е имал своята шекспирова история. Нейният изход е не по-малко печален, но несравнимо по-величествен. И до днес всеки ученик, който сяда зад пианото и с несигурна ръка отваря нотната тетрадка с урока за домашно, прочита надписа: „Лунната соната. Посвещава се на графиня Жулиета Гуичарди”. Така че романтичната любов е дар. И като всеки дар и тя трябва само правилно да се употреби.
Превод: Полина Спирова
[1] Мирча Елиаде - румънски учен,
философ, културолог и писател, известен с изследванията си върху историята
на религиите и индийската култура. Бел. прев.
[2] Сто фронтови грама са
дажбата от водка (за летците – коняк), която се отпускала на ден на съветските
войници по време на Втората световна война за повдигане на бойния дух.
Бел. прев.
