Въпросът за абортите от християнска гледна точка изглежда ясен и сякаш отдавна решен: абортът е грях, убийство на човек. Какво обаче ни накара да подготвим тема, посветена на абортите?
Първо, това е убеждението ни, че макар и християнската гледна точка към проблема да е ясна и известна на всички - дори и на тези, които са далече от Църквата, тя не е обсъждана активно нито в църковните среди, нито в обществото, именно поради тази привидна своя "яснота". Резултатът е, че църковната позиция остава неразбираема и изолирана, като често пъти дори представители на Църквата не могат да обяснят задълбочено, защо Църквата счита аборта за грях, а ембриона - за личност.
Второ, във връзка с горното е статията на Тивериополския епископ Тихон в известен ежедневник (виж тук). Вместо да внесе яснота по въпроса, защо Църквата отхвърля абортите, статията предизвиква по-голямо объркване, тъй като изразената в нея теза не може да се нарече християнска и православна. В същото време обаче епископът твърди, че разяснява учението на Православната църква ("за разлика от католическата"). Мнението на епископ Тихон, че детето получава душата си с първото вдишване след раждането си, е абсолютно чуждо на светоотческото предание и съборната вяра на Църквата ни (за повече подробности, вижте например: тук, тук и тук). Произходът на това странно "лично мнение", което радикално противоречи на православното разбиране, оставаше загадка за нас до момента, когато нашият съмишленик Ивайло даде на страниците на форума ни едно възможно обяснение: Оказа се, че учението на споменатия по-горе православен епископ (който в това си качество би следвало да е стълб на Църквата ни) се доближава изненадващо до... възгледите на дъновистите:
Съзнателно с мислите си тя (майката) трябва да изгражда около него една атмосфера на чистота и светлина, която да го закриля от посегателствата на злонамерените същества, както и да работи в сътрудничество с душата, която ще се въплъти. Защото обратното на онова, което мислят някои, душата не влиза в тялото на детето по време на бременността. Наистина в утробата на майката то живее, сърцето му бие, детето се храни, но неговата душа все още не е проникнала в тялото му. Тя влиза в него в момента на раждането с първия дъх. (Възпитание, което започва преди раждането: Михаил Иванов, benisaduno.com).
Трето, абортът е действие, което е свързано не само с отнемането на току-що започналия живот на едно дете, но и с личността на майката, с тези, които са около нея, с цялото общество, което поощрява или не подкрепя подобен акт. Статиите, включени в темата на „Двери”, разкриват различни аспекти на въпроса, различни подходи към проблема, но всички автори са далече от схоластиката и бездушното морализаторстване. Абортът е въпрос, който стои пред реални, а не абстрактни жени, с реални съдби и проблеми. Всяка от тях трябва да направи своя избор и да намери изход. Надяваме се темата на „Двери” да покаже, че изход винаги има. И на края на тунела всяка майка ще срещне погледа на две блестящи, неповторими детски очи, които ще греят с благодарност само за нея.
Тема: Абортът - улица без изход
Вместо увод: Как Тивериополски
епископ Тихон се оказа дъновист
"от първи дъх"
Mонах Михаил Хаджиантониу:
> Откраднато покаяние
> Къде отиват децата след аборт?
Йорданка Дърмонска:
Убий го, няма кой да реве за него
Фредерика Матюз-Грийн:
> Абортът като избор
> Случаят Джийн
Митрополит Антоний Сурожки:
От момента на зачатието зародишът вече е човек
свещ. Петър Цанков:
Абортът е узаконено убийство
свещ. Йордан и презвитера Йорданка Василеви:
Радостта да станеш родител (слайд филм)
Съзнателно с мислите си тя (майката) трябва да изгражда около него една атмосфера на чистота и светлина, която да го закриля от посегателствата на злонамерените същества, както и да работи в сътрудничество с душата, която ще се въплъти. Защото обратното на онова, което мислят някои, душата не влиза в тялото на детето по време на бременността. Наистина в утробата на майката то живее, сърцето му бие, детето се храни, но неговата душа все още не е проникнала в тялото му. Тя влиза в него в момента на раждането с първия дъх. (Възпитание, което започва преди раждането: Михаил Иванов, benisaduno.com).
Трето, абортът е действие, което е свързано не само с отнемането на току-що започналия живот на едно дете, но и с личността на майката, с тези, които са около нея, с цялото общество, което поощрява или не подкрепя подобен акт. Статиите, включени в темата на „Двери”, разкриват различни аспекти на въпроса, различни подходи към проблема, но всички автори са далече от схоластиката и бездушното морализаторстване. Абортът е въпрос, който стои пред реални, а не абстрактни жени, с реални съдби и проблеми. Всяка от тях трябва да направи своя избор и да намери изход. Надяваме се темата на „Двери” да покаже, че изход винаги има. И на края на тунела всяка майка ще срещне погледа на две блестящи, неповторими детски очи, които ще греят с благодарност само за нея.
Тема: Абортът - улица без изход
Вместо увод: Как Тивериополски епископ Тихон се оказа дъновист
"от първи дъх"
Mонах Михаил Хаджиантониу:
> Откраднато покаяние
> Къде отиват децата след аборт?
Йорданка Дърмонска:
Убий го, няма кой да реве за него
Фредерика Матюз-Грийн:
> Абортът като избор
> Случаят Джийн
Митрополит Антоний Сурожки:
От момента на зачатието зародишът вече е човек
свещ. Петър Цанков:
Абортът е узаконено убийство
свещ. Йордан и презвитера Йорданка Василеви:
Радостта да станеш родител (слайд филм)
