Българската православна църква и грижата за наркозависимите

При о. Георги Фотакиев идват да търсят помощ наркозависими от цялата страна. Той започва работата си с тях не като част от някакъв проект или църковна дейност, а за да им помогне. Открива в това своето призвание. Навлиза в проблематиката на нарокзависимостта, в практиките за лечение на други православни Църкви.

Сега о. Георги е духовен ръководител на единствения по рода си у нас Православен център за духовно обгрижване на наркозависими „Св. Боян Енравота първомъченик Български” във Варна.

Центърът е създаден с благословението на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил и с подкрепата на духовенството във Варна. Центърът работи в тясно сътрудничество с енориашите на храм „Св. цар Борис” във варненския  квартал „Аспарухово”.

Православният център представлява православна терапевтична общност с денонощно обгрижване до седем наркозависими младежи от цялата страна. Пълният курс на лечение е  най-малко малко три месеца и включва трудова терапия, духовно обгрижване и навлизане в църковния живот.

За една година през центъра са преминали 24 младежи. Повече от половината от тях продължават да участват редовно в богослуженията и тайнствата на Църквата. Около о. Георги се е оформил кръг от младежи, които му помагат в работата. С административните дела на центъра сега се занимава дякон Михаил Манов.

Веселин Марков е бивш наркозависим. Той не се гордее с миналото си, но го използва в работата си – разказва на ученици във варненски училища какво е да си наркоман, какво е да си мислиш, че си независим, когато си най-зависим, и как е открил и извоювал свободата си.

Според Веско всеки младеж си мисли, че точно той няма да се пристрасти към наркотиците, че ги употребява само за развлечение и му помагат да превърне живота си в „постоянен купон”. Когато разбере, че е зависим, иска да престане, а не може... „Всеки наркоман иска да спре, никой не иска да е зависим…” Започването е лесно, отказването - изключително тежко”. Основната трудност е в това, че трябва да се върнеш в предишното си състояние, когато не си взимал наркотици, а предишното ти състояние е било такова, че те е подтикнало към тях. Дори да се откажат за кратко от наркотиците, бившите наркомани живеят в такава среда (семейна и приятелска), която ги подтиква отново да започнат. Веско разкъсва този порочен кръг с помощта на о. Георги Фотакиев. Младият свещеник му разкрива нов начин на живот, невиждан до този момент от Веселин. „Аз изобщо не знаех, че има такива хора като о. Георги, казва той, хора, които ги е грижа за непознати…”

О. Георги не е планирал да се занимава с наркомани. Налага му се да го прави и той започва. С цялото си сърце и душа. Посвещава им се напълно.

Как успява да ги откъсне от наркотиците? – Божа работа - казва той. Според бившите му питомци о. Георги им е показал друг начин на живот, показал им е изход. Как ги лекува? Живее с тях непрестанно. Взима ги в дома си, работят заедно с него, живеят заедно с него, молят се заедно с него. „Покаяние, Изповед и Причастие – това лекува”, казва отецът. „Това ни спаси”, казва и Веско. И той, и негови приятели са били свидетели на истински чудеса, които са ставали с тях, докато са били при о. Георги. Разказва за молитвите за болен от хепатит наркоман, който след маслосвет  оздравява.

Веско е „чист” вече няколко години. Женен е и има син. Сега учи психология, защото се е посветил на работа по превенция от зависимости. Според него най-важно е да се говори за този проблем с учениците от гимназията, защото на тяхната възраст са най-застрашени от това изкушение. От две години Веско работи с варненски гимназисти. До сега проектът в училищата се финансира от фондация „Покров Богородичен”, а от тази година  -   от  Варненска и Великопреславска митрополия.

Разговорите с учениците са разделени на три части  - по едно занимание всяка седмица, в часа на класа. В първия  час Веско им разказва какъв е бил животът, когато е бил наркоман и какъв е сега. Говори им за болестите, които се разпространяват сред наркозависимите, говори им за смъртта. Разказва как е искал да спре и как вярата му е помогнала.

Следващия час разговарят с учениците за свободата, за справянето с проблемите и важността на изборите, които правим.

Последния час посвещават на личността на човека, на любовта и на това какво означава да си здрав, духовно и физически.

Заедно с Веско в тези часове участва и Борислав Аврамов (на снимката), служител на митрополията, преподавател по катехизис. Те заедно с младия лекар д-р Георги Караджов провеждат и занимания по сексуално възпитание сред учениците на варненските училища.

Накрая предлагат на тези, които се интересуват от по-задълбочени разговори по въпросите на вярата да посещават беседите и личните срещи в духовно-просветния център „Св. архангел Михаил”.

На консултации и срещи Веселин и Борислав канят там и пациентите от  отделението за зависими към варненската МБАЛ „Св. Марина”. Те ги посещават два пъти седмично –във  вторник и четвъртък. Срещат се и разговарят за пътищата, които са пред тях, за възможностите, които имат.

Веско работи в духовния център и  всяка седмица организира срещи с родители на наркозависими, на които специалисти в областта разговарят с хората и им дават съвети за общуване с децата си. Един ден е отделен за работа с наркозависими. На тези срещи идват и бивши пациенти на отделението за зависими, както и наркомани, които търсят помощ от Църквата.  Според Веско за наркоманите е много важно общуването с хора, които могат да им окажат духовна подкрепа. Работата с тях е насочена към въцърковяването им, към покаянието, изповедта и причастието. Много от наркозависимите и техните родители участват в св. Литургия в храма на духовния център и правят първи си стъпки в новия си живот.

Свещ. Стефан Стефанов: Във всеки страдащ да виждаме Христос

О. Стефан Стефанов обгрижва духовно наркозависими от енорията си в Русе. Според него това не би трябвало да е нещо изключително в работата на свещениците, то е част от служението им. „Когато те се обръщат за помощ към нас, ние трябва да им я дадем, да  проявим лично отношение, да вникнем в проблемите им и да им помогнем в борбата им със зависимостта.” Младите хора са отвратени от безсърдечието, студенината и бездуховността в обществото, обхванати са от самота и безпътица и затова поемат по пътя на бавното самоубийство чрез наркотиците. Младежите, според него, търсят любов, внимание и общение. Като не я получават, намират заместители в наркотиците и в компаниите на наркоманите. Скоро разбират, че не са намерили това, което търсят, но откъсването от тази среда е много трудно. Според о. Стефан, ако в този момент няма кой да им подаде ръка, те не могат сами да се справят. И именно Църквата може да им помогне. От работата си с наркозависими и техните родители свещеникът е разбрал, че те се нуждаят от лично обгрижване, от лично внимание. Църквата и нейните служители могат да им покажат, че храмът е място, в което могат да получат любов, да влязат в общност. Затова и ролята на свещеника в борбата с нарокманиите е в това да приобщава към Църквата тези, които идват да търсят помощ.

Отец Стефан обяснява на младежите и техните родители, че ние сме зависими от много неща, но на първо място сме зависими от Небесния ни Баща. Ние не можем да постигнем пълна независимост, а да преценим от какво да сме зависими. Ако зависим от Бога – Той ни дава любов и живот, ако зависим от наркотика – получаваме грях и смърт.

Отец Стефан споделя, че работата с нароказвисими е много трудна и изисква посвещение.

„За да успеем в това дело е важно във всеки болен, във всеки страдащ да виждаме Христос. Защото и Той ни казва: „доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили” (Мат. 25: 40).

Свещ. Кирил Дидов обгрижва духовно родители на наркозависими. Започва дейността си преди няколко години, когато е ефимерий в Софийската духовна семинария. Сега я продължава като енорийски свещеник в столичния храм „Св. апостоли Петър и Павел”.  Срещите му с родителите са два пъти седмично. Във вторник от 18 ч. се провеждат беседи върху Свещ. Писание, а в събота от 14 ч. се чете Акатиста на св. Богородица пред иконата „Неупиваемая чаша”.

На срещите рядко идват наркозависими. Много от тях са някъде на лечение. При свещеника търсят съвет и утеха родителите. На въпроса какви са те, свещеникът отговаря: „Обикновени хора, много от тях имат добри семейства, но децата им не са намерили смисъл в живота си”. Според о. Кирил това, което обединява тези хора е, че не са имали представа от вярата, от това да търсиш упование в Бога. Сега, след общуването със свещеника, те са открили за себе си вярата, смисъла да се борят не само за настоящия живот на децата си, но и за бъдещия.