Свещ. Евгений Генинг е секретар на епархийската комисия за работа с младежи в Крутицка и Коломенска митрополия, настоятел на храма „Покров Богородичен” в с. Ерино, Московска област.
Добре ни е известно от историята, че за Църквата винаги е бил от особено важно значение призивът на Христос „Вие сте светлината на света” (Мат. 5:14). Това е една от най-важните задачи на Църквата и на всеки християнин – непрестанно да свидетелства за Христос в целия свят.
Тук под свидетелство не се разбира толкова словесната проповед на Евангелието, но и „проповедта на любовта”, проявявана в милосърдието и състраданието към страдащите и нуждаещите се от подкрепа хора. Ако си спомним, че причината за всеки телесен недъг е грехът, то става ясно, че коренът на наркотичната зависимост трябва да търсим в сферата на духовния живот на човека.
Днес тази дейност наричаме „социално служение” на Църквата. Тя е насочена към решаване на най-болезнените проблеми на съвременното общество. Един от тях е все повече нарастващата епидемия от наркомании. Показателен е фактът, че днес в Русия, по различни оценки, от 3 до 8 милиона човека приемат наркотици.
На пръв поглед ни се струва, че това е медицински проблем и Църквата с нищо, освен с молитва, не е в състояние да помогне, но ако си спомним, че причината на всеки телесен недъг се явява грехът, то става ясно, че коренът на наркотичната зависимост трябва да търсим в духовния живот на човека.
Разбира се, съществуват физиологически предпоставки за наркоманията, въпреки това, опитът показва, че дори ако наркоман напълно "скъса" с употребата на наркотици, след известно време се връща пак към нея. Това ни навежда на мисълта, че вероятно съществуват, някакви дълбоки, не само чисто физиологически причини, които придизвикват пристрастяване към наркотиците.
Работата е там, че наркотиците са вещества, които по определен начин, изкуствено променят съзнанието. Човек под въздействието на наркотичните вещества престава да усеща реалния свят, той в известен смисъл изпада от реалността. Каква е причината, която тласка хората да променят състоянието на своето съзнание?
Причините са много, но ако ги обобщим, то всички те могат да се сведат към една. Въпросът е, че като се срещне с реалния живот, когато се сблъска с външни или вътрешни проблеми, наркозамисимият се стреми да избяга от реалността. Вместо да се занимава с тези проблеми, човек чувства страх и безпомощност, крие се от обстоятелствата, хората, или от самия себе си и бяга в изкуствения нереален свят на собствените си илюзии, само тук се чувства в безопасност.
Наркотиците предоставят тази възможност – бягството от реалния живот, разбира се до определена степен. В определен момент всеки наркозависим разбира, че разрушава сам себе си, въпреки това продължава да употребява наркотици. Да излезе от това състояние може само този човек, който има непреодолимо желание напълно да промени своя живот и самия себе си.
От казаното е ясно, че основната причина за наркоманията, е усещането, от страна на човека, на своята онтологическа самота, своята изоставеност пред лицето на непонятния и даже враждебен свят, и като следствие, неразбиране себе си и своето място в този свят. Всичко това довежда човека до желанието да избяга в своя малък „свят”, нямащ нищо общо с реалността. Освобождаването от това робство е невъзможно без намиране на реално съществуващата духовна основа, способна да запълни духовния и душевния вакуум.
За християнина намирането на такава основа започва със срещата му с Бога. Именно тук Църквата може да помогне на наркозависимия да се изцели. Като осъзнава своето безсилие срещу болестта, човек идва при Бога, разбирайки, че само с Неговата помощ той може да се справи със самия себе си и с отношението си към заобикалящия го свят. Чувствайки Божествената любов към себе си, човек вижда, че той повече не е сам със своите проблеми, защото Бог е винаги заедно с него.
Въпреки всичко, това не означава, че самият наркоман не трябва прави нищо, очаквайки само Божията помощ. Нататък следва много трудна работа, в която човек преосмисля своя живот, разкайва се за извършените грехове, старае се с всички сили вече да не ги повтаря. По този начин, той се опитва да възмезди причинените от него вреди на другите хора, и то не само материални, но и морални. Всячески трябва да помага на другите наркомани да се избавят от тази зависимост. Всичко това е най-успешно в случай, че човек стане член на Църквата, редовно участва в тайнствата Покаяние и Евхаристия и има възможност за индивидуално общение с духовник.
Като се ръководим от изложения възглед за проблема на наркотичната зависимост, ние в Покровския храм, с. Ерино, Московска област, по благословия на Крутицкия и Коломенски митрополит Ювеналий, вече няколко години оказваме помощ на наркозависимите хора.
Главната ни задача е да създадем условия за въцърковяването на идващите при нас, и това е възможно само в атмосфера на любов и съпричастност, където са недопустими всяка форма на осъждане или превзетост към човека, бил той наркоман или алкохолик.
Освен това, много е важна възможността за щателна подготовка към първата изповед и самата изповед, където човек старателно изследва своя живот и открива духовните причини за своята зависимост.
Особено място в живота на оздравелия наркозависим заема възстановяването на способността за нормално общение с хората около него – т.н. социална реабилитация. Тя се осъществява много по-лесно в църковната община, особено ако там някаква част от енориашите са бивши наркомани и алкохолици. Досега в нашия храм, например, има трима такива енориаши и ние се стремим да ги привлечем в енорийската дейност.
Ние разгледахме някои реално възможни методи и форми на работа, съществуващи в нашата енория. Очевидно е, че това е само малка част от това, с което Църквата може да бъде полезна за решаване на глобалните проблеми за нашата страна – алкохолизъм и наркомании, така че ние приветстваме всяко сътрудничество в тази област с други енории.
На пръв поглед ни се струва, че това е медицински проблем и Църквата с нищо, освен с молитва, не е в състояние да помогне, но ако си спомним, че причината на всеки телесен недъг се явява грехът, то става ясно, че коренът на наркотичната зависимост трябва да търсим в духовния живот на човека.
Разбира се, съществуват физиологически предпоставки за наркоманията, въпреки това, опитът показва, че дори ако наркоман напълно "скъса" с употребата на наркотици, след известно време се връща пак към нея. Това ни навежда на мисълта, че вероятно съществуват, някакви дълбоки, не само чисто физиологически причини, които придизвикват пристрастяване към наркотиците.
Работата е там, че наркотиците са вещества, които по определен начин, изкуствено променят съзнанието. Човек под въздействието на наркотичните вещества престава да усеща реалния свят, той в известен смисъл изпада от реалността. Каква е причината, която тласка хората да променят състоянието на своето съзнание?
Причините са много, но ако ги обобщим, то всички те могат да се сведат към една. Въпросът е, че като се срещне с реалния живот, когато се сблъска с външни или вътрешни проблеми, наркозамисимият се стреми да избяга от реалността. Вместо да се занимава с тези проблеми, човек чувства страх и безпомощност, крие се от обстоятелствата, хората, или от самия себе си и бяга в изкуствения нереален свят на собствените си илюзии, само тук се чувства в безопасност.
Наркотиците предоставят тази възможност – бягството от реалния живот, разбира се до определена степен. В определен момент всеки наркозависим разбира, че разрушава сам себе си, въпреки това продължава да употребява наркотици. Да излезе от това състояние може само този човек, който има непреодолимо желание напълно да промени своя живот и самия себе си.
От казаното е ясно, че основната причина за наркоманията, е усещането, от страна на човека, на своята онтологическа самота, своята изоставеност пред лицето на непонятния и даже враждебен свят, и като следствие, неразбиране себе си и своето място в този свят. Всичко това довежда човека до желанието да избяга в своя малък „свят”, нямащ нищо общо с реалността. Освобождаването от това робство е невъзможно без намиране на реално съществуващата духовна основа, способна да запълни духовния и душевния вакуум.
За християнина намирането на такава основа започва със срещата му с Бога. Именно тук Църквата може да помогне на наркозависимия да се изцели. Като осъзнава своето безсилие срещу болестта, човек идва при Бога, разбирайки, че само с Неговата помощ той може да се справи със самия себе си и с отношението си към заобикалящия го свят. Чувствайки Божествената любов към себе си, човек вижда, че той повече не е сам със своите проблеми, защото Бог е винаги заедно с него.
Въпреки всичко, това не означава, че самият наркоман не трябва прави нищо, очаквайки само Божията помощ. Нататък следва много трудна работа, в която човек преосмисля своя живот, разкайва се за извършените грехове, старае се с всички сили вече да не ги повтаря. По този начин, той се опитва да възмезди причинените от него вреди на другите хора, и то не само материални, но и морални. Всячески трябва да помага на другите наркомани да се избавят от тази зависимост. Всичко това е най-успешно в случай, че човек стане член на Църквата, редовно участва в тайнствата Покаяние и Евхаристия и има възможност за индивидуално общение с духовник.
Като се ръководим от изложения възглед за проблема на наркотичната зависимост, ние в Покровския храм, с. Ерино, Московска област, по благословия на Крутицкия и Коломенски митрополит Ювеналий, вече няколко години оказваме помощ на наркозависимите хора.
Главната ни задача е да създадем условия за въцърковяването на идващите при нас, и това е възможно само в атмосфера на любов и съпричастност, където са недопустими всяка форма на осъждане или превзетост към човека, бил той наркоман или алкохолик.
Освен това, много е важна възможността за щателна подготовка към първата изповед и самата изповед, където човек старателно изследва своя живот и открива духовните причини за своята зависимост.
Особено място в живота на оздравелия наркозависим заема възстановяването на способността за нормално общение с хората около него – т.н. социална реабилитация. Тя се осъществява много по-лесно в църковната община, особено ако там някаква част от енориашите са бивши наркомани и алкохолици. Досега в нашия храм, например, има трима такива енориаши и ние се стремим да ги привлечем в енорийската дейност.
Ние разгледахме някои реално възможни методи и форми на работа, съществуващи в нашата енория. Очевидно е, че това е само малка част от това, с което Църквата може да бъде полезна за решаване на глобалните проблеми за нашата страна – алкохолизъм и наркомании, така че ние приветстваме всяко сътрудничество в тази област с други енории.
Превод: Иво Янев
