Министър Вълчев показа недвусмислено пред обществото, че заема ясна и явно сериозно обмислена позиция по въпросите за мястото на религията в училище: българското училище е светско и в него няма място за индоктриниращи предмети. Това изказване е съвсем логично в рамките на европейската светска политика.
Преди два месеца в Софийския университет слушах лекция на тема “Обучението по религия в държавните училища - една необходимост”. Лектор беше доцент Тим Йенсен от Южнодатския университет, Главен секретар на Международната асоциация по история на религиите. Лекцията беше посетена от университетски професори, образователни експерти и представители на различни вероизповедания. Доц. Йенсен започна с известните на широката научна общност положения, че религията почти винаги е била част от историческите фактори за оформяне на процесите в обществото, а през последните двадесет години се наблюдава възраждане на религията и религиозността, която е характерна за отделния индивид. Логичният извод на лектора беше категоричен: обучението по религия е абсолютно задължително в европейските държави.
Оттук обаче почнаха интересните и озадачаващи изявления на госта от Дания, който заяви, че подходът при обучението по религия трябва да е ...методологичен атеизъм (?). В първия момент реших, че не съм разбрала добре, но нататък следваха още изненади. Доцент Йенсен най-авторитетно ни поучи, че не бива да се изучава християнството като християнство, а ислямът като ислям, а трябва да се покажат противоречията в тези традиции - учителят по религия трябва да събира материали от хората по улиците, памфлети и противоречия, за да се подчертае разнообразието и дори синкретизмът в светогледа на съвременниците. Според него трябва да се изучават туземните, местни исторически религии и магически практики.
Европа има проблеми с младите си хора. Като предлага светско образование, министър Вълчев е логичен - младежите ни получават обучение без възпитание, религия без вяра, секс без любов, кремвирши без месо.
Министър Вълчев показа недвусмислено пред обществото, че заема ясна и явно сериозно обмислена позиция по въпросите за мястото на религията в училище: българското училище е светско и в него няма място за индоктриниращи предмети. Това изказване е съвсем логично в рамките на европейската светска политика.












