Доклад, изнесен на Деня на Християнското семейство в Русе, 2008 г.
Преблагият Бог е сътворил човека по свой образ и подобие. Религиозното чувство е заложено във всеки един човек. Няма човек, който да не се възхищава на чудния свят създаден от Бога. Както е известно основните фактори на възпитание на децата са Семейството, Църквата, Училището и Обществото[1]. Децата се нуждаят от натрупване на познания относно различни хуманитарни науки, но освен от обучение всяко дете се нуждае и от възпитание. Един от основните фактори на възпитание е както споменахме Църквата. Запознаването с учението на нашата родна и скъпа православна вяра може да се осъществи както по време на общественото богослужение, чрез Словото Божие и проповедта на свещенослужителя, така и по време на редовно обучение посредством задължителен предмет Религия в българските училища. Но как се е развило преподаването на този предмет и какви са неговите проблеми и перспективи?
Днес България има плуралистично общество, в
което религиозното обучение е призвано да играе съществена роля – да даде на
учениците обяснение на религиозните въпроси и да бъде основа за разбиране на
обкръжаващия ни свят.
Началото на българското образование е исторически свързано с приемането на християнството като официална религия в средновековна България. От изключително важно интелектуално и емоционално значение е обстоятелството, че и християнизирането, и първите стъпки на българското образование са свързани с имената на велики хора, извършили велики дела – Светите братя Кирил и Методий и Св. Климент Охридски, признателно наричани първоучители. Те са еднакво дейци и на Църквата, и на образованието. Затова в историческата памет на народа вярата и училището са били неотлъчно свързани.
В България този предмет не намери място след 1946 г., когато вероучението беше забранено в българското училище. Той, за съжаление, не намери място и след 1989 г., когато нравственото и религиозно търсене на младите хора трябваше да бъде насочено към духовните устои на българската нация.
Едни от най-трайните и значителни постижения на религиозното обучение ние намираме в изключителния възпитателен ефект, който се наблюдава при ученици, посещавали часовете по Религия. Убедено можем да кажем, че децата:
Ø Дълбоко изживяват своята вяра, превръщайки я в ръководно начало на живота си;
Ø Започват да възприемат света около себе си по напълно различен начин, който не може да бъде обяснен единствено с рационалните, естетически или други общоприети представи;
Ø Запознати с вярата, в тях укрепва любовта към Божието творение;
Ø Чувстват необходимостта да се съхрани човешкият живот като висша ценност;
Ø Видимо придобиват все повече послушание, стремеж към изпълнителност и добронамереност, кротост и търпение;
Ø Стават спокойни и уравновесени, при тях практически отсъства агресивното поведение;
Ø Добротата постепенно се усвоява като цялостно житейско поведение;
Ø И още нещо, много важно! Доброто влияние върху микроклимата в класа се оказва понякога толкова силно, че се прехвърля върху останалата училищна среда и това се отразява на общото настроение в училището.
Още в началото на 1996 г. беше внесена в МОН Концепция за въвеждането на предмета Религия. За съжаление отговорът беше твърде неясен или по-точно липсваше. Не се стигна до идеята, залегнала в учебните програми на образователните системи на развитите европейски страни, учебната дисциплина Религия да е задължителен общообразователен предмет.
Отказът да се приеме този подход към предмета се дължи основно на две причини:
Ø Неразбиране на характера на предмета Религия, което води до неправилно оценяване, по-точно подценяване на мястото и значението му сред останалите учебни предмети;
Ø Недалновидно, но твърдо и последователно упорство от страна на институциите, от които зависи това.
Какви са последствията от такова отношение?
Ø Забавяне и тенденция към свеждане до минимум на положителна мотивация и убеден отпор на младите хора към чуждо духовно посегателство;
Ø Като се обръща гръб на една реална възможност чрез предмета да се формират пълноценни нравствени устои в децата, те се увличат по агресивното, пошлото и нездравословното.
Убедени сме, че изграждането на свободна, морална и инициативна личност, уважаваща законите, правата на другите, тяхната култура, език и религия, не би била пълна без изучаване на учебния предмет Религия. Тези качества убедено и трайно могат да се формират в процеса на преподаване на отделен, с тясна нравствена насоченост учебен предмет.
Религиозната неграмотност е истинският проблем на младото ни поколение и на цялата ни нация!
Все още не се оценява огромната роля на нравствения елемент и религиозната просветеност в обучението на младите и за бъдещето на нацията. От години се говори за неблагоприятното демографско развитие на българската нация – намаляване на раждаемостта, изтичане на физическия и интелектуален потенциал на страната в чужбина. Това е проблем, за решаването на който чувствително би помогнала религията.
Всяка майка и всеки баща в една или друга степен живее с училищните занимания и проблеми на своето дете. Въвеждането на задължителен предмет Религия несъмнено ще доведе до ограмотяването на учениците, а чрез тях, ограмотяване и на родителите по религиозните въпроси. По този начин се протяга ръка и към родителите, които бяха лишени от религиозна грамотност по времето на комунистическия режим.
Това са едни от най-важните причини поради които обучението по предмета е трудно осъществимо през последните десет години. От 190 000 ученици през учената 2007/2008 г. предмета Религия изучават само 16 000 ученици, а от тях 7 000 са мюсюлмани. Това е твърде показателно за състоянието по религия в България.
Невъвеждането на предмета Религия като задължителен и оставането му в неравностойно положение спрямо другите учебни предмети ще доведе до отпадането му от учебния план, което е твърде тревожно и симптоматично за боледуващото българско общество.
До този момент не е ясно какво ще е бъдещето на предмета Религия в България и дали от следващата учебна година ще има такъв. В тази трудна обстановка все още има преподаватели, които водени от своята дълбока и искрена вяра възприемат работата си като мисия.
Скъпи родители,
Децата са нашата най-голяма радост и щастие. Ние заради тях живеем, готови сме на лишения заради тяхното съществуване, желаем за тях най-доброто възпитание и образование. Искаме те да ни надминат в нашите постижения и да имат по-добър и щастлив живот. Да не оставаме равнодушни към тяхното духовно ограмотяване. Да не позволяваме те да растат духовно неграмотни и ощетени. С тяхното израстване несъмнено те ще си зададат въпросите: Кои сме ние? От къде е произлязал светът? Защо сме родени и какъв е смисълът и нашата цел в живота? Пълният отличник в училище ако е лишен от духовно възпитание и религиозно ограмотяване не би могъл да отговори задоволително на тези съществени за всеки човек въпроси. Нека нашите скъпи и мили деца се изграждат интелектуално и духовно. Те са бъдещето на нашата нация. България има нужда от просветени личности!
За иготвянетона доклада са използвани материали на инспектора по религия Росица Георгиева
Началото на българското образование е исторически свързано с приемането на християнството като официална религия в средновековна България. От изключително важно интелектуално и емоционално значение е обстоятелството, че и християнизирането, и първите стъпки на българското образование са свързани с имената на велики хора, извършили велики дела – Светите братя Кирил и Методий и Св. Климент Охридски, признателно наричани първоучители. Те са еднакво дейци и на Църквата, и на образованието. Затова в историческата памет на народа вярата и училището са били неотлъчно свързани.
В България този предмет не намери място след 1946 г., когато вероучението беше забранено в българското училище. Той, за съжаление, не намери място и след 1989 г., когато нравственото и религиозно търсене на младите хора трябваше да бъде насочено към духовните устои на българската нация.
Едни от най-трайните и значителни постижения на религиозното обучение ние намираме в изключителния възпитателен ефект, който се наблюдава при ученици, посещавали часовете по Религия. Убедено можем да кажем, че децата:
Ø Дълбоко изживяват своята вяра, превръщайки я в ръководно начало на живота си;
Ø Започват да възприемат света около себе си по напълно различен начин, който не може да бъде обяснен единствено с рационалните, естетически или други общоприети представи;
Ø Запознати с вярата, в тях укрепва любовта към Божието творение;
Ø Чувстват необходимостта да се съхрани човешкият живот като висша ценност;
Ø Видимо придобиват все повече послушание, стремеж към изпълнителност и добронамереност, кротост и търпение;
Ø Стават спокойни и уравновесени, при тях практически отсъства агресивното поведение;
Ø Добротата постепенно се усвоява като цялостно житейско поведение;
Ø И още нещо, много важно! Доброто влияние върху микроклимата в класа се оказва понякога толкова силно, че се прехвърля върху останалата училищна среда и това се отразява на общото настроение в училището.
Още в началото на 1996 г. беше внесена в МОН Концепция за въвеждането на предмета Религия. За съжаление отговорът беше твърде неясен или по-точно липсваше. Не се стигна до идеята, залегнала в учебните програми на образователните системи на развитите европейски страни, учебната дисциплина Религия да е задължителен общообразователен предмет.
Отказът да се приеме този подход към предмета се дължи основно на две причини:
Ø Неразбиране на характера на предмета Религия, което води до неправилно оценяване, по-точно подценяване на мястото и значението му сред останалите учебни предмети;
Ø Недалновидно, но твърдо и последователно упорство от страна на институциите, от които зависи това.
Какви са последствията от такова отношение?
Ø Забавяне и тенденция към свеждане до минимум на положителна мотивация и убеден отпор на младите хора към чуждо духовно посегателство;
Ø Като се обръща гръб на една реална възможност чрез предмета да се формират пълноценни нравствени устои в децата, те се увличат по агресивното, пошлото и нездравословното.
Убедени сме, че изграждането на свободна, морална и инициативна личност, уважаваща законите, правата на другите, тяхната култура, език и религия, не би била пълна без изучаване на учебния предмет Религия. Тези качества убедено и трайно могат да се формират в процеса на преподаване на отделен, с тясна нравствена насоченост учебен предмет.
Религиозната неграмотност е истинският проблем на младото ни поколение и на цялата ни нация!
Все още не се оценява огромната роля на нравствения елемент и религиозната просветеност в обучението на младите и за бъдещето на нацията. От години се говори за неблагоприятното демографско развитие на българската нация – намаляване на раждаемостта, изтичане на физическия и интелектуален потенциал на страната в чужбина. Това е проблем, за решаването на който чувствително би помогнала религията.
Всяка майка и всеки баща в една или друга степен живее с училищните занимания и проблеми на своето дете. Въвеждането на задължителен предмет Религия несъмнено ще доведе до ограмотяването на учениците, а чрез тях, ограмотяване и на родителите по религиозните въпроси. По този начин се протяга ръка и към родителите, които бяха лишени от религиозна грамотност по времето на комунистическия режим.
Това са едни от най-важните причини поради които обучението по предмета е трудно осъществимо през последните десет години. От 190 000 ученици през учената 2007/2008 г. предмета Религия изучават само 16 000 ученици, а от тях 7 000 са мюсюлмани. Това е твърде показателно за състоянието по религия в България.
Невъвеждането на предмета Религия като задължителен и оставането му в неравностойно положение спрямо другите учебни предмети ще доведе до отпадането му от учебния план, което е твърде тревожно и симптоматично за боледуващото българско общество.
До този момент не е ясно какво ще е бъдещето на предмета Религия в България и дали от следващата учебна година ще има такъв. В тази трудна обстановка все още има преподаватели, които водени от своята дълбока и искрена вяра възприемат работата си като мисия.
Скъпи родители,
Децата са нашата най-голяма радост и щастие. Ние заради тях живеем, готови сме на лишения заради тяхното съществуване, желаем за тях най-доброто възпитание и образование. Искаме те да ни надминат в нашите постижения и да имат по-добър и щастлив живот. Да не оставаме равнодушни към тяхното духовно ограмотяване. Да не позволяваме те да растат духовно неграмотни и ощетени. С тяхното израстване несъмнено те ще си зададат въпросите: Кои сме ние? От къде е произлязал светът? Защо сме родени и какъв е смисълът и нашата цел в живота? Пълният отличник в училище ако е лишен от духовно възпитание и религиозно ограмотяване не би могъл да отговори задоволително на тези съществени за всеки човек въпроси. Нека нашите скъпи и мили деца се изграждат интелектуално и духовно. Те са бъдещето на нашата нация. България има нужда от просветени личности!
За иготвянетона доклада са използвани материали на инспектора по религия Росица Георгиева
[1] Отец професор доктор Василе Гордон, Църквата и училището. Омилетични, катехезически и пастирски анализи, Изд. Кристияна, Букурещ, 2003, стр. 137. (на румънски език)
