Сестра Магдалина е монахиня в православния манастир в Есекс, Англия. Посветила се е на занимания с деца и младежи. Преподава им истините на вярата по естестевен и непосредствен начин, така че достига до сърцата на учениците си. Публикувала е няколко книги, в които разказва за работата и разговорите си с децата и младежите.
Почитаме Христос
като “ипостасен образ на Лицето на Отца, всесъвършено очертание на Неговата
Същност.” Ако познаваме Него, то познаваме Св.
Троица. Той е “Второ Лице”, но не втори по степен на важност или по силата на
Неговата святост. Това по-скоро се отнася до реда на откриването в света на
Неговата изцяло свята Личност.
Свети Василий препоръчва да се въздържаме от
подобен род степенуване.
Божият Син не се “появява за живот” след Отца – Той е съ-вечен. “Който е видял
Мене, видял е Отца” (Йоан 14:9) Невидимият Бог става видим. Да обичаш Личността
на Христос, Неговото Лице, Неговия живот, учение, означава да си в
непосредствена връзка със Съвършения Бог. Ние възрастните не бива да допускаме
да “израстем” детската си любов към Иисус Христос.
Момче (9 г.): “Как ми се иска да имах Иисус на видео.”
Сестра Магдалина: “Да, жалко наистина, че видеото не е било изобретено по времето, когато Иисус е живял на земята. Но ти знаеш, че иконата ни показва точно как е изглеждал Той. А дори и да имахме филм, от него нямаше да става така ясно, че Той е Бог, както от иконата. Все пак помисли колко хора са го видели, колко скромно е изглеждал - някои от тях не забелязали, че е Бог.”
Момче: “Да, някои дори казали, че е лош.”
Не е достатъчно Господ да бъде “показан” обективно. Нужно е да вдъхваме любов и почитание към Него като Бог и да помогнем на детето да разбере на думи и на практика, че лично неговата любов е важна за Христос. Трябва да позволим на детето да се отнася към Христос по свой начин, както и да даваме възможност на Христос да има Своя лична връзка с детето.
Винаги, когато говорим за Христос трябва да става ясно, че говорим за жива личност, до която всеки може да се доближи и която присъства в живота на всеки човек. Разказите за Господа не са просто “духовни упражнения”, които трябва да бъдат надлежно запаметявани.
Реакцията на децата, когато започнах да им разказвам библейския разказ за дъщерята на Иаир беше: “А, тази я знаем.”
Дали тази история беше вдъхновила достатъчно мен самата? Дали пък не бях я разказала по скучен начин?Реакцията на децата беше показателна. Опитах се да предизвикам отново техния интерес.
С.М.: “Е, тогава можете да ми разкажете какво поръчва Господ да направят майка й и баша й след като я възкресява...Никой ли не си спомня? Ето, мислим си, че знаем, но винаги можем да открием нещо ново. Свети Серафим, който четял Евангелията всяка седмица споделя, че всеки път научавал по нещо ново. Сега ще ви прочета какво казал Иисус.”
След това обсъдихме защо Иисус казва на Иаир и жена му да дадат на момичето да яде: поговорихме, че това би помогнало на всички тях по-лесно да се върнат към нормалния живот, за това с каква благодарност родителите биха гледали детето си как се храни, как “всяко наше хранене е от Господа, който поръчва на родителите ни да ни нахранят”...Същият този Христос е с нас в нашия живот.
Да се обърнем към Христос, който споделя човешката ни природа, е непосредствено възможно независимо от духовното състояние, в което се намираме. Каквато и представа да имаме за Него, по-лесно е да Го приемем като конкретна Личност в Неговата въплътена форма. Самото осъзнаване на този факт поставя началото на една съзнателна връзка с Бога, дори и ако в самото начало не знаем достатъчно за Него или дори имаме враждебно отношение към Него. По толкова много начини Христос е посредник между Бога и човека.
Момче (9 г.): “Как ми се иска да имах Иисус на видео.”
Сестра Магдалина: “Да, жалко наистина, че видеото не е било изобретено по времето, когато Иисус е живял на земята. Но ти знаеш, че иконата ни показва точно как е изглеждал Той. А дори и да имахме филм, от него нямаше да става така ясно, че Той е Бог, както от иконата. Все пак помисли колко хора са го видели, колко скромно е изглеждал - някои от тях не забелязали, че е Бог.”
Момче: “Да, някои дори казали, че е лош.”
Не е достатъчно Господ да бъде “показан” обективно. Нужно е да вдъхваме любов и почитание към Него като Бог и да помогнем на детето да разбере на думи и на практика, че лично неговата любов е важна за Христос. Трябва да позволим на детето да се отнася към Христос по свой начин, както и да даваме възможност на Христос да има Своя лична връзка с детето.
Винаги, когато говорим за Христос трябва да става ясно, че говорим за жива личност, до която всеки може да се доближи и която присъства в живота на всеки човек. Разказите за Господа не са просто “духовни упражнения”, които трябва да бъдат надлежно запаметявани.
Реакцията на децата, когато започнах да им разказвам библейския разказ за дъщерята на Иаир беше: “А, тази я знаем.”
Дали тази история беше вдъхновила достатъчно мен самата? Дали пък не бях я разказала по скучен начин?Реакцията на децата беше показателна. Опитах се да предизвикам отново техния интерес.
С.М.: “Е, тогава можете да ми разкажете какво поръчва Господ да направят майка й и баша й след като я възкресява...Никой ли не си спомня? Ето, мислим си, че знаем, но винаги можем да открием нещо ново. Свети Серафим, който четял Евангелията всяка седмица споделя, че всеки път научавал по нещо ново. Сега ще ви прочета какво казал Иисус.”
След това обсъдихме защо Иисус казва на Иаир и жена му да дадат на момичето да яде: поговорихме, че това би помогнало на всички тях по-лесно да се върнат към нормалния живот, за това с каква благодарност родителите биха гледали детето си как се храни, как “всяко наше хранене е от Господа, който поръчва на родителите ни да ни нахранят”...Същият този Христос е с нас в нашия живот.
Да се обърнем към Христос, който споделя човешката ни природа, е непосредствено възможно независимо от духовното състояние, в което се намираме. Каквато и представа да имаме за Него, по-лесно е да Го приемем като конкретна Личност в Неговата въплътена форма. Самото осъзнаване на този факт поставя началото на една съзнателна връзка с Бога, дори и ако в самото начало не знаем достатъчно за Него или дори имаме враждебно отношение към Него. По толкова много начини Христос е посредник между Бога и човека.
