Възпитаваме децата си, не просто за да израстнат добре пригодни за земния социален живот индивиди, а вечно живи личности. Бог казва: “Аз съм Този, Който съм”. И ние на свой ред трябва да се превърнем в същества, които не просто съществуват или оцеляват, а същества, които живеят, които наистина са. Децата ни ще намерят истинската си същност в своята лична връзка с Бога, която може да започне от момента на тяхното зачеване. Учителите са посредници в този процес.
Дете(10 г.):
“Предполагам, че Бог ме обича.”
Сестра Магдалина: “Сигурна съм, че Бог те обича такъв какъвто си. И се радва ако Го обичаш.”
Дете: “Обичам го по някакъв начин, но не съм добър човек.”
С.М.: “Това не пречи на Бог да те обича. Просто означава, че любовта ти към Него може да стане по-топла.”
Сестра Магдалина: “Сигурна съм, че Бог те обича такъв какъвто си. И се радва ако Го обичаш.”
Дете: “Обичам го по някакъв начин, но не съм добър човек.”
С.М.: “Това не пречи на Бог да те обича. Просто означава, че любовта ти към Него може да стане по-топла.”
Дете: “Как?”
С.М.: “Това си е твоята любов . Обмислете го заедно с Него. Любовта може да нараства всеки ден.”
Няколко малки
дечица си говореха и едно момченце сподели, че се чувства самотно в училище.
С.М.: “Дори и
да си мислиш, че нямаш никакви приятели, това не е така. Иисус Христос е на
училище заедно с теб. Той е най-добрият приятел, който човек може да има."
Момиче(4 г.);
“Той не ни е само приятел, Той е наш Татко.”
На това дете беше разказвано как Небесният ни Отец обича всички Свои деца. И още нещо не по-малко важно – тя знаеше от всекидневния си опит какво означава татковата любов. Нейният баща имаше много деца, но всяко едно поотделно беше почувствало любовта му лично. В светия Дух призоваваме Бог като “Авва”, “Отче наш”. Обръщаме се към Него по този начин от детството си. В действителност, такова едно обръщение към Него е критерий за истинска връзка. “Ако не станете като деца...”(Мат. 18:3). Строго погледнато, свещеното бащинство се отнася към Първото Лице на Св. Троица, Бог Отец. Чрез Духа на осиновение, ние ставаме Негови деца по благодат, докато Христос е Божи Син по природа. Но ние не очакваме едно малко дете да говори “строго погледнато”, както и не можем да отделим в опита на децата святата Христова любов от тази на Отца. Те са Едно и имат една любов. Неточният изказ често разкрива детския опит от парадоксалното Единство на Троицата.
Бог не е нещо, за което говорим, а по-скоро Някой, с когото се срещаме и виждаме да работи в живота ни.
На това дете беше разказвано как Небесният ни Отец обича всички Свои деца. И още нещо не по-малко важно – тя знаеше от всекидневния си опит какво означава татковата любов. Нейният баща имаше много деца, но всяко едно поотделно беше почувствало любовта му лично. В светия Дух призоваваме Бог като “Авва”, “Отче наш”. Обръщаме се към Него по този начин от детството си. В действителност, такова едно обръщение към Него е критерий за истинска връзка. “Ако не станете като деца...”(Мат. 18:3). Строго погледнато, свещеното бащинство се отнася към Първото Лице на Св. Троица, Бог Отец. Чрез Духа на осиновение, ние ставаме Негови деца по благодат, докато Христос е Божи Син по природа. Но ние не очакваме едно малко дете да говори “строго погледнато”, както и не можем да отделим в опита на децата святата Христова любов от тази на Отца. Те са Едно и имат една любов. Неточният изказ често разкрива детския опит от парадоксалното Единство на Троицата.
Бог не е нещо, за което говорим, а по-скоро Някой, с когото се срещаме и виждаме да работи в живота ни.
Из книгата "Разговори с деца"
