Религиозна педагогика и катехетика

Нас­то­я­ща­та обър­ка­ност в раз­би­ра­не­то за ка­те­хе­ти­ка­та и ре­ли­ги­оз­на­та пе­да­го­ги­ка, отъж­дес­т­вя­ва­не­то или ог­ра­ни­ча­ва­не­то на две­те дис­цип­ли­ни е ре­зул­тат, на пър­во мяс­то, от днеш­но­то все още спор­но обос­но­ва­ва­не на обу­че­ни­е­то по ре­ли­гия в “у­чи­ли­ще за всич­ки”. Кол­ко­то по-си­лен е стре­ме­жът към ле­ги­ти­ма­ция на ре­ли­ги­оз­но­то обу­че­ние ка­то ре­до­вен уче­бен пред­мет в учи­ли­ща­та ни, без да се пре­къс­ва оба­че връз­ка­та с Цър­к­ва­та и ней­на­та пър­вос­те­пен­на от­го­вор­ност, тол­ко­ва по­ве­че се смес­ват ре­ли­ги­оз­но-пе­да­го­ги­чес­ки­те и ка­те­хе­тич­ни­те раз­съж­де­ния, при ко­е­то на за­ден план се пос­та­вя поз­на­ва­не­то на ка­те­го­ри­ал­ни­те раз­ли­чия на две­те дис­цип­ли­ни. Но оп­ре­де­ле­но мо­же да се твър­ди, че то­ва по­ло­же­ние на не­ща­та днес об­ре­ме­ня­ва ка­те­хе­ти­ка­та.

Въп­ро­сът за ре­ли­ги­оз­на­та пе­да­го­ги­ка или за ка­те­хе­ти­ка­та мо­же да се прос­ле­ди в две на­со­ки:

а) спо­ред съ­от­вет­на­та на­уч­на об­ласт ­ чрез кла­си­фи­ци­ра­не на ре­ли­ги­оз­на­та пе­да­го­ги­ка, от ед­на стра­на, и на ка­те­хе­ти­ка­та, от дру­га стра­на, и

б) от прак­тич­на глед­на точ­ка ­ чрез кла­си­фи­ка­ция на ре­ли­ги­оз­на­та пе­да­го­ги­ка (ди­дак­ти­ка) и ре­ли­ги­оз­но­то обу­че­ние, как­то и на ка­те­хе­ти­ка­та и ка­те­хе­за­та1.


Ре­ли­ги­оз­на­та пе­да­го­ги­ка е къ­сен про­дукт на Прос­ве­ще­ни­е­то. В епо­ха­та на Прос­ве­ще­ни­е­то тя въз­ник­ва в Ев­ро­па в бо­гос­лов­с­ко от­но­ше­ние от пред­хож­да­ща­та я ис­то­рия на хрис­ти­ян­с­т­во­то, а в пе­да­го­ги­чес­ко от­но­ше­ние ­ от съз­да­де­на­та в края на 13 в. “с­вет­с­ка” пе­да­го­ги­ка. За­то­ва сис­те­ма­ти­чес­ки и ис­то­ри­чес­ки е ло­гич­но бо­гос­ло­ви­е­то и пе­да­го­ги­ка­та да се раз­г­леж­дат ка­то две “не­из­беж­но” не­об­хо­ди­ми и рав­нос­той­ни дис­цип­ли­ни от пър­вос­те­пен­но зна­че­ние за ре­ли­ги­оз­на­та пе­да­го­ги­ка2.  Ос­та­на­ли­те дис­цип­ли­ни, ка­то напр. пси­хо­ло­ги­я­та и со­ци­о­ло­ги­я­та, ко­и­то са част от на­со­че­на­та към “ин­тег­ра­ци­я” и пред­с­та­вя­ща­та се за “ин­тер­дис­цип­ли­нар­на” ре­ли­ги­оз­на пе­да­го­ги­ка, са вто­рос­те­пен­ни3.

Пред­ме­тът на ре­ли­ги­оз­на­та пе­да­го­ги­ка за­ся­га в най-ши­рок сми­съл ре­ли­ги­я­та. За­то­ва об­вър­з­ва­не­то на ре­ли­ги­оз­на­та пе­да­го­ги­ка тряб­ва да е в съ­от­вет­с­т­вие с бо­гос­ло­ви­е­то на оп­ре­де­ле­на кон­фе­си­о­нал­на об­щ­ност, в на­шия слу­чай с пра­вос­лав­но­то хрис­ти­ян­с­ко бо­гос­ло­вие.

По­ве­че­то ре­ли­ги­оз­ни пе­да­го­зи раз­би­рат ре­ли­ги­оз­на­та пе­да­го­ги­ка ка­то бо­гос­лов­с­ка дис­цип­ли­на, ко­я­то тряб­ва да от­ра­зя­ва жи­во­та на Цър­к­ва­та в сфе­ра­та на въз­пи­та­тел­на­та и об­ра­зо­ва­тел­на­та дейс­т­ви­тел­ност. Ка­то бо­гос­лов­с­ка дис­цип­ли­на ре­ли­ги­оз­на­та пе­да­го­ги­ка има за цел да раз­г­леж­да ця­ла­та об­ласт на ре­ли­ги­оз­но­то въз­пи­та­ние и обу­че­ние. В то­зи сми­съл тя се ин­те­ре­су­ва (в ек­ле­зи­о­ло­ги­чен ас­пект) от изяс­ня­ва­не­то на въз­мож­ни­те пе­да­го­ги­чес­ки и ди­дак­ти­чес­ки ус­ло­вия за жи­во­та на Цър­к­ва­та.

По-точ­но пог­лед­на­то, пред­ме­тът на ре­ли­ги­оз­на­та пе­да­го­ги­ка е ре­ли­ги­я­та в пе­да­го­ги­чес­ки­те про­це­си, ко­и­то имат две стра­ни: на раз­ви­ти­е­то (пла­но­мер­но обу­че­ние, въз­пи­та­ние, неп­ла­ни­ра­ни со­ци­ал­но-струк­тур­ни вли­я­ния) и на ус­во­я­ва­не­то (уче­не, са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не, са­мо­об­ра­зо­ва­не, хер­ме­нев­ти­ка на ус­во­я­ва­не­то, хер­ме­нев­ти­ка на пре­по­да­ва­не­то)4.


Не­съм­не­но и ка­те­хе­ти­ка­та се чис­ли към бо­гос­лов­с­ки­те дис­цип­ли­ни. Се­га оба­че, как­то и пре­ди, по­ня­ти­е­то ка­те­хе­ти­ка слу­жи ка­то об­ща ха­рак­те­рис­ти­ка на ця­ла­та на­уч­но-те­о­ре­тич­на об­ласт на хрис­ти­ян­с­ко­то ре­ли­ги­оз­но пре­по­да­ва­не и уче­не. Ка­то те­о­рия на ка­те­хе­за­та и ка­то на­у­ка за ка­те­ху­ме­на­та ка­те­хе­ти­ка­та слу­жи за раз­к­ри­ва­не­то на вя­ра­та и за­то­ва вли­за в рам­ки­те и сфе­ра­та на ре­ли­ги­оз­ни­те на­у­ки. Из­хож­дай­ки от та­зи под­чер­та­но цър­ков­на ха­рак­те­рис­ти­ка за  ка­те­хе­ти­ка­та, ние ще стиг­нем до съ­що тол­ко­ва яс­но­то й раз­г­ра­ни­ча­ва­не от ре­ли­ги­оз­на­та пе­да­го­ги­ка.

От­но­ше­ни­е­то меж­ду ка­те­хе­ти­ка­та и ре­ли­ги­оз­на­та пе­да­го­ги­ка не е рав­нос­той­но. Ка­те­хе­ти­ка­та за­ви­си в ра­бо­та­та си от ре­ли­ги­оз­но-пе­да­го­ги­чес­ки­те из­с­лед­ва­ния, за­що­то да­де­на ве­ро­из­по­вед­на по­зи­ция е не­мис­ли­ма без ре­ли­ги­оз­но из­ме­ре­ние. Нап­ро­тив, ре­ли­ги­оз­на­та пе­да­го­ги­ка би мог­ла те­о­ре­тич­но да ра­бо­ти без ка­те­хе­ти­ка­та, ма­кар че днес de facto съ­щес­т­ву­ват обос­но­ва­ни вза­и­мов­ръз­ки и ре­ли­ги­оз­на­та пе­да­го­ги­ка мо­же да по­лу­чи от об­щу­ва­не­то си с ка­те­хе­ти­ка­та но­ви идеи и по­мощ.

Нап­ри­мер ед­на ха­рак­тер­на осо­бе­ност на но­ва­та ре­ли­ги­оз­на пе­да­го­ги­ка за раз­ли­ка от ка­те­хе­ти­ка­та е въз­мож­но най-пъл­ни­ят “а­на­лиз на ус­ло­ви­я­та” в со­ци­о­ло­гич­но от­но­ше­ние ­ днес из­вес­тен  ка­то въп­рос за “жи­тейс­кия свят”.

Пра­во на бо­гос­ло­ви­е­то е да раз­би­ра и обяс­ня­ва чо­ве­ка с ос­нов­ни бо­гос­лов­с­ки ка­те­го­рии. След то­ва ре­ли­ги­оз­на­та пе­да­го­ги­ка по­е­ма за­да­ча­та да за­пи­та то­ва бо­гос­лов­с­ко от­к­ри­тие на ос­но­ва­та на ця­лос­т­на­та учи­лищ­на ор­га­ни­за­ция. Та­ка че ре­ли­ги­оз­на­та пе­да­го­ги­ка на де­ло е ле­ги­тим­но­то мяс­то, в ко­е­то бо­гос­лов­с­ки­те въп­ро­си за чо­ве­ка вли­зат в ди­а­лог с ху­ма­ни­тар­ни­те и ем­пи­рич­ни­те въп­ро­си, ко­и­то пос­та­вят дру­ги­те на­у­ки, за да мо­гат по­лу­че­ни­те по то­зи на­чин зна­ния да на­ме­рят мяс­то при пла­ни­ра­не­то на учеб­ни­те це­ли. Ако ре­ли­ги­оз­на­та пе­да­го­ги­ка нап­ра­ви та­зи крач­ка, тя ще се сблъс­ка с мо­же би най-важ­ния ас­пект на пре­о­ри­ен­та­ци­я­та на учи­лищ­но­то обу­че­ние по ре­ли­гия, а имен­но, че ре­ли­ги­оз­но­то обу­че­ние не мо­же по­ве­че да про­по­вяд­ва са­мо биб­лейс­ки и дог­ма­ти­чес­ки те­ми и да на­ла­га на уче­ни­ка въз­пи­та­ние, на ко­е­то той мо­же би се про­ти­во­пос­та­вя. Ако обу­че­ни­е­то по ре­ли­гия фор­му­ли­ра “час­тич­на­та си цел” от об­ра­зо­ва­тел­на глед­на точ­ка, то ще тряб­ва да по­ка­же как ра­бо­та­та с бо­гос­лов­с­ки­те учеб­ни еле­мен­ти ще съз­да­де у уче­ни­ка спо­соб­ност да вник­ва с ра­зу­ма си в ре­ли­ги­оз­ни­те и по-кон­к­рет­но хрис­ти­ян­с­ки­те жи­тейс­ки струк­ту­ри в ено­ри­я­та, в Цър­к­ва­та, в об­щес­т­во­то, да ги оце­ни емо­ци­о­нал­но и да дейс­т­ва спря­мо тях, стре­мей­ки се да про­ме­ни об­щ­ност­та и об­щес­т­во­то към ед­но бъ­де­що съ­вър­шен­с­т­во5.

По­ло­же­ни­е­то на ре­ли­ги­оз­на­та пе­да­го­ги­ка и из­с­лед­ва­ни­я­та в та­зи об­ласт от­дав­на са по­ка­за­ли, че по­ня­ти­е­то ка­те­хе­ти­ка из­г­леж­да ог­ра­ни­ча­ва­що, ос­та­ря­ло и не­пъл­но. За­то­ва за­пад­но­ев­ро­пейс­ки­те спе­ци­а­лис­ти все по­ве­че се от­каз­ват от по­ня­ти­е­то ка­те­хе­ти­ка и на­ми­рат, че не­го­ва­та същ­ност се из­ра­зя­ва по-доб­ре чрез по-ши­ро­ки­те хо­ри­зон­ти и от­к­ри­ти­те пер­с­пек­ти­ви на по­ня­ти­е­то ре­ли­ги­оз­на пе­да­го­ги­ка.


Днес на­ши­те учи­ли­ща са учи­ли­ща на об­щес­т­во­то, т. е. “у­чи­ли­ща за всич­ки”. Ка­то ос­та­вим нас­т­ра­на ня­кои из­к­лю­че­ния, про­пор­ци­о­нал­ност­та на въз­г­ле­ди­те ве­че не оп­ре­де­ля кул­тур­на­та по­ли­ти­ка. За­то­ва вся­ко ед­но обу­че­ние тряб­ва да приз­нае за своя ди­дак­ти­чес­ка за­да­ча про­я­вя­ва­щия се във все­ки учи­ли­щен клас плу­ра­ли­зъм на убеж­де­ни­я­та. То­ва оз­на­ча­ва, че то не би­ва ни­то да ома­ло­ва­жа­ва, ни­то да из­к­люч­ва раз­ли­ка­та в ми­рог­ле­ди­те, в по­ли­ти­чес­ки­те и ре­ли­ги­оз­ни­те въз­г­ле­ди. То­ва се от­на­ся за всич­ки учеб­ни дис­цип­ли­ни, сле­до­ва­тел­но и за обу­че­ни­е­то по ре­ли­гия. Пос­лед­но­то ве­че не е са­мо “и­зу­ча­ва­не на  пра­вос­лав­на­та хрис­ти­ян­с­ка ре­ли­ги­я”, не е и са­мо “п­ро­по­вяд­ва­не на пра­вос­лав­на­та хрис­ти­ян­с­ка вя­ра”. Днес ние го раз­би­ра­ме ка­то ре­до­вен уче­бен пред­мет за всич­ки, ка­то пред­мет, в кой­то се про­веж­да ди­а­лог и кой­то осъ­щес­т­вя­ва ме­то­ди­чес­ки кон­т­ро­ли­ра­но­то вник­ва­не в ре­ли­ги­оз­ни­те тра­ди­ции, ре­ли­ги­оз­ни­те ос­но­ва­ния и въп­ро­си. От ед­на стра­на, обу­че­ни­е­то по ре­ли­гия тряб­ва да слу­жи на раз­би­ра­тел­с­т­во­то в об­щес­т­во­то; от дру­га стра­на, то тряб­ва да на­у­чи чо­век да за­да­ва въп­ро­си за същ­ност­та си, за про­из­хо­да и цел­та на жи­во­та си, за об­щес­т­во­то и све­та, как тряб­ва да бъ­де пре­жи­вя­ва­на днес Бо­жи­я­та во­ля, как­во оз­на­ча­ва в днеш­но вре­ме да бъ­деш хрис­ти­я­нин. То­ва е един про­цес на раз­ми­съл, на емо­ци­о­нал­но въз­п­ри­я­тие, на пре­цен­ка и на ре­а­ли­за­ция. То­ва е как­то ин­ди­ви­ду­а­лен, та­ка и со­ци­а­лен про­цес. При всич­ки слу­чаи ста­ва въп­рос за жи­во­та, а не на пър­во мяс­то за те­о­ри­я­та или на­у­ка­та6.


Днес ня­ма един­на упот­ре­ба на то­ва по­ня­тие. По пра­ви­ло то оз­на­ча­ва съв­мес­т­но­то, це­ле­на­со­че­но пре­по­да­ва­не и уче­не с по­мощ­та на сло­ва и сим­вол­ни дейс­т­вия на то­ва как чо­век да ста­не и да бъ­де хрис­ти­я­нин. Чес­то под ка­те­хе­за се имат пред­вид на­чи­ни­те на пре­по­да­ва­не и обу­че­ние на еле­мен­тар­ни ре­ли­ги­оз­ни и жи­тейс­ки поз­на­ния, не­що ка­то ка­те­хи­зис­на­та под­го­тов­ка при ре­ли­ги­оз­но­то обу­че­ние в по-ран­ни­те епо­хи. До­ка­то днес обу­че­ни­е­то по ре­ли­гия в учи­ли­ще се обос­но­ва­ва пре­дим­но чрез ди­дак­ти­чес­ка­та те­о­рия и стои мал­ко встра­ни от опе­ка­та на Цър­к­ва­та, за пос­лед­на­та ка­те­хе­за­та пред­с­тав­ля­ва фун­к­ция на ней­на­та хрис­ти­ян­с­ка същ­ност.

Мо­гат да се ски­ци­рат след­ни­те ха­рак­тер­ни осо­бе­нос­ти на ка­те­хе­за­та:

а) Ка­те­хе­за­та има за цел да про­по­вяд­ва ­ тя тряб­ва да спо­ма­га за ре­а­ли­за­ци­я­та на хрис­ти­ян­с­ка­та вя­ра, за­то­ва ос­нов­на­та й цел е обу­че­ни­е­то в та­зи вя­ра;

б) Ос­нов­на­та връз­ка на ка­те­хе­за­та е с бо­гос­ло­ви­е­то;

в) Ди­дак­ти­чес­ки­ят то­пос на обу­че­ни­е­то по ре­ли­гия е учи­ли­ще­то.

За раз­ли­ка от то­ва ди­дак­ти­чес­ки­ят то­пос на ка­те­хе­за­та е цър­ков­на­та ено­рия. Те­зи раз­лич­ни рам­ки во­дят до на­пъл­но раз­лич­ни ди­дак­ти­ки.

Спо­ме­на­ти­те ха­рак­те­рис­ти­ки не са вън­ш­ни, те се от­на­сят до същ­ност­та на ка­те­хе­за­та. Та­ка ста­ва яс­на раз­ли­ка­та меж­ду обу­че­ни­е­то по ре­ли­гия и ка­те­хе­за­та.

Нап­ра­ве­но­то тук раз­г­ра­ни­ча­ва­не меж­ду а) ре­ли­ги­оз­на­та пе­да­го­ги­ка/обу­че­ни­е­то по ре­ли­гия и б) ка­те­хе­ти­ка­та/ка­те­хе­за­та не про­ти­во­ре­чи на тех­ни­те раз­но­об­раз­ни вза­и­мов­ръз­ки и преп­ли­та­ния. То за­ся­га на­уч­но-те­о­ре­тич­на­та иден­тич­ност на по­ня­ти­я­та и дис­цип­ли­ни­те и це­ли ди­фе­рен­ци­ра­не, ко­е­то да за­ме­ни ка­те­хе­тич­на­та тра­ди­ция в пол­за на ак­ту­ал­ни­те на­со­ки.

Ав­то­рът на та­зи ста­тия би бил раз­б­ран пог­реш­но, ако се пред­по­ло­жи, че пле­ди­ра ед­нос­т­ран­чи­во за ед­на­та или дру­га­та стра­на. Тук се пле­ди­ра за на­уч­на дис­ку­сия, за да се осъз­на­ят и раз­ви­ят не­поз­на­ти­те въз­мож­нос­ти на днеш­на­та ре­ли­ги­оз­на пе­да­го­ги­ка и обу­че­ние по ре­ли­гия в днеш­но­то учи­ли­ще.

 
БЕ­ЛЕЖ­КИ

1 Срв. Paul, Eugen. Das Ende einer theologisch-deduzierten Katechetik. ThQ 1970, 214ff.

2 Срв. Schweizer, Friedrich. Vor neuen Herausforderungen: Bilanz und Perspektiven von RP als Theorie. JRP 12 (1995). Neukirchen-Vluyn 1996, 143-160.

3 Срв. Stood, Dieter. Einfuhrung in das Studium der evangelischen Religionspadagogik. Gottingen 1980, 20f; Englert, Rudolf. Wissen-schaftstheorie der Religionspadagogik. HRPG 2 (1986), 424-432.

4 Срв. Schilling, Hans. Grundlagen der Religionspadagogik. Zum Verhaltnis von Theologie und Erziehungswissenschaft. Duesseldorf 1970, 311-326; Feifel, Erich. Fragestellungen und Aufgaben gegenwartiger Religionspadagogik. В: Stachel, Gunter/Esser, Wolfgang. Was ist Religionspadagogik? Unterweisungen und Verkundigung 13. Zurich 1971, 355ff.; Bastian, Hans. Die Stellung der Religionspadagogik im Rahmen einer theologischen Fakultat und die Moglichkeiten ihres Studiums. Theologia Practica 3 (1968), 290-289.

5 Срв. Nastainczyk, Wolfgang. Religion-spadagogik und Katechetik ­ ein Zwischen-bericht zu ihrem Nach- und Nebeneinader. В: Ritter, Werner/Rothgangel, Martin (Hg.). Religionspadagogik und Theologie. Stuttgart 1988, 94-106; Nipkow, Karl-Ernst. Anmerkungen zu Stand und Aufgabe religions-padagogischer Forschung heute. Theologia Practica 2 (1967); Jungmann, Josef. Katechetik. Aufgabe und Methode der religiцsen Unterweisung. Freiburg 1965; Eugen, Paul. Geschichte der christlichen Erziehung. 2 Bde, Freiburg 1993-1995.

6 Nipkow, Karl-Еrnst. Schule und Religionsunterricht im Wandel. Heidelberg 1971.


Статията е публикувана в сп. "Духовна култура" бр. 7/2004