Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (19 Votes)
Цвети, Симона, ЙоанаРазговор с ученици от София за съвременното училище и предмета „Религия”

Какво дава и какво отнема днешното училище на децата? Какво им липсва в дългия списък от учебни предмети, които изучават още от началните класове? Само знания ли трябва да получат децата в училище, или имат нужда от внимание, общуване, диалог. В студиото на радио „Сион” разговаряме с шестима ученици за това как възприемат идеята да имат още един предмет за изучаване - „Религия” и дали има място религията в съвременното българско училище и общество.

В разговора участват деца на различна възраст: Йоана Михайлова от 4 клас на 20 ОУ, Божидар Цветанов от 9 кл. на 128 училище, Георги Сангалевич от 11 кл. на Националната гимназия за древни езици и култура (НГДК), Симона Равалиева и Цвети Борисова от 10 кл. на 9 Френска езикова гимназия "Алфонс дьо Ламартин" и Никола Бакалов от 11 кл. на 164 Испанска гимназия „Мигел де Сервантес”.
 
Започваме разговора с въпроса за това, как се чувстват в училище, какви са взаимоотношенията им с учителите и със съучениците им.

Те са единодушни, че училището не е такова, каквото им се иска да бъде. Според тях липсва нормалното общуване както с учителите, така и с другите ученици.

Цвети споделя, че не са наясно с  критериите, по които ги оценяват учителите, и се чувстват объркани. Според Никола „в училище липсват ценности, които трябва да присъстват там. Липсва доброта, разбирателство…” Георги е категоричен: „Като цяло нещата в училище не вървят добре. Като съвкупност от учители и ученици училището е проекция на българското общество, което е в много дълбока морална и ценностна криза; и лекарството, което може да излекува тази болест, аз мисля, че е вероучението”. Никола го допълва: „Всеки ученик гледа как да прецака учителя в някакво отношение, а учителите в някои случаи не са загрижени за това какво ще научат учениците им, а бързат да си предадат урока. И ми се струва, че тази незаинтересованост можем да открием и в държавата. Възпитанието, което ни дават в училище, после отива в държавата и се отразява на развитието й”.

Никола Бакалов Разговорът ни преминава към темата за вярата в Бога, за нейното място в живота на тези ученици. Те споделят, че произхождат от православни семейства, но повечето не са получили специално религиозно възпитание вкъщи. Християнските празници и обичаи присъстват като семейна традиция. Симона споделя: „Вярата в Бога присъства в живота ми, но не дотам, че да съм обзета от религията. Интересно е да знаеш нещо повече за вярата, но не и нещо повече от знанието”. Според Никола е „добре човек да вярва, но не и религията да обземе целия му живот, така че той да не може да твори. Вярата не е едностранен процес. Тя ти е в сърцето, но някой трябва да ти обясни как да я живееш спрямо Божиите повели, като в същото време да можеш да си активен в обществения ти живот”. На Георги вярата в Бога му дава „широта на светогледа”. Според него „хората, които не вярват в Бога, сякаш се самоограничават, самозатварят се в един по-ограничен свят”. Божидар е категоричен, че вярата присъства в живота му и го осмисля: „Раждаме се и умираме, и какво от това?… Докато вярата в Бога осмисля не само бъдещия ни живот, този след смъртта, но и настоящия, какво ще постигнем тук и какво ни очаква след смъртта”.

Естествено преминаваме в нашия разговор към въпроса дали в училище могат да се получават знания за вярата, така както се получават знания по другите учебни предмети.

Според Симона религията по някакъв начин и сега присъства в почти всеки предмет, който изучават: в историята, литературата, дори географията,  но е прекалено общо. „Хубаво е да се изучава религия, но в никакъв случай този предмет не може да ти наложи вярата”. Цвети свързва изучаването на религия в училище с общата култура.

Според Никола е добре да се учи религия в училище, „защото по този начин ще имаш ръководител, който да те води в мъдростта на Библията: как да я четеш и колко. Аз самият не съм учил вероучение. Моето вероучение беше, когато като малък баба ми ми четеше от Библията”. Той вижда два начина да се въведе религия в училище: „единият е - да се учи само православие и тогава предметът да е свободноизбираем, за да не бъдат задължени да го учат тези, които не изповядват тази религия,  а другият, по-трудноизпълнимият, е да се учи нещо като сравнение на религиите, както е в  някои западни университети. Но не може на едно дете в първи-втори клас да му объркваш главата с православие, ислям, католицизъм, протестантство и разни други неща… Може би е добре да се започне с православие, а на по-късен етап да се въведат съвсем общи знания и за другите религии. И те да влязат в графата „обща култура”, както момичетата казаха”.

Божидар Цветанов „Аз съм определено за това, да се изучава религия в училище - категоричен е Божидар. - В училище не може да се изучава вероучение, а религия. Никой не може да насади вярата на човека. В часа по религия може да се дадат на учениците духовни критерии, за да не станат те по-късно жертва на секти и други вредни учения”.

Според Георги именно училището е мястото, където да се изучава религия. „Нали това е функцията на училището – да учи кое е добро и кое е лошо”.

Всички участници в разговора са единодушни, че подобен предмет е напълно приемлив и дори необходим за съвременните ученици.

Йоана, която изучава религия в училище, казва, че според нея 45 минути на седмица са много малко за този предмет и за това, което може да се каже в него. Според детето в часа по религия тя усеща необходимост от по-пълноценно общуване с учителката, повече диалог.

Разделихме групата ученици на две: които са учили религия и които не са. Помолихме втората група да ни кажат как си представят часа по религия и учителя, който ще го преподава. А след това другите да разкажат как преминават заниманията по религия на практика.

Цвети: „Не си го представям като час, в който учителят ни втълпява вярата или ни кара да вярваме, а ни запознава със самата вяра; той трябва да разказва по много увлекателен начин, защото понякога настава такъв хаос, че загуби ли интереса ни, е обречен… и предметът, и  учителят”.

Според Симона предметът „Религия” трябва да дава обща култура, „а дали ще станеш вярващ, това сам го определяш”.

Никола: „Аз уча един предмет екскурзоводство, в който се занимаваме с културата на България. И тъй като православието е тясно свързано с културата, ние учим някои от каноните на Църквата, за да ги представим подходящо на туристите. Напр.: значението на иконостаса в храма или на другите обекти в него и т. н. В същото време си давам сметка, че ние учим за православието, но се отдалечаваме от него, защото не се занимаваме със същността на православието, а с неговата материална част, с обвивката, с формалната ритуалност, а не с духа на религията. Затова се страхувам да не стане така, че в училище да ни обясняват като на туристи какво представлява нашата вяра и религия”. Затова според Никола учителят трябва да е богослов. „Да е човек, който е близо до нас и да ни разказва увлекателно и по такъв начин, че да ни приближи към себе си. Нека да не е чак толкова вглъбен в православието, че със своята вглъбеност да не ни отдалечи от него…”

Тези, които са учили религия, споделят своя практически опит. За Георги това са били едни от най-интересните часове, „защото не беше изграден като останалите. Беше много увлекателно, макар и само веднъж седмично. Учителката ни беше богослов, много спокойна и умееше да ни предразполага”. Йоана отново споделя, че й липсва диалогът с учителката. „Госпожата започва да ни разказва, но много пише по дъската. Точки, подточки и не можем да си поговорим с нея…”

Следващият въпрос към учениците е дали религията да бъде задължителен предмет, или избираем?

Йоана е категорична, че е добре предметът да остане, както е сега – избираем, „защото ако някой не иска да го учи, а го карат насила, така още повече ще се отврати”. Като цяло децата предпочитат да изучават религията като избираем предмет. Страхуват се, че тези ученици, които не се интересуват от религията, ще направят всичко възможно да провалят часа.

Божидар е за задължителното изучаване на религията до VІІІ клас, а след това да е избираем. Според него, „ако учителката до VІІІ-ми клас е успяла да запали в учениците искрата на вярата, след това те ще искат да учат този предмет”.

Георги Сангалевич Георги е категоричен, че трябва да се въведе задължително такъв предмет в учебния план, но учениците да си избират дали да изучават православно вероучение, или християнска етика.

Никола се опасява, че ако религията не се преподава по подходящ начин, може да стане така, че православието да започне да се „възприема като поредното суеверие, защото колкото по-ниска е културата на един човек, толкова повече възприема бляскавата, външната страна на това, което вижда, а не неговата същност. Много хора казват: аз вярвам, аз съм православен, а всъщност са суеверни и изпълняват езически обичаи в рамките на християнството… В православието има други важни неща - подчертава Никола – като повелите: да не си циничен, да не си лош, да си толерантен. Би ми се искало в обучението по религия да се постави силен акцент и върху ценностите, за да може човек да ги намери в сърцето си”.

Йоана е категорична, че  вярата не може да бъде обяснена от разума: „При вярата вярваш без доказателства. Бог ти казва: „Тръгвай след Мене!” - като на първите Си ученици - и тръгваш...”

Мнения:

ГеоргиГеорги Сангалевич, НГДК, 11 кл.
Смятам, че задължително трябва да се въведе вероучение в българското училище. Нашето общество трябва да проумее, че не може да има светло бъдеще без религиозно образование. Вярата е важна част от националната ни идентичност. Не бихме могли да проумеем в пълнота мирогледа и делата на нашите предци, без да познаваме това, в което те са вярвали, и ценностите, които са изповядвали.

БожидарБожидар Цветанов, 128 СОУ, 9 кл.
Моето мнение е за задължително въвеждане на предмета вероучение, за да може всеки един човек да изгради духовните си качества и да може да се развие не като индивид, а като личност.


ЙоанаЙоана Михайлова, 20 ОУ, 4 кл.
Аз искам да се учи религия, но с по-малко история, а повече да се изучава самата Библия. Българите трябва да проумеят, че не може без религия.

Никола Бакалов, 164 гимназия с преподаване на испански език „Мигел де Сервантес”
НиколаСмятам, че вероучението е нужно да се въведе, за да излезем от духовната пропаст, в която сме изпаднали ние, българският народ. А под каква форма и как ще изглежда този предмет, ще го решават експертите. Има много начини да се получат знания за вярата и ако онези, експертите, се успят - има много начини да се получи духовна култура и те не са никак малко и никак по-лоши.

ЦветиЦвети,  9 Френска езикова гимназия "Алфонс дьо Ламартин", 10 кл. 
Когато ходих на екскурзии в Европа, ми направи впечатление, че там в катедралите има много млади хора, мои връстници, а в България в църквите ходят предимно възрастни хора. Трябва да се замислим защо е така. Това е една от причините да съм „за” въвеждането на религия в училище, за да променим това положение, но не като задължителен, а като избираем предмет.

СимонаСимона, 9 Френска езикова гимназия "Алфонс дьо Ламартин", 10 кл.
За мен е много важно днес в България да се запази традицията на празниците.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/whw 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Стреми се с всички сили да проникнеш със сърцето си дълбоко в църковните чтения и пения и да ги издълбаеш върху скрижалите на сърцето си.

Игумен Назарий