Дискусия: Концепция на Св. Синод на БПЦ за религиозното образование

ЦЪРКВА И ОБЩЕСТВО

Църквата е богочовешки организъм. Тя съединява в себе си две естества – божествено и човешко. Църквата е свързана със света чрез своята човешка природа и го одухотворява чрез своята божествена същност. Именно чрез своята божествена природа тя влияе благоприятно на обществения живот. Църквата призовава своите верни чеда и към участие в обществения живот, което трябва да се основава върху принципите на християнската нравственост. Неразделният църковен организъм участва в живота на обкръжаващия го свят в цялата си пълнота, като при това духовенството и миряните могат да осъществяват своето участие и служение по много начини и в различна степен. Нима затова можем да лишаваме децата и подрастващите от тази благодат?

Изпълнявайки мисията за спасение на човешкия род, Църквата върши това пряко чрез проповед, но и чрез добри дела и християнска просвета, за подобряване на духовно-нравственото и материалното състояние на съвременното общество. За да осъществи това, тя встъпва във взаимодействие с държавата и нейните институции, без да си поставя като пряка задача да обърне всички в Православието като условие за сътрудничество. Църквата се уповава на това, че съвместното добротворство ще доведе и ще подпомогне да се възстанови верността към богоустановените нравствени норми, така необходими за съвременния обществен живот.

Православната църква осъществява днес своето служение на Бога и хората в различни държави. Затова тя изповядва Христовата Истина и преподава на хората нравствените заповеди, изхождащи от Самия Бог и поради това няма властта да променя каквото и да било в своето учение. Тя също така няма властта и да замлъкне, да прекрати проповядването на Истината, каквито и други учения да се препоръчват или разпространяват в обществото. Църквата разполага с религиозно-нравствени средства за духовното ръководство и обгрижване на гражданите - миряни. Ето затова е необходимо да се осъществи и добро църковно-държавно съработничество в просветно-образователната сфера, като се постигне едно добро взаимодействие.

ЦЪРКВА И ОБРАЗОВАНИЕ

Като майка-хранителка на православния българин Българската православна църква, в своята просветна и образователна мисия винаги е била в помощ и подкрепа на българското общество, особено във време на крайни противоречия и духовни кризи.

Корените на православното образование се развиват от църковния опит и имат сотирологичен (спасителен) характер. При утвърждаването на образователно-просветната мисия в обществото ни Българската православна църква има своето пряко отношение като създател, обединител и съхранител. Още преди Възраждането Църквата изгражда първите училища в страната, за да се просвещава народът в истинското богопознание и да се насажда у него любов към християнските добродетели и богоугодния живот. Тази идея ни кара да се върнем отново към дълбоките корени и възрожденските образци, които носят със себе си утвърждаване на любов, благост и сътрудничество, а не отрицание на българската вековна просвета и култура. След Освобождението тази образователно-просветна мисия е продължена и доразвита от новосъздаденото българско правителство и държавните образователни институции.

За съществуването на добра съвременна образователно-възпитателна система в българското училище е важно да се запази тази традиция на взаимодействие и взаимно зачитане. За да бъде образователната ни система адекватна на съвременните европейски изисквания, е задължително православното религиозно обучение и възпитание да получи своя адекватен статут в българското училище.

ЦЪРКВА И УЧИЛИЩЕ

Училището е посредникът, който предава на новите поколения натрупаните през предходните векове нравствени ценности. В това отношение Църквата и Училището са призвани да си сътрудничат. Образованието на децата и подрастващите не трябва само да дава информация, а и да разпалва в сърцата им стремеж към истинското нравствено чувство на любов към Бога и ближния, към Родината и към нейната история и култура.

Църквата е призвана да съдейства на училището в неговата образователно-възпитателна мисия, защото от духовния и нравствен облик на човека зависи вечното му спасение, бъдещето на нацията ни и на целия човешки род.

В своята цялост православното религиозно образование има своето място в образователната система на страната ни от Освобождението до сега, с изключение на тоталитарния период, когато беше забранена всякаква форма на православно образование. През 1991 година в новото демократично общество започна възстановяването и се постави началото на религиозното образование в българското училище с прякото участие на Просветната комисия при Светия Синод. През 1997 година започна процес на възстановяване статута на религиозното образование в българското училище чрез въвеждането на новия учебен предмет "Религия".

Светият Синод на Българската православна църква настоява този процес да бъде доведен докрай чрез въвеждане на задължително  религиозно образование.

Образователната реформа, която стартира през учебната 2002/2003 година, и променените социално-икономически характеристики на съвременното общество налагат училището да отговори адекватно на новите предизвикателства. Основната цел на образованието е „изграждането на свободна, морална и инициативна личност” (ЗНП чл.15, т. 1). Тази цел е невъзможно да бъде постигната без учениците да бъдат възпитавани в православната християнска вяра, традиционните нравствени добродетели и култура на нашите предци. В държавите-членки на ЕС със сходно културно-историческо развитие (Гърция, Кипър, Румъния), както и в страните от бившата социалистическа общност предметът РЕЛИГИЯ отдавна намери своето законоустановено място в училището.

Анализът на статута на религиозното образование в Европа показва, че:

-   В 20 от държавите, членки на ЕС, има конфесионално обучение по религия (в 16 само конфесионално, в 2 едновременно конфесионално и неконфесионално и в 2  неконфесионално);

-   В държавите членки, на ЕС, в които има религиозно образование, религия се преподава в различните образователни степени под различни форми – в 5 страни е със статут в учебния план на задължителната подготовка (ЗП), в 8 държави – алтернативно задължително избираема подготовка (АЗИП), в 4 страни – задължително избираема подготовка (ЗИП) и в 6 страни – свободно избираема подготовка (СИП); в някои страни религия се преподава под различна форма в различните образователни степени.

Тези факти показват, че изучаването на предмета „Религия” във всичките му форми и разнообразие в Европа никъде не противоречи на светския характер на образованието и на правата на човека. Затова тази концепция не се основава на произволно избрани възгледи и мнения, които се стреми да обобщи в едно цяло, а е изградена на базата на съществуващата педагогическа практика в страната и в чужбина, а също и на натрупания методически опит през последното десетилетие в религиозното обучение у нас.

Религиозното образование не противоречи на Европейското законодателство, на Европейската харта за правата на човека, на Конвенцията за правата на детето, нито Конституция на Република България.

Едно от основните човешки права в Декларацията за правата на човека на ООН е правото на информация, включително и по религиозните въпроси.

Всяко българско дете има право да познава и Православната вяра.

ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

Св. Синод на БПЦ,

Воден от непоколебима вяра в непреходността на Православното учение и в необходимостта от неговото усвояване от всяка човешка душа;

Като е убеден в неотложната нужда от духовно-нравствено възпитание на младото поколение на България;

Като отчита всички законови и нормативни актове на нашата страна и международните хуманитарни изисквания в областта на правата на човека;

Като отчита опита от преподаването на учебния предмет РЕЛИГИЯ в редица европейски страни, където неговият характер се определя от основната културна идентичност, съставляваща даденото общество – неговата традиционна религия;

Като отчита, че светско образование не означава атеистично и вземайки предвид, че богословските факултети към Софийския университет и Великотърновския университет, както и катедрите към Шуменския университет и филиалът на Пловдивския университет в Кърджали всяка година подготвят правоспособни преподаватели по Религия по държавна поръчка;

А също така и като се позовава на факта, че в доклади на ЕС България се посочва като пример за религиозна и етническа толерантност;

Като отчита, че и в момента успешно се осъществява обучение по религия в конфесионална форма и досега не са възникнали никакви сериозни недоволства сред населението,

НАСТОЯВА:

Крайно необходимо е още от новата учебна година 2008/2009 в българското общообразователно училище да се въведе учебен предмет с религиозно-нравствена приложимост и  с название Религия–Православие, който в структурата на учебния план за задължителна подготовка да обхваща всички образователни степени.

ХАРАКТЕР НА УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ „РЕЛИГИЯ”

Според Закона за народната просвета, учебният предмет „Религия” в общообразователната подготовка е групиран в културно-образователната област „Обществени науки, гражданско образование и религия”.

1. Характерът на предмета „Религия” в почти всички европейски страни, където религиозното образование се осъществява под формата на задължителен предмет или задължителна форма на обучение с алтернативен избор между два предмета, се определя в съответствие с народностните исторически, културни и религиозни традиции, основавайки се на конкретната култура, съставляваща идентичността на народа и на неговата традиционна религия. В Гърция, Кипър и Румъния предметът „Религия” се основава на православното изповедание. В Австрия, Белгия, Германия, Малта, Испания, Италия и Португалия преобладава римокатолическото учение, а във Финландия той се формира на базата на лютеранското християнско учение. Характерът на този предмет в споменатите европейски страни отразява и други аспекти на културата им и в него се разглеждат културните артефакти и на други религии и култури. Това отговаря на изискванията на демократичното общество за религиозна толерантност, уважение към убежденията на другите, веротърпимост и съжителство в разбирателство и мир.

Характерът на учебния предмет „Религия” се определя от вероизповеданието и културно-историческите традиции.

2. България е образец на толерантно общество от много столетия насам, както и понастоящем. Ето защо Св. Синод на БПЦ предлага характерът на учебния предмет „Религия” да бъде религиозно-културологичен, т. е. културологичен, историко-културологичен, нравствено-етичен, традиционно-обрядов. В този предмет ще бъде отразена основната етноспецифична творческа и градивна доминанта на българската култура от времето на създаването на славянските букви и превеждането на Библията и литургичните книги от светите братя Кирил и Методий и техните ученици; от времето на покръстването на България при св. равноапостолен княз Борис – Михаил; от периода на Търновската редакция на Библията и на богослужебните книги при св. Патриарх Евтимий Търновски; от времето на св. Паисий Хилендарски и св. Софроний Врачански; през времето на спасяването на българските арменци през Първата световна война и на евреите по времето на Втората световна война и до ден-днешен.

Светото Православие в своите специфично български културни особености и характерни черти е културоизграждащият дискурс и народотворната доминанта, която има първостепенна роля в историческия път на българския народ и го е съхранила през всички исторически епохи.

3. Същевременно в учебниците ще бъдат засегнати и въпроси от традицията и културата на другите религии в България, което ще включва и запознаване с обичаите и традициите на другите вероизповедания в културно-исторически аспект.

Учебният предмет „Религия” може условно да се изрази с четири обобщаващи теми за детската градина и трите степени на образование:

- За предучилищната – Желая да бъда добро дете! (въвеждане в християнското нравствено възпитание);

- За началната (І – ІV клас) – Православие, роден край, празници и обичаи (запознаване с българската православна култура);

- За прогимназията (V – VІІІ клас) – Православието в неговата културно-историческа и нравствена перспектива (формиране на християнска нравственост и добродетели);

- За гимназията (ІХ – ХІІ клас) – Историко-философски основи на православието, на другите християнски изповедания и на основните световни религии;

- 9 клас – Културна и църковна история на християнството (Християнска културология);

- 10 клас – Християнско нравоучение (Християнска етика);

- 11 клас – Християнско учение за човека (Християнска антропология);

- 12 клас – История на религиите (Световните религии) и религията в съвременния свят;

Вземайки предвид гореспоменатия характер на учебния предмет „Религия”, естествено е съдържанието на предмета за началната училищна степен (І – ІV клас) да е изцяло религиозно-културологично, тъй като то продължава православната традиция на българското семейство и на предучилищното образование.

В средната образователна степен класове (от V до VІІІ клас) съдържанието ще отразява историческите, културните и нравствените факти от живота на българите, предадени през погледа на православния мироглед, в пряка интердисциплинарна връзка с останалите общообразователни предмети.

В горната образователна степен учебното съдържание на предмета ще включва нравствените принципи и норми на християнското учение, християнските разбирания за човека и за неговото личностно и обществено предназначение, културно-историческите достижения на християнската цивилизация и историческия път на християнската Църква от нейното създаване до днес, както и историята на световните религии.

ОБХВАТ НА УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ „РЕЛИГИЯ”

Според чл. 15, ал. 1, от Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, структурата на Учебния план обхваща три вида подготовка: задължителна, задължителноизбираема (ЗИП) и свободноизбираема (СИП).

От 1997/1998 учебна година учебният предмет „Религия” е въведен като свободно избираема подготовка (СИП).

От 2002/2003 учебна година предметът „Религия” е въведен като задължително избираема подготовка (ЗИП).

Светият Синод настоява:

1. От учебната година 2008/2009 учебният предмет „Религия” да се въведе като задължителна подготовка (ЗП) поетапно за децата и учениците от детските градини от ІІ до ІV група и в общообразователните училища от І до ХІІ клас, като:

2. Като алтернативен нравствено-образователен предмет да се въведе учебният предмет „Етика”, който да избират учениците (респективно, техните родители), които не желаят да изучават „Религия”. Неговият обхват ще бъде идентичен с този на предмета „Религия”.

3. През периода на въвеждане на задължителната подготовка по този учебен предмет да продължи изучаването му като СИП и ЗИП по досегашния образователен модел до установяването във всички български училища на редовния учебен предмет „Религия – Православие”.

4. Учебният предмет „Религия” да се изучава два часа седмично, като е равнопоставен с другите учебни предмети, поставен е в рамките на учебния план и задължава учениците да се готвят по него чрез оценяване според нормативите, установени в Наредба № 3 на МОН от 30.05.2000 г. (или словесно оценяване). При 2 часа седмично ученикът трябва да има 2 текущи оценки (включващи входно и изходно ниво) през всеки срок и една годишна.

Религиозните и нравствените измерения на живота се разглеждат от гледната точка както на развитието на детето и ученика, така и на религията като широкообхватен обществен феномен. Религията се разглежда като един от основните фактори, формиращи и влияещи на човешката култура и цивилизация. В този смисъл главната цел на обучението по религия  е духовно-социално детерминирана и личностно-образователно мотивирана. Независимо от постоянно променящите се условия и комплексното въздействие на много фактори, главната цел на обучението по религия в българското общообразователно училище е:

Формирането на духовна, културна и нравствена идентичност на учениците, личностното им изграждане и подпомагане на тяхната ориентация, адаптация и реализация в съвременното общество.

Обучението по религия обогатява и развива познанията на учениците за тяхната собствена вяра и култура и спомага за формирането на техния личностен светоглед.

Целите на образователния процес са заложени според  възрастовата природа на ученика и са изведени съобразно  перспективата на неговото развитие и усъвършенстване. Постигането на целите се измерва чрез духовната извисеност на ученика, подпомагаща неговата аксиологическа насоченост за реализацията в живота, стойностна както за самата личност, така и за другите. Обучението чрез учебния предмет „Религия”  подпомага развитието и разгръщането на духовно-познавателните сили и възможности на ученика чрез облагородяване на неговата душа и сърце. По този начин той придобива възможност за непрекъснато личностно самоусъвършенстване.

Първото предназначение на обучението по религия е да предложи на учениците знания, умения, отношения и опит, върху основата на които те да могат да изградят своята личност и да развият своя светоглед. Това обучение по религия подготвя учениците да се докоснат и да опознаят религиозните и нравствените аспекти на своя собствен живот и на живота на обществото като цяло.

Целите на това обучение са:

1. Да въведе ученика в неговата собствена религия, за да може той да я познава;

2. Да приобщи ученика към духовните и културните традиции на България;

3. Да запознае ученика с другите религии, които съществуват в България и в съседните на нея страни;

4. Да подпомогне ученика в разбирането на историческото, културното, нравственото и житейското значение на религията;

5. Да образова ученика в нравствено отношение, да го възпита в благочестиво поведение.

Второто предназначение на обучението по религия е да затвърждава и поддържа в учениците тяхната православна идентичност. Обучението им помага да разберат важността на религията за тях самите като личности и да осъзнаят значението и влиянието на религията върху формирането на обществото и културата. Целта на обучението е учениците да получат общо културно-историческо и религиозно-нравствено образование и възпитание в православните духовни ценности, за да могат да изградят върху тях своя личностен светоглед.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПЕДАГОГИЧЕСКИ ЦЕЛИ

Допълнителните педагогически цели са:

а) Утвърждаване на националната и културната идентичност на учениците;
б) Развиване на чувство за отговорност както за себе си, така и за другите, ближните, обществото, природата и околната среда;
в) Израстване на учениците като самостоятелни личности, които могат да мислят, да имат своя собствена позиция, да разрешават собствените си проблеми, да развиват способността да избират добри цели и средства за тяхното постигане.
г) Самодисциплиниране – възможност за контролиране на негативните емоции;
д) Изграждане на честността като личностно качество;
е) Развиване чувството на уважение към другите, независимо от възрастовата, социалната, половата, расовата, етническата, културната и религиозната принадлежност;
ж) Постигане на високо общо интелектуално и културно ниво, посредством запознаването с богатството и дълбочината на християнската култура;
з) Развиване на умения за разискване и привеждане на аргументи, умение за обобщаване – чрез организиране на обсъждания, дискусии и диспути;
и) Усвояване на умения за общуване в група и включване в групова съвместна работа. Ученикът се възпитава като член на конкретната общност и на обществото като цяло;
й) Възпитаване в уважение на законността и законите – посредством разискването на необходимостта, значението и смисъла на законите.

МАТЕРИАЛНО-ТЕХНИЧЕСКА ОБЕЗПЕЧЕНОСТ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО РЕЛИГИЯ

За да се придобият знанията, уменията, отношенията и опитът в процеса на обучение по религия в детската градина и общообразователното училище е необходимо предметът да бъде материално-технически обезпечен с учебен кабинет по религия и съответните дидактически средства.

Професионално образователна подготовка на учителите по РЕЛИГИЯ

Професионално образователна подготовка на учителите по РЕЛИГИЯ се осъществява от Богословските факултети на СУ „Св. Климент Охридски” и ВТУ „Св. Кирил и Методий”, както и катедрите по Теология към Шуменския университет „Еп. Константин Преславски” и Пловдивския университет „Св. Паисий Хилендарски” във филиала в Кърджали „Любен Каравелов”, които всяка година подготвят православни преподаватели по религия – държавна поръчка.

Учителите по религия в предучилищна и начална училищна възраст е необходимо да притежават специализирана образователна квалификация. Те трябва да имат образователна степен «бакалавър по Богословие» и специално завършена образователна степен «магистър по предучилищна и начална училищна педагогика» в педагогическите факултети в страната. Те могат да са детски и начални  учители и да имат завършена образователна степен «магистър по богословие». Този специфичен възрастов период на децата и малките ученици от детските градини и училищата изисква и съответната подготовка на учителите по религия. Освен това този предмет може да се преподава от детските и началните  учители със преквалификационна степен по богословие, придобита в богословските факултети и катедри.

Учителите по религия в основната и в горната образователна степен са с образователна степен бакалавър и/или магистър по богословие.

Назначаването на учители по религия в училището да се съгласува със Светия Синод на БПЦ и неговите подразделения. Те се назначават от директорите на училищата, по предварителна съгласуваност, като за това се изготвят списъци на одобрените лица или им се издава специален документ от епархийския архиерей, който да им послужи при тяхното назначаване.

СЪДЪРЖАТЕЛНО ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ РЕЛИГИЯ

Учебното съдържание на предмета „Религия” да се изготви според изискванията на МОН за тематични ядра на КОО, стандартите на Държавните образователни изисквания (ДОИ) и учебните програми от комисия, съставена от специалисти и по благословението на Светия Синод на БПЦ.

Светият Синод на БПЦ е единствената компетентна институция, която предлага учебното съдържание да се изгражда на базата на църковно-педагогическите принципи на обучението по религия, както и тематичните ядра от КОО и целите на обучение за съответната образователна степен. ДОИ за предмета религия се изготвят съвместно от комисия по благословението на Светия Синод.

Цялата учебна документация – учебниците, учебните помагала за учениците, методическите ръководства за учителите могат да се пишат от лица с висше богословско или педагогическо образование, които са получили благословение за това от Светия Синод на БПЦ. Това става чрез получаването на писмен документ за оторизация.

КАДРОВО ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО РЕЛИГИЯ

Като имаме предвид броя паралелки от начален курс 1-4 клас в нашата страна и изискванията за норматив на учителя, предлагаме следното кадрово обезпечаване на предмета „Религия”:

За учебната 2008/2009 година ще бъдат необходими около 600 учители по Религия (600 биха покрили към 4000 училища при норматив 21 часа). Към септември 2008 година нашата страна ще разполага със следния брой квалифицирани учителски кадри за предмета „Религия”:

Около 250 богослови-магистри от нашите богословски факултети имат готовност към дадения период да се включат в системата на образованието като учители по религия;

Между 1 февруари 2008 г. и 1 април 2008 г. може да се проведат курсове за преквалификация на богослови, които нямат педагогическа правоспособност и желаят да придобият квалификация – учител по Религия  – около 150 човека;

Между 1 май 2008 г. и 1 юли 2008 г. може да се проведат курсове за преквалификация на педагози, които нямат богословско образование и желаят да придобият квалификация – учител по Религия – около 200 човека.

Отговорност и контрол на обучението по Религия

Св. Синод на БПЦ е единственият компетентен орган по въпросите на православната религия и той трябва да одобрява учебното съдържание, учебните програми, учебниците и учебните помагала, както и подбора на учителите по съответния начин.

МОН и регионалните инспекторати осъществяват организирането на работата на експертно равнище и текущия контрол в координация със Св. Синод на БПЦ и митрополиите.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Светият Синод на Българската православна църква смята за полезно и необходимо въвеждането на задължително обучение по религия - Православие във всички нива на образователната система, а така също и във висшите учебни заведения в страната.

От православна гледна точка е желателно цялата система на образованието да почива върху основите на християнските ценности и култура. Въпреки това Църквата, като следва многовековната си традиция, се отнася с уважение към светското училище и е готова да изгражда взаимоотношенията си с него, като се ръководи от признаването свободата на всеки човек. При това Църквата смята за недопустимо умишленото налагане на учащите се на антирелигиозни и антихристиянски идеи, които водят към увеличаване на враждата, омразата и насилието помежду им. Не бива да се повтаря характерното за много страни през ХХ век положение, когато държавните училища се бяха превърнали в инструменти на войнствено-атеистично възпитание. Църквата призовава да се ликвидират последиците от атеистичния контрол над системата на държавното образование. Църквата напомня на хората, работещи в сферата на образованието и културата, че тяхното призвание е да усъвършенстват душите на хората, в това число и своите собствени, да бъдат в тяхна полза и помощ, като възстановяват у себе си помрачения от греха образ Божий.

Концепцията е публикувана в "Църковен вестник", бр. 19/2007.


{moscomment}