Мобилно меню

4.6666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.67 (9 Votes)
Един курс по иконопис разкрива на децата света на иконата и на вярата.

От 2000 година в Енорийския център на храм “Покров Богородичен” се провежда курс по иконопис за деца.

Той е дело на преподавателката по иконография Младенка Ланджева. Нейна е идеята за курса, програмата, методиката на работа.

Иконографският курс е три годишен. През първата година малките курсисти изучават иконопис върху дървена основа по православните канони. Втората година е посветена на изкуството на витража. Рисуват се икони върху стъкло със специални бои . През същата година учениците усвояват изкуството на миниатюрата на богослужебната книга. Учат църковнославянската азбука, украсата на миниатюрите – канцовката, геометрични елементи за украса, богослужебната орнаментика. Третата година е посветена отново на иконопис върху дървена основа, но с по-сложни сюжети, с многофигурни композиции, с полагане на варак. Курсистите също така се учат да ушиват и изписват хоругви.

През лятото г-жа Ланджева организира пленери в някой манастир. Там заниманията са посветени на църковната архитектура. Децата се учат да рисуват манастирски сгради, живеят в манастира и общуват с монахините.

За големите християнски празници – Възкресение Христово и Рождество Христово - малките иконописци представят своите произведения на специални изложби в Енорийския център. А в края на учебната година експозициите им са Градската галерия, в Столична библиотека, във Френския културен център и т.н.

На тези изложби иконите на децата се предлагат за продажба и много от посетителите си тръгват с детска икона. Част от нарисуваните в курса икони се подаряват на храмове и манастири, в които малките курсисти са гостували.

В курса по иконопис могат да участва всяко дете, което желае да рисува икони. Младенка Ланджева не подбира само талантливите. За нея рисуването на икони е начин за въцърковяване на децата. Чрез света на иконата децата навлизат в света на светците, на евангелските събития, докосват се до Личността на Иисус Христос. Така достигат и до вярата.

Затова курсът по иконопис включва и вероучителни занимания, които се водят от Вера Жекова. Програмата по вероучение  е съобразена с тази по иконопис. Веднъж седмично децата учат един час вероучение и три часа рисуване.

През първата година вероучтелните занимания включват по-общи теми: за символите в християнството, в иконописта, християнските празници, евангелски събития, жития на светци, смисъла на подвижничеството. По-късно децата изучават Символа на вярата, Блаженствата, Десетте Божи заповеди, Литургията.

Основната цел на вероучителните занимания е запознаване с християнството като начин на живот. “Ние посяваме семето на вярата, а какво ще израсте зависи от самото дете”, - споделя Вера Жекова.

Младенка Ланджева смята, че вероучителните занимания имат голямо значение за разбирането на светоусещането на иконата. За да стане човек добър иконописец е необходимо да разбира изворите на вярата. Иконата не е рисунка. Тя е цял свят и трябва да  знаеш накъде води той, какво ни разкрива.

В курса по иконография идват различни деца- на семейства от енорията и на такива, които са почти безразлични към вярата; има деца от домове за сираци, от различни гимназии. Това, което обединява всички курсисти е, че са добри и интелигентни деца, единодушни са и двете учителки.

Някои от децата в началото просто са идвали на курс по иконопис, а днес са част от енорията на храма.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wqd 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

scale 1200От изказванията на преподобния Порфирий Кавсокаливийски (Атонски):

„Когато Христос дойде в сърцето, животът се променя. Когато намериш Христос, това ти е достатъчно, не искаш нищо друго, замълчаваш. Ставаш различен човек.

Ти живееш навсякъде, където е Христос. Живееш в звездите, в безкрая, в небето с ангелите, със светците, на земята с хората, с растенията, с животните, с всички, с всичко.

Там, където има любов към Христос, самотата изчезва. Ти си спокоен, радостен, пълноценен. Без меланхолия, без болести, без притеснения, без тревожност, без мрак, без ад“.

    Преп. Порфирий Кавсокаливийски