Мобилно меню

4.7872340425532 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (47 Votes)
В очак­ва­не да бъ­де въ­ве­ден в за­дъл­жи­тел­на­та прог­ра­ма на обу­че­ние пред­ме­тът „Ре­ли­гия” в об­що­об­ра­зо­ва­тел­ни­те ни учи­ли­ща, по­ко­ле­ния бъл­га­ри ид­ват и си оти­ват без да бъ­дат въ­цър­ко­ве­ни и ре­ли­ги­оз­но въз­пи­та­ни. За­па­ли­ла огън в ду­ша­та си от бол­ка­та по­ра­ди по­ги­ва­не­то на мла­ди­те, по­же­лах да бъ­да по­лез­на на на­ша­та Цър­к­ва и об­щес­т­во, спо­ред си­ли­те и въз­мож­нос­ти­те, ко­и­то Бог ми е дал. За­то­ва се ори­ен­ти­рах да ра­бо­тя на Бо­жи­я­та ни­ва ка­то учи­тел по „Ре­ли­гия”, ма­кар и пред­ме­тът да не е въ­ве­ден ка­то за­дъл­жи­те­лен. За цел­та се срещ­нах и раз­го­ва­рях с отец Боян Са­ръ­ев, за­що­то го зна­ех ка­то Апос­тола на Ро­до­пи­те. По­мо­лих го да бла­гос­ло­ви же­ла­ни­е­то ми и да по­мог­не то да се ре­а­ли­зи­ра, ако е бо­го­у­год­но де­ло. Та­ка, след ка­то по­лу­чих бла­гос­ло­ви­я­та на Цър­к­ва­та в ли­це­то на отец Са­ръ­ев, се озо­вах в Ро­до­пи­те ка­то учи­тел по СИП „Ре­ли­гия” към Дви­же­ни­е­то за хрис­ти­ян­с­т­во и прог­рес “Св. Йоан Пред­те­ча”.

Пър­ва­та го­ди­на (учеб­на­та 2001-2002 г.) имах гру­пи в с. Де­ве­си­ло­во и с. Ма­лък Девесил, Ав­рен­с­ко. В с. Ма­лък Девесил не ми раз­ре­ши­ха да сфор­ми­рам гру­пи в учи­ли­ще­то, под претекст да не се драз­ни джа­мийс­ко­то нас­то­я­тел­с­т­во. Но

же­ла­е­щи да изу­ча­ват хрис­ти­ян­с­ка­та ре­ли­гия има­ше, не­за­ви­си­мо че ня­кои от де­ца­та не бя­ха при­е­ли кръ­ще­ние.

Съ­би­рах­ме се в дво­ра на учи­ли­ще­то в ед­на бе­сед­ка. От ед­на стра­на ми бе­ше труд­но, за­що­то при дъж­дов­но и сту­де­но вре­ме ня­ма­ше къ­де да се съ­бе­рем на топ­ло, но от дру­га, край бе­сед­ка­та се съ­би­ра­ха мно­го слу­ша­те­ли, не са­мо от уче­ни­ци­те, но съ­що от учи­те­ли­те и се­ля­ни­те. В с. Де­ве­си­ло­во пък ня­ма­ше ни­то учи­ли­ще, ни­то дет­с­ка гра­ди­на, за­що­то Ми­нис­тер­с­т­во­то на прос­ве­та­та съв­мес­т­но с об­щин­с­ка­та уп­ра­ва ги бя­ха зак­ри­ли.

Де­ца­та ста­ва­ха сут­рин мно­го ра­но, за да се ка­чат на ав­то­бу­са в 6,45 ча­са и да оти­дат на учи­ли­ще в с. Ав­рен. Връ­ща­ха се къс­но сле­до­бед кап­на­ли от умо­ра и прег­лад­не­ли. За­то­ва се на­ло­жи да жи­вея там из­вес­т­но вре­ме, за да е по-удоб­но за де­ца­та и де­ло­то. Та­ка аз опоз­нах не са­мо тях, но и ро­ди­те­ли­те им, ба­би­те и дя­дов­ци­те им. Опоз­нах на­чи­на им на жи­вот, проб­ле­ми­те и труд­нос­ти­те, ко­и­то са вер­ни спътници на на­се­ле­ни­е­то на то­зи край. Съ­би­рах­ме се вед­нъж сед­мич­но в къ­ща­та, в ко­я­то бях на квар­ти­ра. Изу­ча­вах­ме Свещ. Пи­са­ние на Ста­рия За­вет от „На­ша­та вя­ра”. Учехме за мо­лит­ва­та, кръс­т­но­то осе­ня­ва­не, за цър­ков­ни­те праз­ни­ци, за хра­ма и ико­ни­те, за свет­ци­те, пе­ех­ме пес­нич­ки със­та­ве­ни от мо­на­хи­ня Вален­ти­на Дру­ме­ва и све­ще­ник А. Лашков. Труд­ност­та ид­ва­ше от раз­лич­на­та въз­раст на де­ца­та – от пър­ви до ос­ми клас в ед­на гру­па. Тряб­ва­ше доб­ре да пре­ме­ря слож­ност­та на бе­се­да­та си, та на по-го­ле­ми­те да не им е скуч­но, а на по-мал­ки­те да не им е бе­зин­те­рес­но. Зас­тъп­вах мно­го иг­ро­вия еле­мент, оц­ве­тя­ва­нето на ико­ни, ре­ша­ва­нето на лес­ни и мал­ки кръс­тос­ло­вици. Вся­ко спра­вя­не със за­да­чи­те за до­маш­на ра­бо­та но­се­ше ра­дост и уве­ре­ност у де­ца­та, че мо­гат да се спра­вят. За най-доб­ре спра­ви­ли­те се има­ше и наг­ра­да - мал­ка икон­ка. Вед­нъж сед­мич­но съ­би­рах и мла­дежи­те от се­ло­то. Бе­сед­вах с тях по проб­ле­ми­те, ко­и­то ги въл­ну­ва­ха на тях­на­та въз­раст – лю­бов­та, сек­са, ал­ко­хо­ла, ста­ту­та на же­на­та в пра­вос­ла­ви­е­то и ис­ля­ма, брака и т. н.

За Рож­дес­т­во Хрис­то­во отец Бо­ян и през­ви­те­ра­та Кра­си­ми­ра Са­ръ­е­ви бя­ха под­гот­ви­ли тор­бич­ки с ла­ком­с­т­ва за мал­ки­те в с. Ав­рен и с. Ег­рек и хра­ни­тел­ни по­мо­щи за по-го­ле­ми­те со­ци­ал­но сла­би мла­де­жи.

След ап­рил­с­ка­та ва­кан­ция за­поч­нах да хо­дя и в с. Кир­ко­во. Там съ­би­рах де­ца­та от цен­тъ­ра на се­ло­то в чи­та­ли­ще­то и бе­сед­вахе за Гос­под Иисус Хрис­тос. Вкрая на учеб­на­та го­ди­на има­ше по­чер­п­ка за де­ца­та от се­ла­та Де­ве­си­ло­во, Ма­лък Де­весил и Кир­ко­во. А през лят­на­та ва­кан­ция гос­топ­ри­ем­ни­ци­те на пра­вос­лав­но­то ду­хов­но сре­ди­ще “Успе­ние Бо­го­ро­дич­но” в кв. „Глед­ка”, гр. Кър­д­жа­ли, от­во­ри­ха вра­ти за мал­ки­те уче­ни­ци по ве­ро­у­че­ние от с. Де­ве­си­ло­во и Кру­мов­г­рад. Де­ца­та от учи­ли­ще­то по ве­ро­у­че­ние към цър­к­ва­та “Успе­ние Бо­го­ро­дич­но” в Кър­д­жа­ли се под­гот­ви­ха да пос­рещ­нат по-мал­ки­те си бра­тя и сес­т­ри во Хрис­та от с. Девеси­ло­во и гр. Кру­мов­г­рад, ка­то все­ки от тях се раз­де­ли с лю­би­ма иг­рач­ка или вещ, за да я по­да­ри за спо­мен на ня­кое от де­ца­та гос­тен­че­та. Та­ка

 на прак­ти­ка ед­ни­те се уче­ха на гос­топ­ри­ем­с­т­во и доб­ро­де­тел­ност, а дру­ги­те – да об­щу­ват с пра­вос­лав­ни хрис­ти­ян­че­та, виж­дайки, че не са са­ми в сво­я­та вя­ра.

 Лю­бов­та, в ко­я­то ни е за­по­вя­дал Иисус Хрис­тос да жи­ве­ем, се осъ­щес­т­вя­ва­ше на прак­ти­ка. И не са­мо то­ва, за­що­то ос­вен жи­во­та в Цър­к­ва­та през та­зи сед­ми­ца на ле­тен от­дих, гос­тен­чета­та се обо­га­ти­ха и със зна­ния за ис­то­ри­я­та на род­ния край при по­се­ще­ния на Ар­хе­о­ло­ги­чес­кия му­зей; в До­ма на здра­ве­то раз­ши­ри­ха поз­на­ни­я­та си за здра­ве­то и ус­т­ройс­т­во­то на чо­веш­ко­то тя­ло, убеж­да­вай­ки се кол­ко ве­лик Тво­рец е Бог, съз­дал тол­ко­ва пре­циз­но слож­ния ор­га­ни­зъм на чо­ве­ка. Про­ве­дох­ме ек­с­кур­зия до Пер­пе­ри­кон, раз­г­ле­да­ха язо­вир­на­та сте­на на яз. Кър­д­жа­ли, по­се­ти­ха Ху­до­жес­т­ве­на­та га­ле­рия, църквите “Св. Ге­ор­ги” и “Св. Йоан Кръс­ти­тел”, Ас­т­ро­но­ми­чес­ка­та об­сер­ва­то­рия. Де­ца­та се уче­ха на мо­лит­вен жи­вот. Имах­ме и по един час ве­ро­у­че­ние в биб­ли­о­те­ка­та, а съ­що и сво­бод­ни за­ни­ма­ния по ин­те­ре­си. Нак­рая ни бе­ше труд­но да се раз­де­лим. Но у все­ки един от нас ос­та­на чув­с­т­во­то за пре­жи­вя­на­та съв­мес­т­но вя­ра, на­деж­да и лю­бов.

През вто­ра­та го­ди­на (учеб­на­та 2002-2003 г.) за­поч­нах да хо­дя в с. Кир­ко­во и гр. Не­де­ли­но. В с. Кир­ко­во сфор­ми­рах с Бо­жи­я­та по­мощ че­ти­ри гру­пи СИП „Ре­ли­гия” в СОУ “Отец Па­и­сий” в на­ча­лен курс: два­та вто­ри кла­са, сбор­на гру­па  в тре­ти клас, сбор­на гру­па в чет­вър­ти клас и про­гим­на­зи­а­лен курс сбор­на гру­па от 5 до 8 клас. Ра­бо­тех по ек­с­пе­ри­мен­тал­ни­те учеб­ни­ци по рели­гия на Ми­нис­терство­то на об­ра­зо­ва­ни­е­то и на­у­ка­та. Изпол­з­вах съ­що и учеб­ни­те тет­рад­ки за 2-4 клас. За Рож­дес­т­во Хрис­то­во оте­цът и през­ви­те­ра­та от­но­во бя­ха под­гот­ви­ли тор­бич­ки с ла­ком­с­т­ва за де­ца­та от СИП „Ре­ли­гия”. 

В гр. Не­де­ли­но де­ца­та бя­ха изу­ча­ва­ли ре­ли­гия пре­диш­ни го­ди­ни и се­га са­ми ме тър­се­ха, же­ла­ей­ки да про­дъл­жат ре­ли­ги­оз­но­то си обу­че­ние. Но за съ­жа­ле­ние там не се сфор­ми­ра­ха гру­пи по ре­ли­гия в учи­ли­ща­та. Об­щин­с­ки­ят съ­вет гла­су­вал да не се фи­нан­си­рат ни­как­ви СИП-ове, по­ра­ди лип­са на сред­с­т­ва за запла­ща­не на учи­те­ли­те. За­то­ва от­сед­нах в учи­лищ­ния пан­си­он и съ­би­рах де­ца­та в ста­я­та си след прик­лючва­не на дру­гите за­ни­ма­ния. Учех ги как да се мо­лят, раз­каз­вах им за на­шия Гос­под Иисус Хрис­тос. Снаб­дих ги с дет­с­ки пра­вос­лав­ни мо­лит­ве­ни­ци, за да прак­ти­ку­ват мо­лит­вен жи­вот до­ри ко­га­то ме ня­ма при тях.

В ед­но от две­те учи­ли­ща бях до­пус­на­та от ди­рек­тор­ка­та да си нап­ра­вя гру­па и да я во­дя без зап­ла­ща­не и във вре­ме удоб­но за уче­ни­ци­те, ко­е­то да не пре­чи на учеб­ния про­цес. То тряб­ва­ше да бъ­де или в обед­на­та по­чив­ка меж­ду сут­реш­ни­те учеб­ни за­ня­тия и сле­до­бед­ни­те за­ни­ма­ния в за­ни­мал­ни­те. Ре­ших, че ще е по-удоб­но за де­ца­та да ги съ­би­рам след за­ни­мал­ня­та, ко­я­то свър­ш­ва в 16,30 ча­са. За­поч­нах с ос­та­ва­щи­те на за­ни­мал­ня уче­ни­ци от два­та вто­ри кла­са. Тук ра­бо­тех по учеб­ни­ка на из­да­тел­с­т­во “Ви­тез­да” с ав­тор Иван Ни­ко­лов, озаг­ла­вен “Пра­вос­лав­но ве­ро­у­че­ние”. То­ва е един бо­га­то илюс­т­ро­ван учеб­ник с ико­ни, гра­вю­ри, ри­сун­ки, с лес­но дос­тъп­на тек­с­то­ва част, раз­де­ле­на на прак­ти­чес­ки уро­ци и уп­раж­не­ния, обо­га­тен с пес­ни и сти­хот­во­ре­ния по съ­от­вет­на­та те­ма­ти­ка. Учи­тел­ка­та на ед­на­та за­ни­мал­ня съ­би­ра­ше де­ца­та от две­те за­ни­мал­ни на вто­ри клас и ги во­де­ше при мен. Тя изя­ви же­ла­ние да на­у­чи не­що по­ве­че за хрис­ти­ян­с­т­во­то и ос­та­ва­ше да слу­ша уро­ци­те за­ед­но с де­ца­та. В края на учеб­на­та го­ди­на тя спо­де­ли с мен, че ис­ка да при­е­ме све­то кръ­ще­ние. По­ка­ни ме за кръс­т­ни­ца.

Ця­ло­то й се­мейс­т­во съ­що вля­зо­ха в ло­но­то на хрис­ти­ян­с­т­во­то – съп­руг, дъ­ще­ря и вну­ци, без зет й, кой­то не по­же­ла да на­пус­не ис­ля­ма, но да­де съг­ла­си­е­то си за де­ца­та си.

 За мен то­ва бе­ше пос­ти­же­ние, за­що­то мю­сюл­ма­ни­те не раз­ре­ша­ват де­ца­та от мъж­ки пол да при­е­мат дру­га ре­ли­гия.

Отец Бо­ян ги кръс­ти в Кър­д­жа­ли, за­що­то, за съ­жа­ле­ние, в гр. Не­де­ли­но цър­к­ва­та не е дейс­т­ва­ща. Ог­ром­на бя­ла сна­га из­ди­га вну­ши­тел­но на пло­ща­да пра­вос­лав­ният дом за бо­гос­лу­же­ния, но ня­ма кой да слу­жи в не­го. Кам­ба­на­та се бие са­мо на праз­ни­ци. То­га­ва по­мо­лих же­на­та от цър­ков­но­то нас­то­я­тел­с­т­во, у ко­я­то е клю­чът за хра­ма, да ми от­к­люч­ва в дни­те, в ко­и­то съм там, за да бия кам­ба­на­та. От­на­ча­ло хо­ра­та бя­ха из­не­на­да­ни и се пи­та­ха ка­къв праз­ник е днес. Пос­ле свик­на­ха. За­поч­нах да во­дя де­ца­та в хра­ма. Кач­вах се с ня­кое де­те на кам­ба­на­ри­я­та и би­ех­ме за­ед­но кам­ба­ни­те. За­поз­на­вах ги с ус­т­ройс­т­во­то на хра­ма, как тряб­ва да се вли­за в не­го, как да се дър­жим след ка­то вле­зем, как да па­лим све­щи и да се мо­лим, за­поз­на­вах ги с един или друг све­тец от ня­коя ико­на. Под­гот­вих­ме прог­ра­ма за Въз­к­ре­се­ние, ко­я­то из­не­сох­ме в хра­ма. Пока­них­ме ро­ди­те­ли и граж­да­ни. Та­ка след бо­гос­лу­же­ни­е­то, из­вър­ше­но от по­ка­не­ния от цър­ков­но­то нас­то­я­тел­с­т­во мо­нах, де­ца­та ре­ци­ти­ра­ха въз­к­ре­сен­с­ки сти­хот­во­ре­ния от на­ши кла­си­ци и пя­ха тро­па­ра на Въз­к­ре­се­ние.

През ап­рил­с­ка­та ва­кан­ция отец Са­ръ­ев и през­ви­те­рата му ор­га­ни­зи­ра­ха ек­с­кур­зия до Бач­ков­с­кия ма­нас­тир съв­мес­т­но с де­ца­та от цър­ков­но­то учи­ли­ще по ве­ро­у­че­ние в гр. Кър­д­жа­ли.

Ос­вен то­ва бе­ше пос­та­ве­но на­ча­ло­то на дру­га фор­ма на ра­бо­та с де­ца­та по въ­веж­да­не в пра­вос­лав­на­та ни вя­ра – кон­курс за ри­сун­ка за есе, раз­каз или сти­хот­во­ре­ние на те­ма “Пра­вос­ла­ви­е­то и Ро­до­пи­те”. Ре­зул­та­ти­те от кон­кур­са бя­ха ог­ла­се­ни през месец май на праз­ни­ка на све­ти­те бра­тя Ки­рил и Ме­то­дий, след ка­то жу­ри от учи­те­ли спе­ци­а­лис­ти оце­ни есе­та­та и ри­сун­ки­те. Праз­ни­кът за­вър­ши с ри­сун­ки на ас­фалт на те­ма “Зе­мя­та и ние” в дво­ра на близ­ко­то учи­ли­ще. На спе­че­ли­ли­те пър­во, вто­ро и тре­то мяс­то бя­ха раздаде­ни па­рич­ни и пред­мет­ни наг­ра­ди, а за всич­ки има­ше гра­мо­ти за учас­тие и по­чер­п­ка с ла­ком­с­т­ва.

В края на учеб­на­та го­ди­на от­но­во има­ше ле­тен от­дих за де­ца­та, то­зи път от с. Кир­ко­во и гр. Не­де­ли­но. След прик­люч­ва­нето на свет­с­ка­та учеб­на го­ди­на те съ­що гос­ту­ва­ха ед­на сед­ми­ца на пра­вос­лав­но­то ду­хов­но сре­ди­ще “Ус­пе­ние Бо­го­ро­дич­но” в гр. Кър­д­жа­ли. То­ва бе­ше сед­ми­ца, из­пъл­не­на с впе­чат­ле­ния и пра­вос­ла­вен жи­вот. За­ве­дох­ме ги съв­мес­т­но с де­ца­та от цър­ков­но­то учи­ли­ще по ве­ро­у­че­ние до Бач­ков­с­кия ма­нас­тир. В края на прес­тоя им ни бе­ше труд­но да се раз­де­лим. Но вся­ко ед­но от де­ца­та за­не­се в до­ма си впе­чат­ле­ния от хрис­ти­ян­с­ка­та брат­с­ка обич и съп­ри­час­т­ност, да­ва­ща усе­ща­не­то за един­с­т­во в Хрис­то­во­то тя­ло. Не­заб­ра­ви­ми ос­та­ват та­ки­ва ми­го­ве!

Неделино През учеб­на­та 2003/2004 г. про­дъл­жих да пъ­ту­вам до с. Кир­ко­во и гр. Не­де­ли­но. В с. Кир­ко­во гру­пи­те, сфор­ми­ра­ни от пре­диш­на­та го­ди­на за­дъл­бо­ча­ва­ха поз­на­ни­я­та си за пра­вос­ла­ви­е­то в учи­ли­ще, а в гр. Не­де­ли­но – ко­леж­ка, ко­я­то жи­вее в гра­да, пое гру­пите в две­те учи­ли­ща, от съ­об­ра­же­ния за по-доб­ро сра­бот­ва­не със сво­бод­но­то вре­ме на де­ца­та, же­ла­е­щи да учат ре­ли­гия. От­но­во гру­пи­те се во­де­ха из­вън учеб­но вре­ме, не ка­то СИП или ЗИП, пак по­ра­ди лип­са на сред­с­т­ва в об­щи­на­та за та­зи фор­ма на обу­че­ние. А аз про­дъл­жих да съ­би­рам де­ца­та от пан­си­о­на два пъ­ти в сед­ми­ца­та. Опи­тах да сфор­ми­рам гру­пи и в с. Стар­це­во, но там има­ха учи­тел­ка за­вър­ши­ла бо­гос­ло­вие, ко­е­то ста­на по­вод да ми от­ка­жат дос­тъп до уче­ни­ци и учи­ли­ще, въп­ре­ки че тях­на­та ко­леж­ка ра­бо­те­ше ка­то пе­да­го­ги­чес­ки съ­вет­ник, а не ка­то учи­тел по ре­ли­гия. Ве­ро­ят­но при­чи­на­та  пак бе­ше стра­хът да не под­раз­нят джа­мийс­ко­то нас­то­я­тел­с­т­во и мю­сюл­ма­ни­те в се­ло­то. И в с. Стар­це­во има пра­вос­ла­вен храм, но и той ка­то то­зи в гр. Не­де­ли­но не е дейс­т­ващ през ця­ла­та цър­ков­на го­ди­на.

За Рож­дес­т­во Хрис­то­во отец Бо­ян Са­ръ­ев и през­ви­те­ра Кра­си­ми­ра Са­ръ­е­ва от­но­во бя­ха под­гот­ви­ли из­не­на­ди – тор­бич­ки с ла­ком­с­т­ва и икон­ки за уче­ни­ци­те от СИП „Ре­ли­гия” в с. Кир­ко­во. То­зи път има­ше и ед­нок­рат­на хра­ни­тел­на по­мощ за со­ци­ал­но сла­би уче­ни­ци от ця­ло­то учи­ли­ще.

През про­лет­на­та ва­кан­ция ор­га­ни­зи­рах ед­нод­нев­на учеб­на ек­с­кур­зия за де­ца­та от СИП „Ре­ли­гия” в с. Кир­ко­во с цел за­поз­на­ва­не с пра­вос­лав­ни­те ма­нас­ти­ри­те. Екскур­зи­я­та бе фи­нан­си­ра­на от­но­во от отец Бо­ян Са­ръ­ев и Дви­же­ни­е­то за хрис­ти­ян­с­т­во и прог­рес “Св. Йоан Пред­те­ча” гр. Кър­д­жа­ли. По­се­тих­ме Ара­пов­с­кия и Бач­ков­с­кия ма­нас­тир.

През ме­сец ап­рил и май от­но­во се про­ве­де кон­кур­сът “Пра­вос­ла­ви­е­то и Ро­до­пи­те”. На 11 май де­ца­та ри­су­ва­ха на ас­фалт в дво­ра на близ­ко­то учи­ли­ще, под нас­лов “Зе­мя­та е тво­ре­ние Бо­жие”. За цел­та до­ве­дох от гр. Не­де­ли­но де­ца­та учас­т­ва­ли със свои ри­сун­ки на кон­кур­са. След ка­то бя­ха оце­не­ни и те­зи ри­сун­ки, бя­ха връ­че­ни па­рич­ни и пред­мет­ни наг­ра­ди на спе­че­ли­ли­те пър­во, вто­ро и тре­то мяс­то. Не­де­лин­ци об­ра­ха наг­ра­ди­те, за­що­то ос­вен със звуч­ни­те си и кра­си­ви гла­со­ве, те се сла­вят и ка­то доб­ри ху­дож­ни­ци. а за всич­ки учас­т­ни­ци има­ше гра­мо­ти за учас­тие и по­чер­п­ка с ла­ком­с­т­ва.

След края на учеб­на­та 2003/2004 г. отец Бо­ян Са­ръ­ев, пред­се­да­тел на Дви­же­ни­е­то за хрис­ти­ян­с­т­во и прог­рес “Св. Йоан Пред­те­ча”, ор­га­ни­зи­ра ек­с­кур­зия до връх Шип­ка за де­ца­та от не­дел­но­то учи­ли­ще при храм „Ус­пе­ние Бо­го­ро­дич­но” и уче­ни­ци­те по „Ре­ли­гия” от гр. Не­де­ли­но. По­се­тих­ме храм-па­мет­ни­ка на вър­ха и храм-па­мет­ни­ка “Рож­дес­т­во Хрис­то­во”. Там де­ца­та по­лу­чи­ха до­бър урок по ро­до­лю­бие. В гр. Ка­зан­лък по­се­тих­ме де­ви­чес­кия ма­нас­тир “Въ­ве­де­ние Бо­го­ро­дич­но”, кой­то по вре­ме на Рус­ко-тур­с­ка­та ос­во­бо­ди­тел­на вой­на е бил пре­вър­нат в ла­за­рет за ра­не­ни­те рус­ки вой­ни­ци, раз­г­ле­дах­ме и Ка­зан­лъш­ка­та гроб­ни­ца, как­то и ка­мен­на­та гроб­ни­ца-сар­ко­фаг в мо­ги­ла­та Све­ти­ца.

През учеб­на­та 2004/2005 г. про­дъл­жих да во­дя СИП „Ре­ли­гия” в с. Кир­ко­во, но ве­че не че­ти­ри гру­пи, а ед­на. Меж­дув­ре­мен­но кмет­с­ка­та и об­щин­с­ка уп­ра­ва се бе­ше сме­ни­ла след из­бо­ри­те и спе­че­ли­ла­та пар­тия на ДПС, в ли­це­то на

 кме­ти­ца­та Шук­ран Ид­риз оря­за гру­пи­те по ре­ли­гия-хрис­ти­ян­с­т­во, ос­та­вяй­ки са­мо ед­на, с тен­ден­ция след­ва­ща­та го­ди­на да я зак­ри­ят.

 И през та­зи го­ди­на учех­ме от ек­с­пе­ри­мен­тал­ни­те учеб­ници по рели­гия на Ми­нис­тер­с­т­во­то на об­ра­зо­ва­ни­е­то и на­у­ка­та. В на­ча­ло­то на го­ди­на­та пос­та­вих за­да­ча на уче­ни­ци­те да съ­би­рат ико­ни и все­ки да нап­ра­ви ал­бум, ка­то под вся­ка ико­на да на­пи­шат съ­би­ти­е­то, изоб­ра­зе­но на нея или име­то на све­те­ца.

За Рож­дес­т­во Хрис­то­во де­ца­та от СИП „Ре­ли­гия” в с. Кир­ко­во от­но­во по­лу­чи­ха тор­бич­ки с ла­ком­с­т­ва от Дви­же­ни­е­то за хрис­ти­ян­с­т­во и прог­рес “Св. Йоан Пред­те­ча”. То­зи път та­ки­ва бя­ха раз­да­де­ни и на де­ца­та си­ра­ци и от со­ци­ал­но сла­би се­мейс­т­ва в ця­ло­то учи­ли­ще. А в об­що­у­чи­лищ­на­та из­лож­ба за Но­ва Го­ди­на уче­ни­ци­те от гру­па­та по рели­гия взе­ха учас­тие с ал­бу­ми­те с ико­ни, ко­и­то те са­ми бя­ха нап­ра­ви­ли с мно­го лю­бов и же­ла­ние.

В края на учеб­на­та го­ди­на се прос­тих с де­ца­та, за­що­то се очер­та­ва­ше да не хо­дя по­ве­че, а те за­вър­ши­ха на­чал­ния етап на обу­че­ние и пре­ми­на­ха в про­гим­на­зи­ал­на сте­пен. Имах­ме от­но­во фи­нал­на по­чер­п­ка от­но­во бла­го­да­ре­ние на Дви­же­ни­е­то за хрис­ти­ян­с­т­во и прог­рес “Св. Йоан Пред­те­ча”.

И през та­зи учеб­на го­ди­на про­дъл­жих да хо­дя в гр. Не­де­ли­но. Но в на­ча­ло­то на учеб­на­та го­ди­на в гра­да се бе­ше раз­ра­зи­ла бу­ря, ко­я­то бе пов­редила пок­ри­ва на СОУ “Отец Па­и­сий” и се на­ло­жи не­за­ба­вен ре­монт. Уче­ни­ци­те бя­ха прех­вър­ле­ни да учат в по-мал­ка­та и ста­ра сгра­да на ОУ “Ва­сил Лев­с­ки”. Учеб­ни­те за­ня­тия се во­де­ха на две сме­ни и бе­ше поч­ти не­въз­мож­но да има нор­мал­ни ча­со­ве. Ня­ма­ше ни­ка­къв про­меж­ду­тък меж­ду две­те сме­ни и се на­ло­жи от­но­во да съ­би­рам уче­ни­ци­те в пан­си­о­на. Но и там бе­ше труд­но да се съ­би­ра­ме, за­що­то пан­си­онът има­ше но­во ръ­ко­вод­с­т­во, ко­е­то стро­го съб­лю­да­ва­ше спаз­ва­нето на ве­чер­ния час. Ос­вен то­ва бях нас­та­не­на в ня­ка­къв ки­лер при­го­ден за стая, ко­я­то не мо­же­ше да по­бе­ре всич­ки де­ца. Съ­би­рах ги на сме­ни. Тряб­ва­ше да ус­пя­вам да се вмес­т­вам във вре­ме­то меж­ду 19,00 и  20,30 ча­са, при­е­май­ки ед­но след дру­го уче­ни­ци­те от раз­лич­ни стаи. Чес­то пъ­ти де­ца­та пре­у­мо­ре­ни зас­пи­ва­ха, сгу­ше­ни ед­но до дру­го на лег­ло­то ми, до­ка­то слу­ша­ха раз­ка­за за Гос­под Иисус Хрис­тос. Са­мо Гос­под и въз­г­лав­ни­ца­та ми зна­е­ха и съ­би­ра­ха съл­зи­те, из­п­ла­ка­ни за тях. От го­ди­на на го­ди­на ста­ва­ше все по-труд­но ре­ли­ги­оз­но­то обу­че­ние. Не за­що­то ня­ма­ше же­ла­е­щи, а за­що­то все по­ве­че и по­ве­че пре­пят­с­т­вия се по­я­вя­ва­ха – лип­са на сво­бод­но вре­ме за де­ца­та, лип­са на мяс­то за съ­би­ра­не, лип­са на съ­дейс­т­вие от стра­на на ди­рек­то­ри­те на учи­ли­ща­та и на кмет­с­т­ва­та.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/ka8 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.

Герман Атонски Стари