Ве­ро­у­че­ние за хо­ра с ув­ре­ден слух

Сил­ва­на Пав­ло­ва е за­вър­ши­ла бо­гос­ло­вие. Ста­ва съп­ри­час­т­на към жи­во­та и проб­ле­ми­те на глу­хи­те хо­ра у нас тъй като в семейството й има нечуващ. Когато отива с него и приятелите му на църква забелязва, че глухите не разбират богослужението и не могат да участват пълноценно в него. През 2004/2005 година Силвана посещава курс по жес­то­ми­ми­чен език, за да може да общува пълноценно с глухите. През това време тя преподава вероучение в неделно училище към храма „Св. Троица” в столичния квартал „Слатина”. Работата с децата и курсът по жестомимичен език и дават идеи как може да се подготви вероучение и за нечуващите деца. Ка­то бо­гос­лов тя виж­да, че пра­вос­лав­но­то бо­гос­лу­же­ние е не­дос­тъп­но за глу­хи­те, че не поз­на­ват ис­ти­ни­те на вя­ра­та, жи­ве­ят да­леч от Цър­к­ва­та и спа­си­тел­ни­те й тайн­с­т­ва. В съ­що­то вре­ме мно­го глу­хи мла­де­жи са прив­ле­че­ни от сек­ти­те, ко­и­то на­соч­ват уси­ли­я­та си към те­зи не­об­г­ри­же­ни от Пра­вос­лав­на­та цър­к­ва хо­ра. Сил­ва­на не ос­та­ва без­раз­лич­на към то­зи проб­лем.

За­ед­но с Ми­ря­на Мо­ше­ва от Съ­ю­за на глу­хи­те за­поч­ват да тър­сят на­чи­ни за при­об­ща­ва­не на не­чу­ва­щи­те към Пра­вос­лав­на­та цър­к­ва. Ми­ря­на Мо­ше­ва, ко­я­то съ­що е не­чу­ва­ща, от дъл­ги го­ди­ни тър­си на­чи­ни да про­ка­ра пъ­те­ка за глу­хи­те към пра­вос­лав­ния храм. Спо­ред нея пър­ва­та стъп­ка в то­ва от­но­ше­ние е обу­ча­ва­не­то на бо­гос­ло­ви на жес­то­ми­ми­чен език. Та­ка те ще мо­гат да бъ­дат пър­ви­те пре­по­да­ва­те­ли по ре­ли­гия за глу­хи хо­ра. 

За­ед­но със Сил­ва­на Пав­ло­ва под­гот­вят спец­курс в Бо­гос­лов­с­кия фа­кул­тет в Со­фия (на снимката), в кой­то се пред­виж­да за три се­мес­тъ­ра да да­дат на сту­ден­ти­те бо­гос­ло­ви ос­но­ви­те на жес­то­ми­мич­ния език, ези­кът, на кой­то ще мо­гат да про­по­вяд­ват Сло­во­то Бо­жие на не­чу­ва­щи­те уче­ни­ци.

Апос­тол­с­ки­ят плам на две­те же­ни е под­к­ре­пен от ръ­ко­вод­с­т­во­то на фа­кул­те­та. На­ми­рат се и сту­ден­ти, ко­и­то от­к­ри­ват в то­зи вид про­по­вед сво­е­то приз­ва­ние. Но ис­тин­с­ка­та ра­бо­та пред­с­тои през есен­та.

За то­га­ва Сил­ва­на под­гот­вя стар­ти­ра­не­то на не­дел­но учи­ли­ще за глу­хи – де­ца, под­рас­т­ва­щи и въз­рас­т­ни. Отец Алек­сан­дър Ве­лич­ков от сто­лич­ния храм „Св. Ки­рил и Ме­то­дий” ха­рес­ва иде­я­та и оси­гу­ря­ва по­ме­ще­ние за ра­бо­та с глу­хи­те хо­ра. Мо­же в бъ­де­ще то­зи храм да се ока­же мяс­то, в ко­е­то ще се про­веж­да пра­вос­лав­но бо­гос­лу­же­ние, дос­тъп­но за не­чу­ва­щи­те бо­го­мол­ци. Се­га та­зи пер­с­пек­ти­ва из­г­леж­да да­леч­на. За да се стиг­не до ней­но­то осъ­щес­т­вя­ва­не, в на­чи­на­ни­е­то тряб­ва да се вклю­чат и ду­хов­ни­ци, ко­и­то най-доб­ре мо­гат да пре­це­нят как да се „пре­ве­де” цър­ков­но­то бо­гос­лу­же­ние на ези­ка на глу­хи­те. Игуменът на Руенският манастир йером. Поликарп също е съпричастен на проблема и е заявил готовност да помогне.

Не­дел­но­то учи­ли­ще за глу­хи има за цел въ­цър­ко­вя­ва­не­то на не­чу­ва­щи­те хо­ра. То­ва включ­ва за­поз­на­ва­не­то им с ос­но­ви­те на пра­вос­лав­на­та вя­ра, праз­ни­ци, цър­ко­вен жи­вот; пред­ви­де­ни са и пок­лон­ни­чес­ки пъ­ту­ва­ния до ня­кои ма­нас­ти­ри в Бъл­га­рия.

По­ве­че­то глу­хи изоб­що не поз­на­ват ду­ми­те (жес­то­ве­те), свър­за­ни с пра­вос­лав­но-цър­ков­ния жи­вот и прак­ти­ка. Та­ка че не­дел­но­то учи­ли­ще до­ня­къ­де ще при­ли­ча и на ези­ков курс, в кой­то уче­ни­ци­те ще учат но­ви ду­ми (жес­то­ве).

Ос­нов­на­та те­жест в ор­га­ни­зи­ра­не­то на не­дел­но­то учи­ли­ще за глу­хи па­да вър­ху Сил­ва­на. Тя съ­що та­ка ще бъ­де и пре­по­да­ва­тел в не­го. Ней­ни по­мощ­ни­ци ще са ня­кои от сту­ден­ти­те от спец­кур­са в Бо­гос­лов­с­кия фа­кул­тет. В пър­ви­те дни на ме­сец юли те ус­пеш­но из­дър­жа­ха своя втори из­пит по жес­то­ми­ми­чен език и се­га им пред­с­тои да нап­ра­вят пър­ви­те си стъп­ки в об­щу­ва­не­то с глу­хи­те хо­ра.

Сил­ва­на има опит от ра­бо­та­та в не­дел­но учи­ли­ще с чу­ва­щи де­ца. Но тя са­ма­та спо­де­ля, че обу­че­ни­е­то на глу­хи­те е по-раз­лич­но. „Те са по-ин­ту­и­тив­ни и емо­ци­о­нал­ни – каз­ва Сил­ва­на, - вед­на­га раз­би­рат, ако не си ис­к­рен. Не­об­хо­ди­мо е от са­мо­то на­ча­ло да граб­неш вни­ма­ни­е­то им, ако ис­каш да чу­ят то­ва, ко­е­то имаш да им ка­жеш.” За­то­ва и по вре­ме на из­пи­та в Бо­гос­лов­с­кия фа­кул­тет г-жа Мо­ше­ва ня­кол­ко пъ­ти на­пом­ня на сту­ден­ти­те, че тряб­ва да вла­гат по­ве­че емо­ция в жес­то­ве­те, ако ис­кат пос­ла­ни­е­то им да стиг­не до сър­це­то на глу­хи­те хо­ра.

В то­ва от­но­ше­ние и Ми­ря­на Мо­ше­ва, и Сил­ва­на Пав­ло­ва са мно­го до­бър при­мер. С мно­го лю­бов и все­от­дай­ност те са се пос­ве­ти­ли на ду­хов­на­та прос­ве­та на не­чу­ва­щи­те. Те не жа­лят ни­то си­ли, ни­то вре­ме в то­ва свое на­чи­на­ние. Ве­ро­ят­но и за­то­ва ве­че са ус­пе­ли да съ­бе­рат око­ло се­бе си еди­но­миш­ле­ни­ци, пос­ве­те­ни на уси­ли­я­та за пра­вос­лав­на про­по­вед сред глу­хи­те. Те очакват и други хо­ра, които са съпричастни на идеята им да се присъединят към тяхното дело.