Днешните жени мироносици: една учителка по Религия

Предметът Религия е единствената учебна дисциплина, която показва на детето да търси доброто в себе си и в другите, формира детския характер според християнските добродетели, възпитава в любов към цялото Божие творение. Може би не сега, но след години трудът на учителя по религия ще даде своите изобилни плодове и религиозното възпитание ще заеме своето достойно място в българското образование и в цялостното възпитание на децата.

 

Казвам се Йорданка Стефанова Василева. Завършила съм Богословския факултет към Софийски Университет “Св. Климент Охридски” през 1997 г. със специалност магистър по богословие и втора специалност история. Живея в гр. Септември, Пазарджишка област, където моят съпруг е свещеник в храм “Св. свщмчк Харалампий”.

Работя от 5 години като преподавател по “Религия” в местни учебни заведения – детски градини и училища. Пет години, според мен, са много малко, за да твърдя, че имам педагогически опит и изобщо да се нарека с достойното звание “учител”. За учителската професия са необходими специални качества. А преподаването на такъв необикновен предмет като религията е докосване до най-съкровените кътчета на детската душа и изисква голямо сърце и любов. Учителят трябва да подхожда с изключително внимание и деликатност към душевните вълнения на децата. Тук въпросът не е само до преподаване на знания, но и формиране на вяра и религиозно чувство.

През миналата учебна година започна изучаването на предмета религия в подготвителните групи на детските градини в нашия град по желание на директорите и родителите на децата. Малките възпитаници го посещават с интерес и са най-благодатната почва за семето Божие. Хубавото в случая е, че моето участие не се ограничава само до предвидените по програма часове по религия. Създаде се традиция всяка година да участваме с децата в тържествата за Рождество Христово и Великден, като задължително преди това с детските учителки обсъждаме сценария, за да бъде издържан в християнско отношение и съгласуван с православните традиции.

През тази учебна година отново преподавам религия в две от средните общообразователни училища на нашия град. Групите ми са 17 (ЗИП и СИП)с общо около 300 ученици в тях. Обучението по религия обхваща начален, гимназиален и прогимназиален етап от първи до дванадесети клас. Понеже много от родителите в нашия малък град са безработни, всяка година си намирам спонсор и на всички деца раздавам учебни пособия, тетрадки, албумчета с икони за оцветяване, цветни моливи или флумастери. А за големите християнски празници им подарявам иконички, детски молитвеници, православни книжки и др.

В зависимост от особеностите на възрастта на децата използвам различни дидактически форми. За учениците от начален и среден курс се стремя максимално да разнообразявам часовете. Във всяка урочна единица присъстват занимателни игри, кръстословици, гатанки, песнички, приказки, оцветяване на икони, илюстрации и др. Тъй като учебните помагала по религия са много малко, се налага сама да измислям и да изработвам вкъщи на компютър помощните материали, а след това ги отпечатвам и раздавам на децата. Използвам идеи от учебниците по Български език и литература, Математика, Човек и природа и други за начален курс и така се съобразявам с учебния материал и нивото на учениците. Преди празниците Рождество Христово и Възкресение изработваме картички, елхички, камбанки, боядисваме великденски яйца и изработваме кошнички за тях. Подготвяме тържества и изнасяме програми пред другите ученици, които не изучават религия, за да ги приобщим. Голямо умиление предизвикват тържествените програми на децата пред богомолците в храма. Например миналата година на едно такова тържество преди Рождество Христово в църквата си направихме братска трапеза с обичайните постни ястия за Бъдни вечер – боб, сарми, плодове и питка с късметчета за всички.

Задължителен елемент за въцърковяването на подрастващите е редовното посещение на църква. Всяка учебна година организираме с разрешението на директорите посещения на всички ученици от училище и децата от детските градини в стария храм и строежа на новия храм в нашия град. Те се запознават с историята, устройството и иконите на православната църква, запалват свещички, свещеникът ги помазва с елей за здраве и им подарява иконички с благословение. За да почувстват Божия дом като свой дом, аз и моят съпруг-свещеник посрещаме децата с локум и сладки в залата на неделното училище, където те разглеждат изложба от снимки и детски рисунки, гледат филми. С финансови помощи и дрехи от дарители подпомагаме деца от социално слаби семейства.

Религиозно нравственото развитие на децата е невъзможно без благодатно общение с Бога. Миналата година на 21 ноември – “Въведение Богородично” храмът беше пълен с много ученици от групите по религия, дошли със своите родители на този специален ден. Свещениците отслужиха тържествена св. Литургия и Акатист за доброто възпитание на децата. Всички вярващи в църквата се изпълниха с умиление, когато около 45 деца приеха с трепет и вълнение своето първо св. Причастие след пост и изповед. След богослужението подготвих приятна изненада за всички – постни закуски, закупени с помощта на дарител. Така този неделен ден, събрал родители и деца в храма, се превърна в истински празник на християнското семейство. Надяваме се децата със своя пример да доведат родителите си в храма и те да отделят повече време от своето забързано материално ежедневие за духовното.

След като изучаването на религия стане традиция в дадено учебно заведение, съвсем спонтанно възникват идеите за съвместна работа и междупредметни връзки. Един много важен момент е учителят по религия никога да не забравя, че преподава словото Божие не само на учениците, но и на своите колеги учители. Със своето нравствено поведение като християнин и личен пример той може да направи така, че да отблъсне или да привлече много от тях. Аз например, когато раздавам подаръци на децата за големите християнски празници, не подминавам и учителите. Макар и възрастни, те също като малките се радват на иконичките и картичките, изработени от децата и приемат жеста като Божия благословия за себе си и своя труд. Учителите по български език и литература канят мен и моя съпруг-свещеник да участваме в часовете им, когато се разглеждат теми за Библията, Стария Завет, Новия Завет, Евангелията и евангелистите. А с преподавателя по изобразително изкуство направихме импровизирана иконописна школа, като в часовете по религия аз запознавам учениците с историята и каноните на православната иконопис, житията на светците, а в часовете по изобразително изкуство те рисуват самите икони.

В тематичното разпределение на часовете по религия за горен курс съм включила и актуални за тази възраст теми. Обикновено часовете протичат под формата на дискусия за любовта, семейството, секса преди брака, отношението между родители и деца, тютюнопушене, алкохолизъм, наркомания, аборт, хомосексуализъм, клониране, генно инженерство… Големите ученици се запознават и с нехристиянските религии и някои от разпространените в България секти и култове. Целта е да бъдат добре информирани и да си изградят здрава ценностна система, за да могат да се предпазват от множеството опасни влияния в съвременния свят. През миналата учебна година по моя инициатива с благословията на Православната църква в град Септември и Общинския съвет по наркотични вещества организирахме превенция на тема “Православната църква срещу наркоманията”. Тя се проведе в най-голямата зала на града в Младежкия дом и едва побра учениците от среден и горен курс на три училища.  Срещата беше ръководена от екип на Православния център за духовно обгрижване на наркозависими от гр. Варна – свещеник Георги Фотакиев, Борислав Аврамов – отговорник по катехизация и работа с младежта, три момчета бивши наркомани и една майка. С откровените си разкази за тежкия живот и как са превъзмогнали всичко с помощта на вярата в Бога, момчетата спечелиха сърцата и предизвикаха сълзи в очите на присъстващите. Многобройните въпроси и бурните реакции на младата аудитория бяха израз на огромния интерес към този проблем. От последвалия разговор стана ясно, че съвременната младеж не е достатъчно добре информирана за последиците от употребата на наркотични вещества. Намалява възрастовата граница и става модерно да се взимат т. нар. “по-леки” и синтетични наркотици. Оказва се, че много млади хора в нашия град са опитвали да пушат “трева”, а около 20 % от тях вече употребяват хероин. Това е доста сериозна статистика, която е причина инициативата на Православната църква и Община Септември за борба с наркоманията да продължи и в бъдеще под различни форми.

От една година насам с моя съпруг започнахме дейност по видеообработка на наши авторски и превод на православни филми. Училищата и детските градини в нашия град разполагат с модерна аудио и видеотехника. По моя идея започнахме да правим и образователни филми. За децата по религия подготвихме филм за Благодатния огън, което всички класове гледаха преди Възкресение Христово. За тази учебна година направих образователен филм “Празници на Пресвета Богородица” и слайд-филм против абортите. За сега всички наши мултимедийни продукти разпространяваме безплатно на преподаватели по религия и на всички, които желаят да ги използват. Имаме намерение в бъдеще да продължим по подобни проекти и търсим спонсори, защото тази форма на обучение предизвиква интерес и има огромно въздействие върху децата.

Всички забележителни църковни събития в нашия град задължително се отразяват в пресата и медиите. Аз пиша статии в местния вестник, а тържествата на учениците или репортажи за посещенията в храма се излъчват по кабелната телевизия. Така се стремим да приобщим обществеността на града към образователната роля на православната църква.

За съжаление статутът на предмета религия в нашата образователна система не е на необходимото ниво. И положението на преподавателите по този предмет е много тежко от всяка гледна точка – финансиране, трудов и педагогически стаж, осигуряване, учебни помагала и др. Всяка учебна година отново трябва да се събират молби и да се доказва пред родителите и обществеността ползата от изучаването на християнската вяра. И ако не е подкрепата на директорите на учебните заведения и съдействието на класните ръководители, много трудно се формират групи. Предполагам, че всички, които са се посветили с апостолско усърдие да сеят на Божията нива, са убедени, че мъките си заслужават. Защото духовната просвета не само утвърждава вярата в Бога, но учи младото поколение на вечните християнски ценности и православни традиции. Предметът религия е единствената учебна дисциплина, която показва на детето да търси доброто в себе си и в другите, формира детския характер според християнските добродетели, възпитава в любов към цялото Божие творение. Може би не сега, но след години трудът на учителя по религия ще даде своите изобилни плодове и религиозното възпитание ще заеме своето достойно място в българското образование и в цялостното възпитание на децата.