Мобилно меню

4.5384615384615 1 1 1 1 1 Rating 4.54 (13 Votes)
От ранна младост девството възлюби,
пустинния, отшелнишки живот,
остави, отче, светските заблуди
и бащин дом, роднини и имот.

Тъй, както птицата лети, не спира,
за да отиде в родните страни,
така и ти остави манастира
и литна към планински стръмнини.

Тъй както, отче, ручеят, реката
да стигне бързо, той е устремен,
сам с Бога, Господар на небесата,
ти искаше да бъдеш нощ и ден.

На камък ти като на стража бдеше,
учуди даже ангели небесни,
ти всякога на камъка стоеше,
с молитви топли и с хвалебни песни.

И сълзи, отче, лееше покайни,
извираха те, сякаш са поток,
с въздишките ти, само Богу знайни,
невинен стана като млад отрок. 

Гореше като плам сърце ти чисто,
 в молитва бе ти всявга потопен,
среднощна доба – утрото златисто,
намираха те все уединен.

В безмълвие се трудеше безспирно,
в духа ти обитаваше Бог сам,
в душа ти беше тихо, мирно,
защото тя бе вече Божи храм.

В боговидение тайнствено, неземно,
се съчета ти с Бога, отче, вечно,
духът напусна тялото ти честно,
за да пребъдва с Бога безконечно.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/awpww 

Разпространяване на статията:

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.