пустинния, отшелнишки живот,
остави, отче, светските заблуди
и бащин дом, роднини и имот.
Тъй, както птицата лети, не спира,
за да отиде в родните страни,
така и ти остави манастира
и литна към планински стръмнини.Тъй както, отче, ручеят, реката
да стигне бързо, той е устремен,
сам с Бога, Господар на небесата,
ти искаше да бъдеш нощ и ден.На камък ти като на стража бдеше,
учуди даже ангели небесни,
ти всякога на камъка стоеше,
с молитви топли и с хвалебни песни.И сълзи, отче, лееше покайни,
извираха те, сякаш са поток,
с въздишките ти, само Богу знайни,
невинен стана като млад отрок.Гореше като плам сърце ти чисто,
в молитва бе ти всявга потопен,
среднощна доба – утрото златисто,
намираха те все уединен.В безмълвие се трудеше безспирно,
в духа ти обитаваше Бог сам,
в душа ти беше тихо, мирно,
защото тя бе вече Божи храм.В боговидение тайнствено, неземно,
се съчета ти с Бога, отче, вечно,
духът напусна тялото ти честно,
за да пребъдва с Бога безконечно.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/awpww
