Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (20 Votes)
Когато моментът настана
да влезе Той в Йерусалим,
посрещнат бе с клонки, с осанна,
за всички бе още любим.

Но обич не трогва сърцата.
Светът - все по-мрачен, суров.
Презрително гледа тълпата,
и ето ти край, послеслов.

Навън небесата тъмнеят,
оловно-студени тежат.
Опашка върти фарисеят
и улики търси съдът.

И тъмните сили на храма
Го хвърлят на дивата сган.
И както е хвален за двама,
така е сега обруган.

Тълпата отсреща се блъска,
надничат, напират без ред
и докато чакат развръзка,
сноват ту назад, ту напред.

И шепот пълзи и се сипят -
отвсякъде! - слухове вън.
И тайното бягство в Египет,
и детството - всичко е сън.

Видя пред очите си ската
в пустинята, знойните дни,
когато с царства сатаната
опитва да Го съблазни.

Припомни си сватбата в Кана,
как целия пир удиви;
морето с вода разлюляна -
и Той по водата върви;

и людете в хижата тясна,
и гроба - студено мазе -
свещта, дето в ужас пригасна,
щом Лазар съзря на нозе...


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/awpwq 

Разпространяване на статията:

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.