Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)
Той знае, когато мъглата бе гъста
как стадото в миг се разпръсна
и чул е, че Господ свален бе от кръста,
но още не чува "Възкръсна!".

Не помни дори и гласа на жените
в надгробната песен от вчера...
затворен в черупка, скатан до стените
със сетното зрънце от "вера".

    "Ти, Който си живот,
    сам Христе слезе в гроб,
    ангелските войнства в ужас тръпнеха,
    славейки снижението Ти до нас..."

"Няма ли някой да спусне върху ми
стръкчето лук... не, не зная..."
плетения словес и варосани думи,
очите блуждаят в безкрая!

Очите са празни (мирише на блато)
и вече не знае, че страда...
Дали ще извика към Тебе когато,
разбиеш вратите на ада?

    "Мой Иисусе Христе,
    Цар на всичко в света,
    не човека ли от ада да спасиш
    в бездните му мрачни, Боже слезе Tи..."


Дори не в ръка, на ръце изведи...
Отново да е пеленаче,
да пълни очите си както преди,
и като дете да поплаче.

Да грабне яйцето, да махне с ръката,
(черупката с вик ще се пръсне),
сред пламнали капки да скочи в реката
и заедно с Теб да възкръсне!


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/awp9d 

Разпространяване на статията:

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.