Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (45 Votes)
490px-Merezhkovsky_by_Repin_1.jpgO, Боже мой, благодаря Ти,
че зърнах Твоята икона
в нощта, вълните, небосклона
и храма Ти отвъд зората.

И мъки да ми предстоят
благодаря за този миг,
в сърцето грее Твоят лик,
в звездите води моят път. 

Навред Те чувствам, Боже мой
далече - в танца на звездите,
край мен в среднощния покой
и в глъбините на гърдите.

Жадувах Господ, но не знаех,
не вярвах още, ала ето
когато разума оставях
усещах Твоя зов в сърцето.

Откри се Ти като всемира,
като водата и небето,
гласа на бурята, ефира,
внезапна мисъл на поета! 

Душата ми за Теб копнее,
да виждам Теб, да бъдеш близко,
като звездите да се слея
в смъртта си с изгрева наизток. 

Да чувствам тихо, ден след ден:
животът ми е подарен.
И за нощта и за зората,
в живот и смърт благодаря Ти.

***

Превод: Константин Спиров (*)

Дмитрий Мережковски  (1866—1941): Руски белетрист и философ, ярък представител на Сребърния век на руската поезия, изтъкнат есеист и литературен критик. Съпруг на поетесата Зинаида Гипиус. В историческите си романи (трилогията "Христос и Антихрист") анализира взаимното влияние на политическите и религиозните проблеми.  През 1920 г. емигрира във Франция. През 1933 г. е номиниран за Нобелова награда, заедно с И. А. Бунин (последният печели). Остава в историята като теоретик на руския символизъм и един от най-оригиналните  мислители на XX век.

Портретът на Мережковски е на И. Е. Репин (1844–1930)

(*) Четири строфи от настоящото стихотворение са публикувани от изд. "Омофор" в книгата на Александър Мен "Вярвам".

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/awpaq 

Разпространяване на статията: