Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (29 Votes)

ДИКТОВКАТА НА АНГЕЛА_065BM_1.JPG

(Роман Нови Сладкопевец)


Глас на дякон, пение от клира,
златен лъч във димния олтар,
тайнственият говор на Всемира
и мъжът във огнена порфира,
страшен като пламък от пожар!...
Не аз, не аз, Господи, го пиша –
друг ми го диктува вътре в мен!
В сенника на нощите ми диша
юношата, светъл като ден!...

И дорде зорницата угасне
с утринните свежи ветрове,
идат тези горди, самовластни
и порфирородни стихове!...


МЪЧЕНИЦИТЕ

„Кръвта на мъчениците е семе”
Тертулиан

И ето, шестват в дългата галерия!...
В тържествен стой от двете им страни
с пламтящи факли войните на кесаря
стояха – и димящи светлини
се мятаха в уплаха връз потона.
От дъното на залата, с корона,
обсипана със капчици рубин,
ги чакаше самият Константин
сред сонма на велможите върховни.
Те крачеха – епископи църковни,
велики тълкуватели, отци,
с тояги вместо жезли, без венци,
в наметки груби и с лица сурови,
белязани от бич или окови:
Един с око избодено, друг с крак –
пребит и куц, а друг – с ръка саката,
величесвено шестваха в палата,
възкръснали от яростния мрак
на скверните езически гонения.
Войниците на кесаря, онез,
които са ги секли вчера – днес
им светеха и викаха хваления.
Приветстваше ги радостният цар,
въздаваше им чест като на властници
и факлите със кървави отблясъци
танцуваха по техните лица.
А статуите в зрачната претория
изтръпнаха – и с образ, блед от страх,
в червена тога, мрачната история
покорно се отдръпваше пред тях.


МАНАСТИРЪТ ПОЛИХРОН

Забрави Константинопол, лавърите на Магнавър
за една камбанария, скрита като жилка лавър
в мрамора на планината! Нека твоят небосклон
бъде храмовият купол в манастира Полихрон.
Нека вятър от Егея, на маслинов лист засвирил,
да развява твойто расо. Ти приемаш име Кирил,
Константине Философе! Вече пачият писец
ще изписва твоя образ с ореола на светец.
И от тясната килия пътят, който в Рая води,
ще премине през земите на славянските народи,
за да пръсне твойта шепа букви като семена.
Ала подвигът започва от велика тишина,
от лика изпит на поста, от труда, от манастира,
който сред асми и вятър зазвучава като лира
в силните ръце на ангел. Трябва! Напусни света,
за да бъдеш вечно в него, за да вдъхнеш на пръстта
дух на разум и на слово. Забрави, че си магистър
на науките и слушай как шуми потокът бистър
с твойта кръв съзучен, с пулса на славянския ти глас.
Придобивай втори поглед от свещения екстаз,
за да виждаш зад нещата. Углъби се в Полихрон и
слей се с восъчните капки върху книги и икони.
Вземай образ на апостол, застани до своя брат.
Вам се пада свят за нива – приемете този свят!...


ПРАВОСЛАВИЕ

Църкви ли вестят богодържавие
или лумват кръстни светлини?
Образи от злато. Православие.
Син покой в олтарите звъни.

Люшват се талазите на исото.
В екота на глъхнещия свод
му отвръща в хор иконописното
дишане на вечния живот.

Свят на черноризци и на псалмници,
аз изведах твоите съдби.
От изографисаните страници
Словото чрез буквите тръби.

Босфорът – копринено възглавие!...
И над него митра – Цариград!
Образи от злато. Православие.
Устрем неподвижен и крилат.

Гледат изумени върволиците
варвари великия тризвън.
Гробните базалти на владиците
спят преосвещения си сън.

И с багреноткани гънки вятърът
леко спуща се – да окръжи
смъртния покой на императора.
И към вечността да продължи!...

Из стихосбирката "Византийски запеви"

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/awpw4 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]