Бог съществува
Ние определяме чудесата като особено Божие дело в света. Ето защо първо трябва да се приеме, че Бог съществува. Апологетиката привежда многобройни доказателства за Божието битие: космологически, психологически, исторически, телеологически, онтологически и нравствени, но предупреждава, че за Бога като свръхсъщност и свръхбитие не могат да бъдат приложени никакви логически аргументи. Оттук, ако приемем, че Бог съществува и наред с другите Си дела е сътворил света, значи е в състояние и да действа в този свят.
Същност на чудесата
Основни белези на чудесата са, че те са действителни факти. Те не са естествени явления, които ние, според нашите ограничени познания, не можем да обясним. Те винаги имат религиозно-нравствена страна – да утвърждават вярата в Бога и Божието домостроителство за спасение на човеците.
Чудесата като свръхестествени Божии дела
Двама велики физици: Джеймс Джийнс (1877-1946), който поддържа, че законите на природата са неточни, като по този начин поставял под съмнение детерминизма, и Артър Стенли Едингтън (1882-1944), който прилага в астрофизиката теорията на относителността, стигат до един и същ извод: вселената прилича повече на голяма Мисъл, отколкото на голяма машина: “Ние откриваме, че Вселената ни дава доказателства за една контролираща Сила, Която работи с оглед на определени цели и има нещо общо с човешкия ум.”[1]
“Религията, - както твърде сполучливо се изразява проф. Архим. Д-р Евтимий Сапунджиев, - е гражданка на два свята – светът на свръхестественото и светът на емпирически естественото (материално и духовно) Тя е възможна само благодарение на връзката между тези два свята, или по-частно между човешката личност и Свръх- личността – Бога.”[2]
Гръцката дума φυση (природа, естество) е свързана с гръцкия глагол “раста”; латинската natura се свързва с глагола “раждам се”, т. е. нещо, което има първопричина, което произлиза, ражда се от друго нещо, като при това не е отначало съвършено, а трябва да постигне съвършенството си , да “порасне”, оттук е свързано с време и пространство, освен това е ограничено и от закона на растежа, който го владее.
Както остроумно отбелязва К. С. Луис: “законите на природата не са причина за явленията, те само задават модела, който всяко явление следва задължително, ако изобщо бъде предизвикано, също като аритметичните закони налагат модела, според който се извършват всички парични операции, ако човек изобщо има налични пари. Така в определен смисъл природните закони обхващат всичко в пространството и времето; в друг смисъл обаче онова, което не обхващат, е цялата реална вселена – безкрайният поток от действителни събития, които съставляват същинската история. Той трябва да произхожда отдругаде. Да се смята, че закономерностите го пораждат, е все едно да си мислите, че можете да направите истински пари просто като си представите пресмятания. Защото всеки закон в крайна сметка означава: “Ако имаме А, то ще получим В.” Но първо се снабдете с А, законите няма да направят това вместо вас”.[3]
В природота действат не само физически, но и душевни, и духовни закони. В различните области на живота действат специфични закони. По-висшите сили и закони могат да ограничават и задържат действието на по-нисшите. В едно изявление на Академията на науките на бившия Съветски съюз се казва: “Развитието на обществото не се подчинява на биологични, а на по-висши, социални закони. Всеки опит, да се разширят законите на животинското царство към човечеството, означава желание да се сведе човекът до нивото на животното”.[4]
Въпросът възможно ли е чудото е равен на въпроса: възможна ли е тайната? Ние знаем, че тайната превишава разума, но не му противоречи; ние знаем, че тайната е непостижима, но не непонятна: например, животът на човека е непостижима тайна, но никой не може да откаже, че човек живее. Онова, което е тайна за духа, е чудо за природата.
Както набляга и Антъни Флу, “чудо” е “дума, тълкувана различно, но най-често това е деяние, при което божествената сила се разкрива чрез промяната или отмяната на природните закони” (Flew. DP, 234).
Тома Аквински прокарва вододел между въздействието на ограничената и неограничената сила и власт:
“Когато ограничената ми власт се увенчае с въздействието, което съм целял, това не е чудо, макар че някой, който не разбира тази власт, може и ще се учуди. Така например невежите вероятно ще се изумят, че магнитът привлича желязото или че някои дребни рибки са в състояние да забавят цял кораб. Ала всяка жива твар притежава сила, ограничена с едно или друго въздействие или въздействия. И така, онова, което дадена твар постига със своята сила, не може да се нарече чудо, дори и да изглежда странно на някого, който не разбира силата на тази твар. Ала наистина е чудо онова, което се прави от божествената сила – тя е безгранична, а оттам и сама по себе си неразбираема (Aquinas. SCG, 3. 102. 3, 83)”.
К. С. Луис (1898-1963), преподавател по философия и литература в Оксфорд и Кеймбридж, автор на десетки книги, есета и монографии, отбелязва: “Използвам думата “чудо”, за да обознача намесата на свръхестествени сили на природата. Ако не съществува нищо освен природата, което да можем да наречем свръхестествено, не биха могли да съществуват и чудеса”.[5]
Ричард Л. Пъртил посочва пет особености на чудото: То е събитие, което
1) предизвикано от Божията сила,
2) във конкретно време и място,
3) представлява изключение от обичайния ход на природата и
4) цели да разкрие Бога, намесил се в историята.” (Purtill. DM, цит. Макдауъл, с. 662).
Чудесата не нарушават законите на природата
Натуралистите твърдят, че чудеса не може да има, понеже те биха нарушили законите на природата. Подобно твърдение предполага, че природният закон е затворена система (тоест, че на него не може да се действа отвън), а оттам и че е невъзможно тези природни закони да бъдат нарушавани.
Удивително е, но природата не се противи на чудото, а като вярна служителка приема Божието чудо и го довежда до край. Бог влага плод в утроба на Девица, природата веднага поема бременността и я довежда до завършек – естеството се осмисля чрез свръхестественото.
Натуралистите твърдят, че чудеса не може да има, понеже те биха нарушили законите на природата. Подобно твърдение предполага, че природният закон е затворена система (тоест, че на него не може да се действа отвън), а оттам и че е невъзможно тези природни закони да бъдат нарушавани.
Удивително е, но природата не се противи на чудото, а като вярна служителка приема Божието чудо и го довежда до край. Бог влага плод в утроба на Девица, природата веднага поема бременността и я довежда до завършек – естеството се осмисля чрез свръхестественото.
Добър пример за необходимостта да се приеме чудото като част от реалността можем да открием и в педагогиката. Детето по природа не е агностик. То възприема духовния свят живо и реалистично. Всъщност детето вижда света по особен, мистичен начин. В неговото съзнание светът не се дели на “естествена” и “свръхестествена” сфера. За него е нормално да има чудеса, ненормален е животът само по физическите закони. За нормалното дете природните закони и чудото са естествените елементи на реалността: онтогенезата и филогенезата вървят паралелно. За детето е естествено да не бъде материалист, защото човек още отначало се стреми към цялостно познание на света, възможно единствено в сферата на правилното религиозно възпитание. В противен случай той развива собствено митотворчество и богостроителство, което се отразява на цалостното му психично здраве. Опитите да се забранят приказките в СССР през 20-те години на ХХ век дават напълно разрушителни резултати.
При това трябва да правим разлика между възприемане на чудесата и болезненият им ерзац - “фантазиите”, които са плод на емоционална компенсация при неправилно възпитание на мисълта. В натрапчивостта на фантазиите под влияние на личния си опит Блажени Августин вижда главният източник на философските заблуди и грешки в учението за Бога и Неговите дела.[6]
Чудесата се проявяват незабавно
Сред изумителните свойства на чудесата е, че те се проявяват незабавно. При тях няма постъпателност във времето. Ясно се вижда прякото участие на Бога, Който “рече” – “тъй и стана” (Бит. 1:11). Евангелистите ясно свидетелстват, че Иисус извършва чудесата незабавно: “Иисус му казва: иди си, син ти е жив. И човекът повярва думата, що му каза Иисус, и си тръгна. Когато той вече слизаше, срещнаха го слугите му и му обадиха: син ти е жив. А той ги попита за часа, в който му стана по-леко. Отговориха му: вчера в седмия час го остави огницата. Тогава бащата разбра, че това е било в същия час, в който Иисус му рече: син ти е жив. И повярва той и целият му дом. Това пък второ чудо Иисус извърши, когато дойде от Иудея в Галилея.” (Иоан. 4:50-54).
Чудесата винаги са успешни
В Библията всъщност се разказва, че Бог винаги успява в Своите начинания. По Негова заповед болестите винагиизчезват и бесовете винаги се разбягват, природата винаги е отворена за Божия намеса. Това е важна особеност на Божия отпечатък, знак за Божието всемогъщество и власт над природата. Изключение няма.
Предназначение на чудесата
Чудесата потвърждават Божиите послания
Е.Дж. Карнел (1919-1967), доктор по богословие в Харвард, преподавател по апологетика, философия на религията и етика, изтъква, че чудесата са единственото потвърждение на дадена отправна точка извън системата на природните закони: “Чудесата са знак и печат за достоверността (истиността) на едно или друго откровение, вдъхващо ни увереност, че Бог е избрал именно така да направлява Своя всемир. В това откровение четем, че Онзи, Който ни е създал и Който може и да ни унижожи, милостиво е избрал да пощади всемира в съответствие със завета, който е сключил с Ной и с неговото потомство. Ако отхвърля чудесата, за да съхрани своя механичен ред, ученият губи правото си на този механичен ред, понеже без чудеса като отправна точка извън системата той вече няма и външна изходна точка, а така е обречен на подвижните пясъци на историята...Не е ясно защо според учените времето и пространството гарантират съхранението на механистичния свят, а Бог, който е създал света, уж е безсилен да го стори” (Carnel. AITCA, 258).
Чудесата потвърждават, че някой е Божи пратеник
Един от религиозните водачи на юдейския народ, фарисеинът Никодим, казва на Иисус: “Рави, знаем, че си учител, дошъл от Бога, защото никой не може да прави тия чудеса, които Ти правиш, ако не бъде с него Бог” (Иоан. 3:2).
На Петдесетница св. ап. Петър проповядва за Сина Божий: “ Мъже израилтяни! Изслушайте тия думи: Иисуса Назорея, Мъж, засвидетелстван пред вас от Бога със сили, чудеса и личби, що ги стори Бог чрез Него между вас, както и сами знаете” (Деян. 2:22).
На обвинението на някои от юдеите, че Иисус върши чудеса и гони бесове с помощта на бесовска сила, “Той, като им знаеше помислите, рече им: всяко царство, разделено на части една против друга, запустява, и дом, разделен на части една против друга, пропада; ако и сатаната се е разделил сам против себе си, как ще устои царството му? (...) Когато силният отбраня с оръжие своя дом, тогава имотът му е в безопасност; когато пък някой по-силен от него го нападне и го победи, взима всичкото му оръжие, на което той се е надявал, и разделя плячката му” (Лк. 11: 17-22).
В тази връзка е следното задължително свойство на чудесата:
Чудесата носят само добро
Едно от качествата на Бога, освен Неговото всемогъщество, е , че е добър. Книга Битие свидетелства: “И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро” (Бит. 1:31). Затова и Неговите чудеса пораждат и носят само добро.
Чудесата са за Божия прослава
Божиите чудеса никога не са празни и за забавление. Неслучайно едно от изкушенията от дявола в пустинята включва празно чудо: “И заведе Го в Иерусалим, постави Го на храмовата стряха и Му рече: ако си Син Божий, хвърли се оттук долу; защото писано е: на Ангелите Си ще заповяда за Тебе да Те запазят; и на ръце ще Те понесат, да не би някак да препънеш о камък ногата Си”. Иисус му отговори и рече: казано е: “няма да изкусиш Господа, Бога твоего”. (Лк. 4:9-12).
Има едно неоспоримо чудо, което се извършва вече хиляди години пред изумените очи на целия свят: всяка година през съботата преди православния Великден, само когато служи православен епископ, в кувуклията на гроба Господен в Йерусалим, слиза благодатен огън. Въпреки че са взети всички мерки от страна на турски и еврейски полицаи да са загасени всички пламъчета в храма и дори се прави обиск на йерусалимския патриарх за скрити запалителни материали, този огън винаги слиза върху гроба – поняога веднага, понякога след двадесетина и повече минути. Той има чудесни свойства: първите минути не обгаря и не пари, а по-късно си става обикновен, стихиен огън. Освен това в храма и на други свети места в Йерусалим се явяват яркокини мълнии, благодатни облаци и роса, които не са празна атракция, а носят изцерение и дълбоко вътрешно озарение на присъстващите, укрепват вярата им в Бога, за Когото всичко е възможно.
Всички отличителни черти на християнството са чудеса
Питър Криифт отбелязва: “Махнете от исляма, будизма, конфуцианството или даоизма чудесата, и ще остане като цяло същата религия. Махнете чудесата от християнството, и ще останат само изтъркани фрази.” (Kreeft. CMP, 273).
Чудесата не са тъждествени с магията
Сред изумителните свойства на чудесата е, че те се проявяват незабавно. При тях няма постъпателност във времето. Ясно се вижда прякото участие на Бога, Който “рече” – “тъй и стана” (Бит. 1:11). Евангелистите ясно свидетелстват, че Иисус извършва чудесата незабавно: “Иисус му казва: иди си, син ти е жив. И човекът повярва думата, що му каза Иисус, и си тръгна. Когато той вече слизаше, срещнаха го слугите му и му обадиха: син ти е жив. А той ги попита за часа, в който му стана по-леко. Отговориха му: вчера в седмия час го остави огницата. Тогава бащата разбра, че това е било в същия час, в който Иисус му рече: син ти е жив. И повярва той и целият му дом. Това пък второ чудо Иисус извърши, когато дойде от Иудея в Галилея.” (Иоан. 4:50-54).
Чудесата винаги са успешни
В Библията всъщност се разказва, че Бог винаги успява в Своите начинания. По Негова заповед болестите винагиизчезват и бесовете винаги се разбягват, природата винаги е отворена за Божия намеса. Това е важна особеност на Божия отпечатък, знак за Божието всемогъщество и власт над природата. Изключение няма.
Предназначение на чудесата
Чудесата потвърждават Божиите послания
Е.Дж. Карнел (1919-1967), доктор по богословие в Харвард, преподавател по апологетика, философия на религията и етика, изтъква, че чудесата са единственото потвърждение на дадена отправна точка извън системата на природните закони: “Чудесата са знак и печат за достоверността (истиността) на едно или друго откровение, вдъхващо ни увереност, че Бог е избрал именно така да направлява Своя всемир. В това откровение четем, че Онзи, Който ни е създал и Който може и да ни унижожи, милостиво е избрал да пощади всемира в съответствие със завета, който е сключил с Ной и с неговото потомство. Ако отхвърля чудесата, за да съхрани своя механичен ред, ученият губи правото си на този механичен ред, понеже без чудеса като отправна точка извън системата той вече няма и външна изходна точка, а така е обречен на подвижните пясъци на историята...Не е ясно защо според учените времето и пространството гарантират съхранението на механистичния свят, а Бог, който е създал света, уж е безсилен да го стори” (Carnel. AITCA, 258).
Чудесата потвърждават, че някой е Божи пратеник
Един от религиозните водачи на юдейския народ, фарисеинът Никодим, казва на Иисус: “Рави, знаем, че си учител, дошъл от Бога, защото никой не може да прави тия чудеса, които Ти правиш, ако не бъде с него Бог” (Иоан. 3:2).
На Петдесетница св. ап. Петър проповядва за Сина Божий: “ Мъже израилтяни! Изслушайте тия думи: Иисуса Назорея, Мъж, засвидетелстван пред вас от Бога със сили, чудеса и личби, що ги стори Бог чрез Него между вас, както и сами знаете” (Деян. 2:22).
На обвинението на някои от юдеите, че Иисус върши чудеса и гони бесове с помощта на бесовска сила, “Той, като им знаеше помислите, рече им: всяко царство, разделено на части една против друга, запустява, и дом, разделен на части една против друга, пропада; ако и сатаната се е разделил сам против себе си, как ще устои царството му? (...) Когато силният отбраня с оръжие своя дом, тогава имотът му е в безопасност; когато пък някой по-силен от него го нападне и го победи, взима всичкото му оръжие, на което той се е надявал, и разделя плячката му” (Лк. 11: 17-22).
В тази връзка е следното задължително свойство на чудесата:
Чудесата носят само добро
Едно от качествата на Бога, освен Неговото всемогъщество, е , че е добър. Книга Битие свидетелства: “И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро” (Бит. 1:31). Затова и Неговите чудеса пораждат и носят само добро.
Чудесата са за Божия прослава
Божиите чудеса никога не са празни и за забавление. Неслучайно едно от изкушенията от дявола в пустинята включва празно чудо: “И заведе Го в Иерусалим, постави Го на храмовата стряха и Му рече: ако си Син Божий, хвърли се оттук долу; защото писано е: на Ангелите Си ще заповяда за Тебе да Те запазят; и на ръце ще Те понесат, да не би някак да препънеш о камък ногата Си”. Иисус му отговори и рече: казано е: “няма да изкусиш Господа, Бога твоего”. (Лк. 4:9-12).
Има едно неоспоримо чудо, което се извършва вече хиляди години пред изумените очи на целия свят: всяка година през съботата преди православния Великден, само когато служи православен епископ, в кувуклията на гроба Господен в Йерусалим, слиза благодатен огън. Въпреки че са взети всички мерки от страна на турски и еврейски полицаи да са загасени всички пламъчета в храма и дори се прави обиск на йерусалимския патриарх за скрити запалителни материали, този огън винаги слиза върху гроба – поняога веднага, понякога след двадесетина и повече минути. Той има чудесни свойства: първите минути не обгаря и не пари, а по-късно си става обикновен, стихиен огън. Освен това в храма и на други свети места в Йерусалим се явяват яркокини мълнии, благодатни облаци и роса, които не са празна атракция, а носят изцерение и дълбоко вътрешно озарение на присъстващите, укрепват вярата им в Бога, за Когото всичко е възможно.
Всички отличителни черти на християнството са чудеса
Питър Криифт отбелязва: “Махнете от исляма, будизма, конфуцианството или даоизма чудесата, и ще остане като цяло същата религия. Махнете чудесата от християнството, и ще останат само изтъркани фрази.” (Kreeft. CMP, 273).
Чудесата не са тъждествени с магията
Магията е действие, което се върши по човешка воля и което ползва бесовски сили. Ясно се отличава от чудото по това, че може да е насочена към зли действия или празни ефекти. Чудо по Божия воля може да извърши само човек със силна вяра, голямо смирение, изцяло предан на Бога, който пребивава в пост и молитва. Извършващият магии не само че не се е очистил нравствено, но и е твърде горд човек, който презира обикновените хора и неспособността им да общуват с трансцедентното. За магията не се изисква вяра, а само правилно извършвани действия и изговаряне на формули, които може да са лишени съвършено от всякакъв смисъл (абракадабри). Магията не винаги се получава. На извършването на магия може да попречи наличието на вярващ християнин, дори само на осветени предмети, на светена вода и кръст. В Деяния апостолски четем, че “ някои пък от иудейските заклинатели –скитници наченаха да изговарят името на Господа Иисуса над ония, които имаха зли духове, и казваха: заклеваме ви в Иисуса, Когото Павел проповядва. Това правеха някои си седем сина на иудейския първосвещеник Скева. А злият дух отговори и рече: Иисуса познавам и Павла зная; но вие кои сте? И скочи върху им човекът, у когото имаше зъл дух и, като ги завладя, прояви срещу тях такава сила, че те, голи и ранени, избягаха от оная къща” (Деян. 19:13-16).
ПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
1. Проф. Д-р Иван Денев. Чудо и природен закон// Сборник материали за кандидат-студенти по богословие, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, С., 1998, с. 295-297.
2. Проф. Д-р Николай Маджуров. Има ли Бог? // Сборник по богословие. ИК “Нов човек, С. 2000. с.171 –179.
3. Проф. Д-р Николай Маджуров. Трябва да вярваме!, сп. Богословска мисъл, кн. 3, с. 60-66.
4. Николай Маджуров. Психология на заблудата според учението на Блажени Августин. Годишник на СУ “Св. Климент Охридски”, Богословски факултет, Т. 2, 1995, НС, с. 35-47.
5. По: DR. med. Х. Хоппелер. И в материалистическия мироглед има чудеса!, ДК, год. ХХV, юни 1945, кн. 6, с. 1-3.
6. Проф. Д-р Макс Планк. Религия и природознание. сп. Богословска мисъл, кн. 3, с 49.
7. Чудеса на Гробе Господен – ежегодное чудо схождения огня, молний, облака, росы, на Гробе Господен и в других местах в Иерусалиме. Свидетелства очевидцев от древности до наших дней. Съст. Владимир Губанов, Москва, 1997.
8. Джош Макдауъл. В защита на чудесата // Доказателства, които изискват присъда. Изд. “Нов човек”, С., 2004, с. 661-671.
9. Диакон Андрей Кураев. Доказательства бытия Бога // Все ли равно как верить ? Издательство Братства Святителя Тихона, Клин, 1994, с. 53 –58.
10. К. С. Луис. Чудесата. Издателство Нов човек, С., 1998, с. 10.
11. Седемдесетте чудеса на Пресвета Богородица и други полезни поучения. Фототипно издание на Т&Т, С., 1990.
12. Иеромонах Пантелеимон (Ледин). Козни бесовские. Изд. Благовест, Москва, 1997.
1. Проф. Д-р Иван Денев. Чудо и природен закон// Сборник материали за кандидат-студенти по богословие, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, С., 1998, с. 295-297.
2. Проф. Д-р Николай Маджуров. Има ли Бог? // Сборник по богословие. ИК “Нов човек, С. 2000. с.171 –179.
3. Проф. Д-р Николай Маджуров. Трябва да вярваме!, сп. Богословска мисъл, кн. 3, с. 60-66.
4. Николай Маджуров. Психология на заблудата според учението на Блажени Августин. Годишник на СУ “Св. Климент Охридски”, Богословски факултет, Т. 2, 1995, НС, с. 35-47.
5. По: DR. med. Х. Хоппелер. И в материалистическия мироглед има чудеса!, ДК, год. ХХV, юни 1945, кн. 6, с. 1-3.
6. Проф. Д-р Макс Планк. Религия и природознание. сп. Богословска мисъл, кн. 3, с 49.
7. Чудеса на Гробе Господен – ежегодное чудо схождения огня, молний, облака, росы, на Гробе Господен и в других местах в Иерусалиме. Свидетелства очевидцев от древности до наших дней. Съст. Владимир Губанов, Москва, 1997.
8. Джош Макдауъл. В защита на чудесата // Доказателства, които изискват присъда. Изд. “Нов човек”, С., 2004, с. 661-671.
9. Диакон Андрей Кураев. Доказательства бытия Бога // Все ли равно как верить ? Издательство Братства Святителя Тихона, Клин, 1994, с. 53 –58.
10. К. С. Луис. Чудесата. Издателство Нов човек, С., 1998, с. 10.
11. Седемдесетте чудеса на Пресвета Богородица и други полезни поучения. Фототипно издание на Т&Т, С., 1990.
12. Иеромонах Пантелеимон (Ледин). Козни бесовские. Изд. Благовест, Москва, 1997.
[1] проф. Д-р Николай Маджуров. Има ли Бог? // Сборник по богословие. ИК “Нов човек, С. 2000. с.178.
[2] Проф. Архим. Евтимий. 12-те главни научни въпроси за религията и нейната свръх-същина// Год. На Богосл. Факултет за 1935/1936, С. 1936, с. 6.
[3] К.С. Луис. Чудесата. Издателство “Нов човек”, С., 1998, с.76.
[4] Проф. Д-р Иван Денев. Чудо и природен закон// Сборник материали за кандидат-студенти по богословие, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, С., 1998, с. 295-297.
[5] К.С. Луис. Чудесата. Издателство “Нов човек”, С., 1998.
[6] S. Augustinus. De vera religione, cap. 40. Цит. по Николай Маджуров. Психология на заблудата според учението на Блажени Августин. Год. Бог. Ф., Т. 2, 1995, НС, с. 42.
