Мобилно меню

4.72 1 1 1 1 1 Rating 4.72 (25 Votes)
1_19.jpgМатериал в нашия случай не значи само материя, но и дух, и етика, и възпитание. И памет, и воля. И вяра, и чистота на вярата, и съзнание. И цялата онази жива съвкупност от качества и добродетели, с които градим нашето здание. Материалът, това са хората, а хората, това сме ние. Всички ние, заедно с нашите предци и с нашите деца. И строители сме също ние. Няма други строители, не съществува и друг материал. Каквото и както строим, в това и ще живеем.

Ние, които сме избрали Църквата Христова за свой дом, трябва да строим така, че не само огрешените ни телеса, но Самият Христос да се всели и да обитава в нашето жилище-тяло. А такова тяло и жилище е църковното събрание на всички равнища – от енорията до Църковно-Народния събор...

Той, Спасителят, Който нямал къде глава да подклони на грешната земя (вж. Мат. 8;20), защото Негови обители са Небесата, приел заради нас телесно да се роди в пещера. И ако ние днес не можем да Му предложим нещо по-добро, Той пак ще влезе в нашия разхвърлян, духовно разграбен вертеп, и пак няма да се погнуси от миризмата на ясли и от нашето безсловесие. Но не е ли достойно и праведно, намирайки се под благодатта, да Му предоставим малко по-добър материал отколкото вкаменените си сърца, да станем поне ония „живи камъни” в градежа на духовния дом, според св. ап. Петър (вж. 1 Петр. 2:5)?

В Църквата материалът сме идващите на църква, „епископство православных, честное презвитерство, во Христе диаконство”, монашеският чин и цялото царско свещенство – миряните, Божият народ. Всички заедно. Но на църква ние не идваме от някакво небитие, от небето или от друга планета. Още по-малко от някое беемве. На църква ние идваме от домовете си, от семейните си обители, от училищния чин, от нашите университети, от нашите улици, градове и села. От същото онова общество - друго няма. И както „обикновеният богомолец”, така и владиката, и свещеникът, учителят, журналистът, иконописецът, клисарят - всички идват оттам. Каквито е деца раждала, ражда и сега българската майка, както ги е възпитавала, възпитава и сега, такива и проповеди ще слуша после на старини, такъв и духовен пример ще има пред себе си в дни на старост и немощ. Такива и ще са майките и бащите на внуците й. Ако е майка юнашка, ще са юнаци. Ако е дребна душица – рожби ехиднини ще са.

Каквито чеда е кръщавал, кръщава и сега българският отец; и както ги е наставлявал, наставлява и сега във вярата и духовността, такива и ще го наследят. Ако ги е учил на православие, ще носят духа на светите отци и на мъчениците. Ако само „безсловесно” ги е кръстил без дума за вярата, ще баят и ще ходят по врачки.

Каквито монаси е постригвал, постригва и сега духовникът, игуменът, такива и ще населят манастирите, същите ще заемат и епископските катедри. Ако мъдро ги е водил по пътя на послушанието и Христовата кротост, ще израснат светители и преподобни. Но този път минава първо през бърсането на прах, чистенето на кандила, беленето на картофи и лук в магерницата. Години наред. Обаче ако още излезли-неизлезли от пубертета, духовно, пък и полово още неопределени, направо след пострижението им сложат на шиите архимандритски кръст и им възложат непосилни отговорности, какво може да се очаква? Да не говорим, ако им поверят владишки жезъл. Естествено, ще безчинстват в Синодната палата, по храмове и манастири, и ще си доизживяват буйната младост и комплексите в лимузини, струващи пенсионния фонд на цяла епархия мизерстващи старци и старици. Чия е вината тогава?

Но кой друг? Откъде? Това е нашият материал. Ако успеем нещо да изградим, добре. Ако не, остава пещерата, вертепът, яслите. И детските градини...

                   


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/aacqf 

Разпространяване на статията: