На 15 януари почина известният православен богослов Оливие Клеман, роден през 1921 г. във Франция. Угасна едно от големите имена на православната мисъл. Ученик на Владимир Лоски, този френски богослов беше всъщност една от главните фигури в т. нар. Парижка школа, преживяла своя разцвет в кръга на Православния богословски институт „Св. Сергий Радонежки" в Париж. Институтът става средище на мощното духовно и богословско обновление, започнало в Русия в края на 19 век и продължило на Запад след болшевишкия преврат в 1917 г.
Колкото до Оливие Клеман, нищо не е предопределило неговия път като един от най-значимите християнски богослови на 20 век. Роден е през 1921 г. в семейство на атеисти. "Аз израснах в една дехристиянизирана среда" - сам той споделя в свое интервю пред френския католически вестник “Ла кроа“ ("Кръст" - б. р.). “Не бях нито кръстен, нито религиозно просветен.“ Едва в младежките си години той си поставя първите духовни въпроси. Обича поезията. Наред с Рилке чете и Библията, но за убедения атеист Евангелието е на моменти непоносимо...
По-късно като студент по история разбира, до каква степен всички цивилизации на човечеството са белязани от духовното, от религията. В този момент попада под интелектуалното влияние на своя професор, известния религиозен антрополог Алфонс Дюпрон. През Втората световна война и двамата участват в Съпротивата.
След Киркегор, Нюман и Шестов, Клеман се среща с индуизма. Интересът му продължава десет години. По-късно той споделя, че през този период се е чувствал натясно, притиснат от идеята, че всичко в света на индуизма е колкото сакрално, толкова и обезличено от всепоглъщащия океан на една безлична божественост. Вниманието му постоянно е насочено в друга посока: към личността и към тайната на нейната безусловна уникалност.
Срещата му с Православието се състои чрез “Мистическото богословие на Източната църква“ на Вл. Лоски - учението за човека като образ на Светата Троица. Но наред с православното богословие Оливие открива християнството и в неговата етическа светлина, четейки Достоевски, Бердяев – голямата руска литература.
После думите на Самия Христос: “Аз съм пътят и истината и животът“. Но истинското, пълно обръщане се случва веднъж, когато в един парижки антиквариат си купува икона на Спасителя и застава молитвено срещу Него. Лице в лице. “В един момент Христос Сам ме потърси и аз Го последвах. Поставих в скоби всичките си знания за религията и Му се доверих.“
Наред с Лоски, започва да изучава задълбочено светите отци.
Клеман не просто надживява съблазните на младежките си лутания, минаващи през Ницше, Фройд и Маркс. Просветлен интелектуално и духовно от кръщелната благодат, той сам на свой ред става приемник и продължител на Лоски; става един от най-изтъкнатите представители на Парижката школа, която вече не е само руска. Както и Оливие Клеман не остава само французин. Личността и авторитетът му стават мост за позабравената на Запад автентична духовност, съхранена от Изтока, но не източна, а просто всехристиянска. Неговата богословска мисъл се влива във вселенския принос на Православието като учение и пълнота на светата съборна и апостолска Църква.
Във връзка с кончината на Оливие Клеман съборът на православните епископи във Франция излезе с изявление, в което се казва, че на Клеман "беше свойствен 'добротолюбният' поглед към света: той беше наистина влюбен в Божествената красота, която се стараеше да открие и разгадае в света и във всяка човешка личност".
Бог да го прости!
Сред по-известните му трудове са: Преобразяване на времето; Византия и християнството; Диалог с патриарх Атинагор; Песента на сълзите - за покаянието, по св. Андрей Критски; Три молитви - Отче наш, към Св. Дух и на св. Ефрем Сирин; Православната Църква; Владимир Лоски и Павел Евдокимов; Бердяев - един руски мислител във Франция; Беседи с патриарх Вартоломей и други.
По Вестник "La Croix" и др.
По-късно като студент по история разбира, до каква степен всички цивилизации на човечеството са белязани от духовното, от религията. В този момент попада под интелектуалното влияние на своя професор, известния религиозен антрополог Алфонс Дюпрон. През Втората световна война и двамата участват в Съпротивата.
След Киркегор, Нюман и Шестов, Клеман се среща с индуизма. Интересът му продължава десет години. По-късно той споделя, че през този период се е чувствал натясно, притиснат от идеята, че всичко в света на индуизма е колкото сакрално, толкова и обезличено от всепоглъщащия океан на една безлична божественост. Вниманието му постоянно е насочено в друга посока: към личността и към тайната на нейната безусловна уникалност.
Срещата му с Православието се състои чрез “Мистическото богословие на Източната църква“ на Вл. Лоски - учението за човека като образ на Светата Троица. Но наред с православното богословие Оливие открива християнството и в неговата етическа светлина, четейки Достоевски, Бердяев – голямата руска литература.
После думите на Самия Христос: “Аз съм пътят и истината и животът“. Но истинското, пълно обръщане се случва веднъж, когато в един парижки антиквариат си купува икона на Спасителя и застава молитвено срещу Него. Лице в лице. “В един момент Христос Сам ме потърси и аз Го последвах. Поставих в скоби всичките си знания за религията и Му се доверих.“
Наред с Лоски, започва да изучава задълбочено светите отци.
Клеман не просто надживява съблазните на младежките си лутания, минаващи през Ницше, Фройд и Маркс. Просветлен интелектуално и духовно от кръщелната благодат, той сам на свой ред става приемник и продължител на Лоски; става един от най-изтъкнатите представители на Парижката школа, която вече не е само руска. Както и Оливие Клеман не остава само французин. Личността и авторитетът му стават мост за позабравената на Запад автентична духовност, съхранена от Изтока, но не източна, а просто всехристиянска. Неговата богословска мисъл се влива във вселенския принос на Православието като учение и пълнота на светата съборна и апостолска Църква.
Във връзка с кончината на Оливие Клеман съборът на православните епископи във Франция излезе с изявление, в което се казва, че на Клеман "беше свойствен 'добротолюбният' поглед към света: той беше наистина влюбен в Божествената красота, която се стараеше да открие и разгадае в света и във всяка човешка личност".
Бог да го прости!
Сред по-известните му трудове са: Преобразяване на времето; Византия и християнството; Диалог с патриарх Атинагор; Песента на сълзите - за покаянието, по св. Андрей Критски; Три молитви - Отче наш, към Св. Дух и на св. Ефрем Сирин; Православната Църква; Владимир Лоски и Павел Евдокимов; Бердяев - един руски мислител във Франция; Беседи с патриарх Вартоломей и други.
По Вестник "La Croix" и др.
