Мобилно меню

3.7777777777778 1 1 1 1 1 Rating 3.78 (18 Votes)
Отборът по футбол на журналистите бе награден с Библията и статуетка "Бай Ставри" след турнира, организиран от Варненския затвор по повод празника им. В състезанието, което се проведе в зала "Владислав" на спортен комплекс "Черно море", участваха три отбора - на служители на затвора, медии и на Варненската митрополия. В първата среща "затворниците" разбиха с 5:1 "поповете". Във втората обаче духовниците играха извънземно и спечелиха с 3:1 срещу журналистите. Фамозен бе третият гол - воле на отец Живко, при което на вратата Недко Петров само се хвана за главата. (Moreto.net)

Свещеници-футболисти и владици-футболни запалянковци: какъв по-удобен случай, какъв по-голям шанс за всеки съзнателен християнин да се упражни в лютата борба с изкушението „да не съдим, за да не бъдем съдени“! Трябва наистина да сме благодарни на Варненска св. митрополия за предоставената ни възможност да преодолеем козните на лукавия, да счупим рогата му и дума да не отроним, но стоически да се борим срещу надигащите се помисли на вътрешно негодувание. Търпение, кротост, смирение и безстрастие – ето в какви добродетели духовно израства благочестивият читател, когато научава за подвизите на отци, сплотени със своя архиерей около коженото кълбо срещу отбора на надзирателите в затвора, а после и срещу славния тим на ВиК-инкасаторите.

Обаче някой трябва все пак да свири дузпа. Не коментираме лични слабости. Ако например, един духовник пуши, това си остава негов личен недъг, заслужаващ състрадание, а не осъждане. Но съвсем различно е, ако след св. Литургия същият започне публично да черпи богомолците с цигари.

Тук се разкрива поредица от духовни проблеми, стоящи като утайка на дъното на църковния ни живот. И те трябва да бъдат разглеждани, за да не изгуби солта съвсем силата си.

Да се спортува само по себе си не е нито грях, нито добродетел. Въпреки че, ако имаш излишна физическа сила, по-полезно е да я изразходваш за молитвени поклони, особено ако си дал монашески обет.

Футболът обаче не е просто спорт. Това е игра на страсти и инстинкти. Гняв, еуфория, крясъци, ожесточение, съперничество са “естествени“ прояви както за играчи, така и за публика. Понятия като благородна и красива игра са само условна, вътрешна терминология. И ако канонът определя някои професии като неподходящи за духовенството, ако на свещениците се забранява да танцуват, то не е трудно да се досетим, какво би следвало да бъде отношението спрямо футбола. Непозната в древността, по дух тази игра не се различава ни най-малко от конните надбягвания, срещу които св. Йоан Златоуст неведнъж остро се изказва. Наричайки ги сатанинско забавление и изобретение на бесовете, той строго предупреждава християните да не участват в подобни забави.

Но истинското недоумение идва, като си спомним как съвсем неотдавна в БПЦ беше подета кампания за “уставно носене на службата“ и много свещеници бяха заставяни да носят расо без значение на мястото, времето и обстоятелствата. Само църковни комендантски липсваха. От друга страна, миряните нерядко биват заставяни да носят непосилни за мнозина аскетически подвизи, въвеждат се дълги поли, забрадки и “униформи“ на благочестието.

И сега изведнъж като студен душ идва новината за някакъв “свещенически тим“, за дядо Кирил, който бил футболен “фен“ (а той съвсем не е единствен сред нашите архиереи!). Питам се, с раса и кръстове ли тичат след топката тези спортсмени на духа и тялото? Не ги ли е срам пред Бога да препускат като жребци за статуетката на затвора “бай Ставри“, давайки повод журналистите допълнително да им разнасят срама? И в същото време проявяват строгост към други свои събратя, заставяйки ги да служат на дрехата в ущърб на духовността. Защото не е никаква “проповед без думи“, а точно обратното - антипроповед е да срещнеш свещеник в цариградско расо и камилавка, натоварен с покупки в шарени рекламни торбички или тичащ в праха след градските автобуси (щото не всеки се вози в беемве!). Виждали сме такива сцени. И антипроповед е също свещеник по шорти да рита топка пред хората или владика в спортен костюм да играе боулинг. Освен че е проява на лош вкус, това е и лош духовен пример както за благочестивите богомолци в храма, така и за фалшификатора на валута Йордан Каратиста в затвора.



Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/kqu4u 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Блажен оня човек, който е достигнал състояние на бодърстване или се бори да го постигне: в сърцето му се образува духовно небе – със слънце, луна и звезди.

Св. Филотей Синаит