Три храма една година след разкола

Пре­ди ед­на го­ди­на раз­ко­лът в Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва прик­лю­чи. Ка­но­нич­на­та Цър­к­ва пое уп­рав­ле­ни­е­то на всич­ки пра­вос­лав­ни хра­мо­ве в стра­на­та. Тогава хрис­ти­я­ни­те в Бъл­га­рия смя­та­ха, че де­нят, в кой­то раз­ко­лът свър­ши, ще ос­та­не не­заб­ра­вим, тъй ка­то се сло­жи край на мъ­чи­тел­но­то раз­де­ле­ние не са­мо на хра­мо­ве, но и на вяр­ва­щи, на въз­г­ле­ди, на раз­би­ра­не­то за сми­съ­ла на спа­се­ни­е­то.

Го­диш­ни­на­та от пре­мах­ва­не­то на раз­ко­ла пре­ми­на поч­ти не­за­бе­ле­жи­мо. За нея на­помни­ха не дру­ги, а не­кол­ци­ната “зак­ле­ти” под­дръж­ни­ци на раз­ко­ла, ус­т­ро­и­ли си ла­гер на мяс­то­то на мав­зо­лея в Со­фия (на снимката). Но уси­ли­я­та им ос­та­на­ха без от­з­вук. Ни­кой не им обър­на вни­ма­ние: ни­то ми­ря­ни­те, ни­то Цър­к­ва­та, ни­то дър­жа­ва­та... Те ос­та­на­ха  не­раз­б­ра­ни, защото не може ня­кой, кой­то ми­лее за Цър­к­ва­та, да вна­ся в нея раз­до­ри, раз­де­ле­ние и ом­ра­за.

Днес све­ще­ни­ци­те все още с бол­ка се връ­щат в спо­ме­ни­те си към оне­зи дни, ко­га­то влязоха в из­пол­з­ва­ни­те го­ди­ни на­ред от раз­кол­ни­ци­те цър­к­ви. Поч­ти нав­ся­къ­де на­ми­рат “ек­с­п­ло­а­ти­ра­ни до край хра­мо­ве”, по ду­ми­те на един раз­кол­ни­чес­ки све­ще­ник. Ся­каш слу­же­щи­те в тях са очак­ва­ли да бъ­дат про­го­не­ни все­ки мо­мент, ся­каш са зна­е­ли, че за­е­мат чуж­до мяс­то, и са “взе­ли” от там, как­во­то мо­гат. По­ве­че­то раз­кол­ни­чес­ки хра­мо­ве са били за­не­ма­ре­ни, не­по­чис­те­ни, без ут­ва­р...


Ротондата “Св. Георги”
е пос­т­ро­е­на през 2 в. ка­то об­щес­т­ве­на сгра­да, а през вто­ра­та по­ло­ви­на на 4 в. е осветена за православен храм. Днес е обя­ве­на за па­мет­ник на кул­ту­ра­та от ЮНЕС­КО. Дъл­го вре­ме ро­тон­да­та е в рес­тав­ра­ция. През 1998 г. тя е от­во­ре­на за по­се­ще­ния и за­поч­ва да фун­к­ци­о­ни­ра ка­то пра­вос­ла­вен храм, но е пре­дос­та­вен на раз­кол­ни­ци­те. Те из­пол­з­ват ро­тон­да­та ка­то де­кор за дейс­т­ви­я­та си: пред нея Ино­кен­тий ос­ве­ща­ва­ше зна­ме­на­та на ар­ми­я­та с бла­гос­ло­ви­я­та на пре­зи­ден­та Пе­тър Сто­я­нов и кме­та Со­фи­ян­с­ки.

След прик­люч­ва­не­то на раз­ко­ла в хра­ма е въд­во­рен мла­ди­ят све­ще­ник Йо­ан Ку­ков, кой­то по­е­ма гри­жа­та за ро­тон­да­та. Той слу­жи в уни­кал­на цър­к­ва, ко­я­то от ед­на стра­на е обект на ин­те­рес от стра­на на ту­рис­ти­те, от дру­га ­ е дейс­т­ващ пра­вос­ла­вен храм. Све­ще­ник Йо­ан раз­каз­ва за пър­ви­те дни след раз­ко­ла и ежед­не­ви­е­то на хра­ма:

“Ко­га­то пре­ди го­ди­на дой­дох­ме тук, хра­мът бе­ше за­не­ма­рен от те­зи, ко­и­то са слу­жи­ли, бе­ше обър­нат на па­зар. Ос­нов­но мяс­то в не­го за­е­ма­ха вит­ри­ни за продажба на ико­ни със съм­ни­тел­на стой­ност, аз бих ги на­ре­къл ан­ти­и­ко­ни. За съ­жа­ле­ние та­ки­ва изоб­ра­же­ния се про­да­ват и до­се­га в дру­ги сто­лич­ни хра­мо­ве­ и в “Св. Не­де­ля”, и в “Св. Алек­сан­дър Нев­с­ки”.  То­ва не са ико­ни, а бо­я­ди­са­ни ре­ле­фи. След ка­то се про­да­ват в хра­ма, ние заб­луж­да­ва­ме хо­ра­та, че те­зи про­из­ве­де­ния са ико­ни, за­ра­ди тър­го­ви­я­та на ня­кого, кой­то, из­г­леж­да, пе­че­ли мно­го...

В го­ди­ни­те на раз­ко­ла бо­гос­лу­же­ние в хра­ма не е има­ло във ви­да, в кой­то би тряб­ва­ло да се из­вър­ш­ва то в пра­вос­ла­вен храм. Ве­ро­ят­но в на­ча­ло­то са имали някакво бо­гос­лу­же­ние, но по-къс­но то се е из­вър­ш­ва­ло са­мо в не­де­ля и се е слу­же­ла са­мо св. Ли­тур­гия, за­що­то дру­ги бо­гос­лу­жеб­ни кни­ги в хра­ма ня­ма­ше - ни­то ми­ней, ни­то ок­то­их. То­ва ме на­веж­да на ми­съл­та, че и бо­гос­лу­же­бен жи­вот не е има­ло. Ротондата тогава се използваше и като концертна зала за народна и класическа музика.

Се­га в хра­ма сме два­ма све­ще­ни­ци:­ о. Пан­те­лей­мон и аз. От­как­то сме тук, слу­жим все­ки ден. Та­ка пос­те­пен­но се съз­да­де бо­гос­лу­же­бен жи­вот. За­поч­на­ха да ид­ват не са­мо ту­рис­ти, но и бо­го­мол­ци.

Хра­мът по прин­цип не е ено­рийс­ки, но пос­те­пен­но за­поч­на­ха да ид­ват хо­ра, ко­и­то ре­дов­но по­се­ща­ват бо­гос­лу­же­ни­я­та, т. е. създаде се постоянен състав от богомолци. И пре­ди, и се­га в хра­ма се из­вър­ш­ват вен­чав­ки и кръ­ще­ния. Към “Св. Ге­ор­ги” ве­че има ор­га­ни­зи­ран хор, кой­то из­пъл­ня­ва ви­зан­тийс­ки пес­но­пе­ния (т. е. по традиционното едногласно пеене). Та­зи го­ди­на на­ши­ят хор взе учас­тие във фес­ти­ва­ла на пра­вос­лав­на­та му­зи­ка в По­мо­рие и бе от­ли­чен с гра­мо­та.
Се­га, след ед­на го­ди­на, цър­ков­ни­ят жи­вот в хра­ма те­че нор­мал­но и уси­ли­я­та ни са на­со­че­ни към по­доб­ря­ва­не на ин­те­ри­о­ра на хра­ма, на бо­гос­лу­жеб­на­та прак­ти­ка.”

В не­пос­ред­с­т­ве­на бли­зост до ро­тон­да­та е църквата

“Св. Петка Самарджийска”,
ко­я­то съ­що е па­мет­ник на кул­ту­ра­та. Хра­мът до­би по­пу­ляр­ност във връзка с хи­по­те­за­та, че в не­го е гро­бът на Ва­сил Лев­с­ки, а раз­кол­ни­ци­те го пре­вър­на­ха в мяс­то за пок­ло­не­ние на "ка­но­ни­зи­ра­ния" от тях на­ци­о­на­лен ге­рой.

Пос­т­ро­е­на­та през 11 в. цър­к­ва днес ся­каш е за­тис­на­та от гра­да - в подлеза до ЦУМ. Мно­зи­на до­ри не зна­ят, че хра­мът е дейс­т­ващ и е от­во­рен за бо­го­мол­ци. Тях ги пос­ре­ща въд­во­ре­ни­ят след края на раз­ко­ла млад све­ще­ник Ге­ор­ги Спа­сов. Ето не­го­ва­та рав­нос­мет­ка на из­ми­на­ла­та го­ди­на:

­-Ко­га­то дой­дох­ме тук, за­ва­рих­ме един “ек­с­п­ло­а­ти­ран до пос­лед­но храм”, как­то се из­ра­зи пре­диш­ни­ят пред­с­то­я­тел, о. Михаил. Нас­ле­дих ед­на ог­ра­бе­на сгра­да, ко­я­то тряб­ва­ше да за­поч­не да фун­к­ци­о­ни­ра ка­то храм. То­ва бе­ше ос­нов­на­та труд­ност. Пър­во тряб­ва­ше да се по­чис­ти, да се под­ре­ди, да се обо­руд­ва хра­мът.

За мене най-важ­но­то през та­зи го­ди­на е, че  “Св. Пет­ка” за­ра­бо­ти ка­то храм. То­ва е спе­ци­фи­чен храм. Той е в са­мия цен­тър на гра­да, на­ми­ра се поч­ти под зе­мя­та, тър­пял е мно­го раз­ру­ше­ния и в се­гаш­ния си вид ня­ма прит­вор, ня­ма стра­нич­ни ко­ра­би, ня­ма до­ри двор. То­ва е сгра­да, ко­я­то ня­ма имо­ти, от ко­и­то да се из­дър­жа, и раз­чи­та са­мо на вол­ни­те по­жер­т­во­ва­ния на бо­го­мол­ци­те.

Пър­во­на­чал­но хо­ра­та ид­ва­ха тук ка­то ту­рис­ти, пи­та­ха да­ли хра­мът е от­во­рен за раз­г­леж­да­не, а пос­ле ве­че за­поч­на­ха да го по­се­ща­ват с мо­лит­ве­ни нуж­ди. То­ва, ко­е­то аз ка­то све­ще­ник се опит­вам да пра­вя, е  да пре­вър­на “Св. Пет­ка Са­мар­джийс­ка” от ту­рис­ти­чес­ки обект в дейс­т­ващ пра­вос­ла­вен храм. Се­га тук ежед­нев­но се из­вър­ш­ва бо­гос­лу­же­ние,  има и хор, кой­то спо­ма­га за мо­лит­ве­на­та ат­мос­фе­ра.

То­зи храм не е ено­рийс­ки, но има хо­ра, ко­и­то ре­дов­но го по­се­ща­ват, учас­т­ват в бо­гос­лу­же­ни­е­то, тър­сят тук от­го­во­ри на ду­хов­ни­те си проб­ле­ми, ис­кат да вър­вят по пъ­тя към спа­се­ни­е­то. То­ва за мене е мно­го важ­но. Аз съм све­ще­ник и мо­я­та за­да­ча е да по­ма­гам на хо­ра­та в пъ­тя им към Бо­га. Ид­ват, раз­би­ра се, и та­ки­ва, ко­и­то ме пи­тат да­ли тук на­ис­ти­на е пог­ре­бан Лев­с­ки. Аз не мо­га да от­го­ва­рям на та­ки­ва въп­ро­си. Има спе­ци­а­лис­ти, ко­и­то мо­гат да ка­жат.

­- То­зи храм бе пре­вър­нат от раз­кол­ни­ци­те и в цен­тър на по­чит­та към Лев­с­ки ка­то към све­тец. Бя­ха пос­та­ви­ли и не­го­ва ико­на. Как пре­о­до­лях­те та­зи “с­ла­ва” на хра­ма?

­- На все­ки, кой­то ме пи­та, обяс­ня­вам, че Ва­сил Лев­с­ки е на­ци­о­на­лен ге­рой, но не е све­тец. В Цър­к­ва­та има пра­ви­ла, по ко­и­то се из­вър­ш­ва ка­но­ни­за­ци­я­та и Бъл­гар­с­ка пра­вос­лав­на цър­к­ва не е обя­ви­ла Лев­с­ки за све­тец.

След въдворяването ми тук ме бя­ха об­ви­ни­ли, че съм из­го­рил не­го­ва­та ико­на, ко­я­то се на­ми­ра­ше в хра­ма, и до­ри дой­до­ха да раз­с­лед­ват то­ва мое “де­я­ни­е”. Аз, раз­би­ра се, не съм из­га­рял ико­на­та на Лев­с­ки, ос­вен то­ва тя не е са­мо ед­на. В хра­ма има­ше ня­кол­ко не­го­ви ико­ни, ко­и­то съм приб­рал, за­що­то те са не­ка­но­нич­ни, т. е. изоб­ра­зен е ка­то све­тец чо­век, кой­то не е ка­но­ни­зи­ран от Цър­к­ва­та.

Но то­ва бе­ше в на­ча­ло­то, вед­на­га след раз­ко­ла. Се­га, сла­ва Бо­гу, не­ща­та се ус­по­ко­и­ха и мо­жем да се от­да­дем на слу­же­ни­е­то си, за­що­то на нас ни е за­по­вя­да­но пър­во да тър­сим цар­с­т­во­то на Бо­га и Не­го­ва­та прав­да, а всич­ко ос­та­на­ло ще ни се при­да­де. А те­зи, ко­и­то тър­сят ин­т­ри­ги, скан­да­ли и др., те ще си ги на­ме­рят другаде.

Ние се из­мо­рих­ме от бор­би и трудности, на чо­ве­ка му тряб­ва Бо­жи­я­та лю­бов, ос­но­ва­та на жи­во­та ­- Бо­г. Ние ня­ма­ме вре­ме да се за­ни­ма­ва­ме със су­е­тни не­ща, ко­и­то ни от­да­ле­ча­ват от Бо­га. Дни­те на зе­мя­та, от­ре­де­ни ни за спа­се­ние, са крат­ки и е прес­тъп­ле­ние да ги про­пи­ля­ва­ме в дряз­ги.

Се­га, след ед­на го­ди­на, си да­вам смет­ка кол­ко мно­го има да се ра­бо­ти. То­зи храм нап­ри­мер ня­ма ико­нос­тас. То­ва е го­лям проб­лем за цър­к­ва, ко­я­то ня­ма до­хо­ди. Има­ме нуж­да не са­мо от сред­с­т­ва, но и от вре­ме, за­що­то из­ра­бот­ва­не­то на ико­нос­тас е скъ­па, но и бав­на ра­бо­та.

Та­ка че след та­зи пър­ва го­ди­на ра­бо­та­та и тру­до­ве­те пред нас те­пър­ва пред­с­то­ят: как­то в об­ласт­та на ду­хов­но­то об­г­риж­ва­не на бо­го­мол­ци­те, та­ка и те­зи, ко­и­то са свър­за­ни с бла­го­ле­пи­е­то на хра­ма.

Ба­зи­ли­ка­та “Св. Со­фи­я”,
ко­я­то да­ва и име­то на сто­ли­ца­та, е из­г­ра­де­на вър­ху ста­ри храмове от 4 в. Бо­га­тата ис­то­рия на хра­ма го прев­ръ­ща в един от сим­во­ли­те на Со­фия. По­ра­ди съ­щи­те при­чи­ни в го­ди­ни­те на раз­ко­ла хра­мът бе из­пол­з­ван от раз­кол­ни­ци­те. Пре­диш­ни­ят кмет Сте­фан Со­фи­ян­с­ки оказ­ва­ше ма­те­ри­ал­на и мо­рал­на под­к­ре­па на хра­ма и на раз­кол­ни­чес­ки­те све­ще­ни­ци в не­го и при­със­т­ва­ше на тех­ни­те бо­гос­лу­же­ния ка­то знак за не­го­ва­та съп­ри­час­т­ност на дейс­т­ви­я­та им. С бла­гос­ло­ви­я­та на хра­мо­во­то ду­хо­вен­с­т­во на “Св. Со­фи­я” и под ку­по­ла на то­зи храм за­поч­ва­ха пре­диз­бор­ни­те дейс­т­вия на по­ли­ти­чес­ки­те под­дръж­ни­ци на раз­ко­ла.

Днес та­зи сла­ва на ба­зи­ли­ка­та е поч­ти заб­ра­ве­на. В нея те­че ре­до­вен бо­гос­лу­же­бен жи­вот. Пред­с­то­я­те­лят на хра­ма све­ще­ник Ан­гел Ан­ге­лов обоб­ща­ва из­ми­на­лия пе­ри­од от слу­же­ни­е­то си в “Св. Со­фи­я”:

­- Ед­на го­ди­на след раз­ко­ла Цър­к­ва­та во­ди своя нор­ма­лен цър­ко­вен жи­вот. В на­шия храм ние по­каз­ва­ме ми­ра, кой­то ца­ри сред све­ще­ни­ци­те. Се­га тук, в “Св. Со­фия”, за­ед­но с нас слу­жи и пре­диш­ни­ят (по време на разкола) пред­с­то­я­тел на хра­ма и меж­ду нас ня­ма ни­как­ви пре­ре­ка­ния, не се чув­с­т­ва никак­во нап­ре­же­ние. На­ши­ят храм е по­ка­за­те­лен за ми­ра, кой­то нас­тъ­пи в Цър­к­ва­та след края на раз­ко­ла. Най-важ­но­то е, че се­га за­ед­но сме в св. Бо­жес­т­ве­на ли­тур­гия и меж­ду нас е Хрис­тос. То­ва е Цър­к­ва­та -­ там къ­де­то е Хрис­тос.


Ед­на го­ди­на от края на раз­ко­ла ми­на не­за­бе­ля­за­но. Мо­же би ед­на от при­чи­ни­те за то­ва е въз­с­та­но­ве­ни­ят мир в Цър­к­ва­та. И ду­хов­ни­ци­те, и ми­ря­ни­те се ос­во­бо­ди­ха от те­жест­та на про­ти­во­пос­та­вя­не­то. И ед­ни­те, и дру­ги­те на­со­чи­ха си­ли­те си към доб­ра­та част, ко­я­то ня­ма да им се от­не­ме (вж. Лу­ка 10:42).  Раз­ко­лът раз­пи­ля­ва­ше енер­ги­я­та на хрис­ти­я­ни­те, про­ти­во­пос­та­вя­не­то из­то­ща­ва­ше Цър­к­ва­та. Днес уси­ли­я­та са на­со­че­ни към съг­раж­да­не­то, към съ­зиж­да­не­то, от ед­на стра­на, на “жи­ви­те ка­мъ­ни” (вж. 1 Петр. 2:5), т. е. вяр­ва­щи­те, в Тя­ло­то на Цър­к­ва­та, и от дру­га -­ към въз­с­та­но­вя­ва­не­то на хра­мо­ве­те ка­то мес­та за сре­ща с Бо­га.