Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)

524Знам още един безбожник и хулител, когото пускат да говори по телевизията, въпреки че е изрича големи хули за Христос и св. Богородица. Но и Църквата не понечва да отлъчи някои такива. А би трябвало Църквата да ги отлъчи. Не се решава да прибегне към отлъчване!

- Отче, какво ще им помогне отлъчването, след като те не признават нищо?

- Поне ще се види, че Църквата има отношение.

- Отче, нима мълчанието означава, че Църквата ги приема?

- Да. Някой си пише хули за св. Богородица и никой не реагира. Казах на едного: „Не виждаш ли какво пише онзи?”. „Е, какво да правиш, казва ми. – Ако се занимаваш с такива, само ще се изцапаш”. Бои се да говорят.

- От какво се страхува, отче?

- Да не напишат нещо и за него и да се изложи. И заради това търпи да бъде хулена св. Богородица! Не бива да чакаме някой друг да извади змията от дупката, за да имаме ние спокойствие. Това е признак на липса на любов. След това човек започва да постъпва само според интереса си. Затова и днес съществува такъв дух: „С еди-кой си да бъдем в добри отношения, за да говори добре за нас. С другия да бъдем добре, за да не ни злепостави и т. н. Да не ни вземат на подбив, да не станем жертви”.

Друг не говори поради безразличие. Казва: „Няма да взема отношение, за да не ме пишат по вестниците”. Повечето са абсолютно безразлични. Сега започват малко да се променят нещата. Но толкова дълго време никой нищо не говореше. Преди години на Света Гора се бях развикал на един. Каза ми иронично: „Голям патриот си бил!”. Неотдавна дойде и ме намери. Каза ми: „Всичко се руши – семейство, образование…”. Казвам му на свой ред: „Голям патриот си бил!”.

Цялото това положение е причинило едно зло и едно добро.

Лошото е, че много от онези, които имаха нещо в себе си, станаха безразлични, защото казват: „Аз ли ще променя света?”. Доброто е, че мнозина започнаха да се замислят и да се променят

Някои идват при мен и се опитват да оправдаят едно зло, което са извършили преди това, защото започват да се замислят.

- Отче, значи ли, че винаги трябва да изповядваме своето верую?

- Нужно е разсъждение. Някой път не трябва да говорим, а друг път трябва с дръзновение да изповядаме веруюто си, защото ще носим вина, ако не говорим. В тези трудни години всеки от нас трябва да прави възможното по човешки, а което не е възможно по човешки, да го оставя на Бога. Така съвестта ни ще бъде спокойна, че сме направили каквото сме могли.

Ако не се възпротивим, прадедите ни ще станат от гробовете си. Те толкова са страдали за родината си, а ние какво правим за нея. Срещу Гърция, православието, срещу традициите на страната ни, срещу нейните светци и национални герои воюват самите гърци – и ние да не говорим?! Това е страшна работа! Попитах едного: „Защо не говорите? Не виждаш ли какво прави еди-кой си?”. Казва ми: „Какво да говориш – той целият вони”. „Ако вони целият, защо не говорите? Критикувайте го”. Обаче – нищо, оставят го. Веднъж скастрих един политик. Казах му: „Кажи, че не си съгласен с това. Така е честно. Искаш ти да се уредиш, а всичко да се затрие ли?”.

Ако християните не изповядват вярата си, не се противопоставят, онези ще вършат още по-голямо зло. А ако се противопоставят, тогава онези ще се замислят

Но и днешните християни не са годни за битки. Първите християни били здрави орехи – променили целия свят. И през византийската епоха изнасяли една икона от църквата, а народът се съпротивлявал

Христос се е разпънал, за да можем ние да възкръснем, а ние оставаме безразлични! Ако Църквата не говори, за да не влиза в конфликт с държавата, ако митрополитите не говорят, за да бъдат добре с всички, защото ще им спрат хуманитарните помощи; ако светогорци не говорят, защото ще им отрежат държавната субсидия, тогава кой ще говори? Казах на един игумен: „Ако ви кажат, че ще спрат субсидията, вие кажете, че ще спрете гостоприемството, за да се замислят”. Преподавателите богослови не надигат глас, защото казват: „Ние сме служители. Ще изгубим заплатата си и после как ще живеем?”. Манастирите освен това ги уловиха и с пенсиите. Защо не искам да взимам дори и скромната пенсия от ОГА (Организация за земеделско застраховане, изплащаща пенсии на възрастни бивши земеделци, бел. ред.)? Не е честно за монаха да бъде застрахован, та дори и в ОГА. Да бъде застрахован като инвалид – да, това е честно. Но защо да бъде застрахован в ОГА?! Монахът е оставил големите заплати и пенсии, излязъл е от света и е дошъл в манастира. И пак да взима пенсия?! Ще стигнем дотам, че заради пенсията ще предадем Христос!

Из „Духовно пробуждане: Слова Том 2 – Славянобългарски манастир, Св. вмчк Георги Зограф”


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9dxrx 

Разпространяване на статията:

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.