За конфликта в малката църковна общност на град Пирдоп около назначаването на втори свещеник в храм "Св. Успение Богородично" разказва назначеният за втори свещеник в църквата отец Антоний Марчев. Разказът съдържа откъси от жалбата му до Районната прокуратура на Пирдоп за оклеветяване на името му.
Бях назначен за втори свещеник в храм „Св. Успение Богородично”, Пирдоп още при ръкоположението ми на 19.10.2005 г. През изминалите пет години рядко се възползвах от това право, тъй като усещах неприязънта на презвитерата Надка Бръмбарова и нежеланието да има друг колега на съпруга й, с когото да делят църковните треби. Служил съм понякога на празник и по-често в неделен ден. Иначе редовно служех в с. Челопеч. Държа да отбележа, че от страна на отец Недко не е имало обструкции. От четири месеца обаче реших да вляза в ролята си на втори свещеник в Пирдоп.
На 24.01.2011 г., понеделник, към 9.00 ч. сутринта, не бях допуснат да извърша богослужение в Пирдопския храм. Пред двора ме чакаше тълпа от около 30-40 души, повечето от които роми евангелисти, съюзили се с няколко члена на църковното настоятелство. Същите започнаха да ме хулят, да отправят заплахи за физическа разправа, както и да говорят, че трябва да се махна от Пирдопския храм, защото о. Недко Бръмбаров им е достатъчен. Някои крещяха, че съм самозванец, и трябва да си покажа заповедта за назначение в Пирдоп. Наложи се да извикам полиция. За случая незабавно беше уведомен Н. Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил, който призова тълпата да се разотиде. След като получи отказ, владиката заплаши, че ще затвори храма. В отговор множеството му заяви, че ако не ме махне от Пирдоп, че минат към Софийска или Пловдивска епархия.
Във вторник, 25.01.2011 г., пред храма имаше трима „дежурни”, които отказаха да ме допуснат в него.
В основата на това брожение стои презвитерата Надка Бръмбарова, подкрепена от малкия си син Никола Бръмбаров, студент по богословие, с когото, преди да реша да служа постоянно в Пирдоп, поддържахме приятелски отношения. На 31.12.2010 г., след отслужена заедно вечерна служба, той дори си позволи да ми предложи да ми намери друга работа в София, само и само да се махна от Пирдоп, защото „имало много интриги”. След като му казах, че съм съгласен, но трябва да е като свещеник, същият започна да ме хули, да говори, че за нищо се ставам, че съм абсолютен некадърник, че „една служба и една треба не мога да направя като хората” и други подобни обиди.
От около два месеца се събират подписи за моето отстраняване от Пирдоп, без да има основания да бъда уличен в каквото и да било прегрешения. Използва се неосведомеността на хората по църковните дела и сред обществеността се разпространява информацията, че искам да изгоня о. Недко, безспорно уважаван свещеник. В този стремеж не се подбират средства, като се прибягва дори до съюз с инославни, за да се прогони православен свещеник.
Беше ми приписана кражба на позлатен кръст от св. Олтар и богослужебни книги, като се инициира дарителска акция за събирането на 700 лв., необходими за закупуването на нов кръст.
В отговор на клеветите подадох жалба до Районната прокуратура – Пирдоп срещу презвитерата Надка Бръмбарова, заведена под N/50/11/11.01.2011 г.
Причините за тази истерия са твърде тривиални. Става дума за пари. Презвитерата управлява еднолично храма в Пирдоп, с което миряни се шегуват, че храмът се е превърнал в «Надка» ЕООД. Тя не желае да дели приходите, които й носи нейният съпруг, с друг свещеник. Презвитерата мечтае и «да остави храма» на малкия си син Никола.
Неколкократните опити на предишния Ловчански митрополит Григорий да назначи втори свещеник в Пирдоп завършват с неуспех поради яростна съпротива. Сценарият при злепоставянето и изгонването на архиерейския наместник о. Йордан Георгиев (в момента служещ в Златица) и о. Николай Славчев (с. Мирково) е идентичен. През 1996 г., след като от Ловчанската св. митрополия се издава заповед отец Недко да освободи църковната къща в двора на храма и отец Йордан да стане председател на храма, се организира бунт и изгонването на архиерейския наместник от служение в Пирдопската църква със същия аргумент: желаел да отстрани отец Недко изобщо от Пирдоп.
През 1999 г. о. Николай Славчев е назначен в Пирдопска духовна околия в с. Мирково и като втори свещеник в Пирдоп. Обвинен е за „изчезването” на потира от св. Олтар, като в добавка е изнамерена по-възрастна от него жена, която да свидетелства, че й е отправял сексуални намеци. Отец Николай се оттегля в Мирково.
Макар член на църковното настоятелство сега да твърди, че не са против втори свещеник изобщо, а конкретно срещу мен, за всеки следващ свещеник ще се измислят аргументи, докато не бъде отстранен основният генератор на напрежение и интриги – презвитерата.
Може би най-точния отговор за инспирираните брожения и клевети дава анонимният гражданин от репортажа на местна медия: „ние подкрепяме църковното настоятелство (в желанието му да изгони о. Антоний, бел. м.), защото от три месеца слушаме приказки най-различни.” Именно за тези приказки става дума. Кой е източникът на клевети и откровени лъжи: този, който има мотив. По-категоричен мотив от алчността няма. Това не могат да бъдат нито хора, които не са виждали очите ми, нито църковното настоятелство, което се избира да подпомага дейността на свещеника, а не да го харесва или не. Ако бяха истински християни, въпросните протестиращи нямаше да правят подписки и да повтарят хулите на попадията, а щяха да дойдат да изясним нещата.
Презвитерата Надка, не желаейки да дели требите, е готова с интриги да раздели епархията. Храмът не е нейна лична собственост. Той е „дом Господен”, дом на всички вярващи пирдопчани. Презвитерата е дотолкова загрижена за репутацията и оставането на о. Недко в Пирдопския храм, доколкото да не изпусне кокошката, която снася златни яйца. Но и това е суета на суетите, защото „наистина, човек ходи като привидение; напразно се лута, събира и не знае, кому ще се падне то” (Псалом 38:7).
