Със св. Литургия в криптата "Св. Трoица" на храма "Св. апостол Павел" в Православния център на Константинополската патриаршия в Шамбези, Женева, в понеделник на Светия Дух започна работата на IV предсъборно всеправославно съвещание върху темата за православната диаспора и начините за уреждане на каноничния й статус. В съвещанието участват представители на 14 поместни православни автокефални църкви на: Константинопол, Александрия, Антиохия, Йерусалим, Русия, Сърбия, Румъния, България, Грузия, Кипър, Гърция, Полша, Албания и Чехия и Словакия. Някои са изпратили по 4-5 представители, други по двама, а църквата на Чехия и Словакия - само един. БПЦ е представена от Русенския митрополит Неофит и проф. Иван Желев, който участва в предсъборните съвещания и подготвителните комисии за тях още от 1976 г. и е сред делегатите с най-голям опит в този процес.
Първото заседание започна в храма "Св. Павел" с молебен, отслужен от Пергамския митрополит Йоан, ръководител на делегацията на Константинополската патриаршия и, затова, председател на предсъборното съвещание. След това митрополит Йоан прочете своето встъпително приветствие. След него прочете встъпителен доклад секретарят по подготовката на Светия и велик събор, Швейцарският митрополит Йеремия (Вселенска патриаршия). Последваха поздравленията на делегатите по реда на диптихите (старшинството на православните поместни църкви).
В приветствието си митрополит Неофит поздрави всички от името на Н. Св. Българския патриарх Максим и Св. Синод на БПЦ. Той подчерта, че нашият патриарх е единственият действащ архиерей от времето на започването на предсъборния процес и Родоските съвещания (от 1961 и 1963 г., в които е участвал като Ловчански митрополит) и че храни надежда да види осъществена мечтата на поколения православни да се свика и проведе всеправославен събор. Митрополит Неофит благодари и за помощта, която всички поместни църкви оказаха на нашата църква във връзка с разкола у нас - както през 1998 г., така и през март т. г.
Проф. Желев разбунил духовете с предложение за промени на подготвения текст за решение, който наистина се нуждаел от подобрение. Многочасовата дискусия завърши с приемане на необходимите промени, подобрили проектотекста според всеобщо признание.
Заседанията на предсъборното съвещание са закрити. Не се допускат журналисти, нито записващи устройства. Снимки бяха направени от служители на Православния център в самото начало на съвещанието за нуждите на архива.
Провеждащото се предсъборно съвещание трябваше да се проведе преди десет години, през 1999 г. Тогава обаче, в самото начало на съвещанието, възникна проблем с присъствието на представители на Естонската православна църква, която скоро преди това се беше отделила от Московската патриаршия и Вселенската патриаршия я беше приела под своя юрисдикция. Руската църква остро протестира срещу тази "кражба" на юрисдикции и това стана причина съвещанието да не се проведе. Делегатите (от страна на БПЦ, отново митрополит Неофит и проф. Желев) се разотишли, без да свършат никаква работа. През миналата година беше постигната договореност между сегашния Московски и на цяла Русия патриарх Кирил (тогава Смоленски митрополит и председател на външния отдел на РПЦ) и патриарх Вартоломей да не се канят Финландската и Естонската църкви, които са автономни структури под върховенството на Константинопол. Така РПЦ се съгласи да участва в предсъборното съвещание в Шамбези. Този компромис означава за Константинополската патриаршия два сигурни гласа в нейна подкрепа по-малко. А основната идея на старшата патриаршия в Православието за разрешаване на въпроса с диаспората е тя да мине изцяло под нейна юрисдикция, според едностранчивото тълкуване на 28-o правило на IV вселенски събор в Халкидон, 451 г. Засега подобно развитие на нещата изглежда немислимо, коментират запознати с процеса.
