32 митрополии в Гърция отказват да платят годишния данък за недвижимото имущество, което притежават. Според гръцкия вестник „Вима” от 80 митрополии, 31 не са подали данъчни декларации, като са изтъкнали различни мотиви за това. Ако към тях се прибавят и митрополиите под юрисдикцията на Вселенската патриаршия в Гърция, както и тези от полуавтономната църква на Крит, става ясно, че една значителна част от Църквата отказва да се подчини на закона.
Неотдавна министърът на икономиката И. Папатанасиу се оплака на Еладския архиепископ Йероним от неподчинението на митрополитите и му предаде списък с митрополиите, които отказват да платят данъците си. Тази седмица този списък бе публикуван в гръцките вестници и даде повод за нови критики срещу Църквата.
Този въпрос поставя на изпитание отношенията между Гръцката църква и двете основни политически партии в страната – лявата ПАСОК и дясната „Нова демокрация”. Председателят на ПАСОК Г. Папандреу публично се ангажира с данъчното облагане на цялата църковна собственост при управлението на неговата партия. От друга страна, за първи път от много години ръководството на Гръцката църква заяви, че не е удовлетворено от сътрудничеството си с консервативната „Нова демокрация”, тъй като на срещата на архиепископ Йероним с министър-председателя К. Караманлис в понеделник нито един от църковните проблеми не е бил разрешен.
За наблюдателите е очевидно, че „епохата на Христодул” в отношенията между Църквата и държавата в Гърция вече е минало. Активната позиция на бившия Гръцки архиепископ Христодул по много обществени и политически въпроси превръщаше Църквата в активен участник в обществения диалог и равностоен партньор на правителството. Новият гръцки архиепископ Йероним се оттегли от публичността и предпочита „тихия труд” далеч от камерите, не коментира публично не само политически, но често пъти и църковни проблеми. Според някои наблюдатели това постави Гръцката църква в една необичайна за нея ситуация и я тласка към периферията на обществото. В тази ситуация държавната си власт си позволява действия, от които преди с основание или не, се е въздържала. Кризата принуди правителството да търси нови приходи за бюджета и да пристъпи към темата-табу за облагането на църковната собственост, което нито едно правителство досега не се бе осмелявало да направи. Затова „Нова демокрация”, която се ползва с традиционната подкрепа на Църквата през годините, се принуди да направи тази решителна крачка и да изпрати в Архиепископията списъка с непокорните длъжници. За Църквата това е също неподходящ момент, тъй като приходите в т.нар. „църковни касички” в храмовете чувствително са намалели, както и тези от продажба на свещи. Въпреки това, държавата настоява, че е правила твърде много за Църквата и сега Църквата е длъжна да помогне за преодоляването на тежката икономическа криза в страната. Това може да стане не само чрез плащане на дължимите по закон данъци, но и чрез остойностяване на църковна собственост в полза на държавата. От своя страна, архиепископът заяви, че Църквата е съгласна да помогне, но ще отстъпи своята собственост не на държавата, а на общините.
Въпросът с църковната собственост в Гърция е един от най-сериозните проблеми в отношенията между Църквата и държавата в тази страна. Със закон от 1833 г. новообразуваната гръцка държава конфискува голяма част от манастирската собственост, затваряйки 4/5 от манастирите, а тяхното имущество става общинско. Вече 175 години от тогава двете страни в спора търсят с променлив успех неговото решение. Спорът е стигал дори до Европейския съд за правата на човека, който през 1994 г. осъжда Гръцката държава за нарушаване на основните човешки права.
Данък недвижимо имущество трябва да плащат всички митрополии на Гръцката църква, на църквата в Крит и на Додеканезите, както и всички манастири, които притежават такава, като остава спорен въпроса имуществото на светогорските манастири. Правителството, обаче, особено след скандала с Ватопедския манастир не е склонно да направи изключение за никой, но в същото време не може да предприеме мерки срещу манастирите и митрополиите-бунтовници.
Засега правителството не възнамерява да връща отменения при правителството на Симитис закон, който облагаше продажбата на свещи с 35 процента данък в градските църкви и с 25 процента в селските, тъй като не съществувал начин тези приходи да бъдат контролирани.
