В Москва бяха тържествено открити 17-те Рождественски четения с международно участие, които се провеждат в храма на Христос Спасител. През тази година темата на четенията е „Наука, образование, култура: духовно-нравствени основи и пътища на развитие”. Царемонията по откриването оглави новоизбраният Руски патриарх Кирил. Във форума вземат участие делегати от повечето епархии на Руската църква, а в президиума на четенията участват Крутицкият и Коломенски митр. Ювеналий, Калужкият митр. Климент, Воронежкият Сергий, представители на висшата държавна власт на Русия, както и министърът на образованието и културата Андрей Фурсенко.
В словото си патриарх Кирил говори за единството на поколенията, за църковното единство и отбеляза важната роля на Рождественските четения за неговото укрепване. „Нашият народ няма бъдеще, ако образованието и културата не станат национални приоритети,... ако истинската култура трябва да води жалко съществуване на фона на вакханалията на масовата култура”, заяви патриархът. Говорейки за отношенията между Църквата и науката, той цитира публициста Виталий Третяков: „Божието Богу, а Нютоновото – на Нютон”. Патриархът е готов да приеме този принцип, настояващ, че „Църквата не трябва да се намесва в естественонаучното знание и в института на рационалното образование”. Но само при спазването на „основополагащия принцип на йерархията на ценностите, когато на първо място ясно и безусловно стои „Божието – Богу”. Според него „Руската църква трябва да помогне на държавата и обществото при координацията на научните, творческите и просветителски усилия”. Такъв подход предполага откритост на православните християни към диалога и сътрудничество с околния свят, в това число и с педагозите, с хората на науката и културата.
По темата за образованието патриарх Кирил подчерта, че "националната образователна система не може да страни от духовното и нравствено възпитание на личността". "Не трябва да се страхуваме да признаем пред себе си и пред околните, че религиозната и нравствената мотивация са взаимосвързани за голяма част от хората в Русия и по света". След това в изказването си патриархът засегна въпроса за баланса между конституционния принцип за светския характер на държавата и правото на гражданите на образование в духа на техния мироглед, в подкрепа на което приведе няколко международни правни документа. Това право отдавна е реализирано в много райони на Русия чрез преподаването на основите на религиозната култура - православна, ислямска и някои други. Патриархът оцени високо тази многогодишна практика и отбеляза, че "тя не бива да се разрушава", а натрупаният опит в преподаването на Основи на православната култура "не може да бъде изхвърлен зад борда". Според него църковната гледна точка към преподаването на основи на православната култура има няколко аспекта. На първо място това е доброволният характер на изучаването на религиозната култура, съчетано с правото за отказ от предмета в полза на уроците по светска етика за невярващите ученици. Второ, качествената подготовка на педагозите: те трябва да преминат обучение в признатите центрове за висше образование или за повишаване на квалификацията при участието на съответните религиозни общини. Много са важни и учебните пособия, чрез които "вярващите хора трябва да умеят коректно да представят своите възгледи не само в своето обкръжение, но и пред привържениците на други убеждения".
По темата за образованието патриарх Кирил подчерта, че "националната образователна система не може да страни от духовното и нравствено възпитание на личността". "Не трябва да се страхуваме да признаем пред себе си и пред околните, че религиозната и нравствената мотивация са взаимосвързани за голяма част от хората в Русия и по света". След това в изказването си патриархът засегна въпроса за баланса между конституционния принцип за светския характер на държавата и правото на гражданите на образование в духа на техния мироглед, в подкрепа на което приведе няколко международни правни документа. Това право отдавна е реализирано в много райони на Русия чрез преподаването на основите на религиозната култура - православна, ислямска и някои други. Патриархът оцени високо тази многогодишна практика и отбеляза, че "тя не бива да се разрушава", а натрупаният опит в преподаването на Основи на православната култура "не може да бъде изхвърлен зад борда". Според него църковната гледна точка към преподаването на основи на православната култура има няколко аспекта. На първо място това е доброволният характер на изучаването на религиозната култура, съчетано с правото за отказ от предмета в полза на уроците по светска етика за невярващите ученици. Второ, качествената подготовка на педагозите: те трябва да преминат обучение в признатите центрове за висше образование или за повишаване на квалификацията при участието на съответните религиозни общини. Много са важни и учебните пособия, чрез които "вярващите хора трябва да умеят коректно да представят своите възгледи не само в своето обкръжение, но и пред привържениците на други убеждения".