Тази седмица Синодът на Македонската православна църква взе решение да изиска от Сръбската православна църква да ѝ бъде предаден за ползване манастирът „Св. Прохор Пшински“, който се намира в непосредствена близост до македонско-сръбската граница. В мотивите се казва, че през 1944 г. в този манастир се е състояло първото заседание на Антифашиското събрание за освобождаване на Македония и така се поставя началото на съвременната македонска държавност. Всяка година македонското ръководство посещава манастира, но тази година поради влошените сръбско-македонски отношения по повод задържането на екзарха на Сръбската църква в Македония архиеп. Йован (Вранишковски) традицията беше нарушена. Четиринадесет сръбски монаси не позволиха на македонската делегация да постави паметна плоча за събитието в манастира, тъй като липсвало разрешение от местния сръбски епископ. Монасите подарили на делегацията книгата на гръцкия богослов Илия Марку Македонската църква – творение на Скопие.
Случаят предизвика ответната реакция на МПЦ. Митр. Тимотей от МПЦ заяви, че ще бъде потърсено съдействието на международните институции, „за да бъде върнат манастирът на Република Македония, на която той исторически принадлежи“.
Македонски учени смятат, че манастирът „Св. Прохор Пшински“ е станал сръбски само заради грешка на македонското ръководство по време на Югославската федерация. Известният македонски историк Новица Веляновски пише: „Много документи от следвоенния период потвърждават, че манастирът се е намирал на македонска територия“.
Правителството на Македония обаче не поддържа аспирациите на македонските владици, тъй като неговата позиция е, че „църковният спор не трябва да обременява отношенията със Сърбия и Черна гора“. А според независими експерти такива искания могат не само да охладят отношенията между двете държави, но да доведат дори до война.
Първата поправка в Македонската конституция, приета през 1992 г., гласи, че „страната няма териториални претенции към съседните държави“.
