«Отец Александър Шмеман беше един апостол» - с тези думи архиепископ Гавриил, глава на Руската православна църква в Западна Европа (Цариградска патриаршия) и ректор на Православния богословски институт «Св. Сергий Радонежки» в Париж, откри кололквиума, посветен на двадесет и петата годишнина от кончината на «нашия » отец Александър. В своята реч архиеп. Гавриил благодари сърдечно на неговата матушка Юлиана, без която отец Александър не би бил това, което е бил и се помни.
Но освен неговото семейство над 120 души в този студен зимен ден отправиха стъпките си към хълмчето в широкия център на Париж, на което се намира институтът. Хора, дошли от Америка, Русия, Италия, Белгия, Германия... Но защо? Защо те изминаха толкова километри и то в самото сърце на Рождественското очакване, на Този, Който е с нас и Който винаги ни чака?
Вие ще ми отговорите: за да присъстват на колоквиума, що за въпрос! Наистинa, колоквиумът е богат – пет сесии: еклезиология, пастирска практика, литература и християнство, литургика, Църквата и светът - в продъжение на четири дена от четвъртък до неделя. Разбира се, че са дошли заради отец Александър. И все пак, какво ги е привлякло?Мисля, че защото всички тези хора са намерили в негово лице духовен баща; четейки неговите трудове, те са се почувствали у дома си, било им е топло, приятно, красиво, уютно, също както в бащиния дом.
Ето защо те дойдоха, за да покажат, че техният баща е жив, че той не ги е напуснал, че той е с тях. А в събота сутринта ще се отслужи заупокойна св. Литургия, за да отбележи 25-годишнината от мига, в който отец Александър ни е напуснал, и в същото време да ни напомни, че той е с нас и ние сме с него, а всички сме в нашия Господ Иисус Христос.




«Отец Александър Шмеман беше един апостол» - с тези думи архиепископ Гавриил, глава на Руската православна църква в Западна Европа (Цариградска патриаршия) и ректор на Православния богословски институт «Св. Сергий Радонежки» в Париж, откри кололквиума, посветен на двадесет и петата годишнина от кончината на «нашия » отец Александър. В своята реч архиеп. Гавриил благодари сърдечно на неговата матушка Юлиана, без която отец Александър не би бил това, което е бил и се помни.












