Атинският архиепископ Йероним коментира от Москва, където се намира във връзка с погребението на патриарх Алексий II, че случващото се Гърция е истинска трагедия. "Трагични са тези събития. Разрушенията са големи, а една смърт е винаги разтърсваща. Никой няма правото да отнеме чужд живот. Гледайки тези неща, се чувствам като баща, чието дете е убило брат си. Наистина е трагедия, но нещата няма да се решат с това да палим и разрушаваме къщите на хора, които също имат своите проблеми. Ако някой мисли, че сам може да се справи с тази криза и с големите проблеми, които идват - а тези, които идват, са много по-големи, - сам себе си лъже", заяви архиепископът. Според него кризата може да бъде преодоляна само по пътя на сътрудничеството между обеществото, Църквата, политическите партии.
Той си зададе въпроса и доколко кризата е само продукт на гняв и възмущение или има и по-дълбоки корени: "Объркването и разложението засягат не само богатите, но и хората, които нямат, защото е лесно човек да забележи, че в Гърция всички обичат да се възползват от хаоса и разложението. Например, кой днес в Гърция би отказал да вземе мястото на някой друг и да се уреди, било то и по нечестен начин? Кой днес не се опитва да заобиколи закона, който трябва да следват всички, за да уреди въпроса си? Докато този манталитет не се промени, кризата няма да отмине", заяви Атинският архиепископ.
Междувременно днес приятели и съученици на 15 годишния Алексис Григоропулос, който почина след стрелба на полицай, разпространиха до медиите следното обръщение, предлагайки своята гледна точка за поведението си:"Не хвърляйте още сълзотворен газ, ние и без това плачем. Не сме "познатите непознати" (жаргон на гръцките медии, с който характеризират младежките групи, които причиняват хаос след почти всеки митинг в столицата, бел. ред.), не сме момчетата с маските, ние сме вашите деца. Искаме един по-добър свят. Помогнете ни. Имаме мечти - не ги убивайте. Имаме пориви - не ги спирайте. Спомнете си. Някога и вие бяхте млади. Сега преследвате парите, грижите се само за "витрината", дебелеете, забравяте. Очаквахме да ни подкрепите. Очаквахме да се заинтересувате, поне веднъж да ни накарате да се гордеем. Напразно. Живеете лъжливи животи, навели сте глави и чакате деня, в който ще умрете. Не фантазирате, не се влюбвате, не творите! Само купувате и продавате. Материални блага навсякъде. Любов никъде. Къде са родителите? Къде са творците? Защо не излязат навън да ни защитят? Убиват ни, помогнете ни..."
