След продължили години преговори България и Гърция са постигнали споразумение за предаването на тленните останки, идентифицирани като принадлежащи на българския цар Самуил. Официалната церемония ще се състои на 3 октомври в Музея на византийската култура в Солун, след което останките ще бъдат транспортирани до София с военнотранспортен самолет C-27J Spartan.
Постигнатото между София и Атина споразумение слага край на продължителни преговори по въпрос с особено значение за българската историческа памет. Българското правителство трябва да одобри споразумението и да упълномощи министъра на културата да го подпише с гръцкия му колега. Гръцкият в. „Нафтемборики“ припомня, че сегашната фаза на преговорите е започнала още през 2022 г., когато правителството на Кирил Петков е поставило въпроса пред Атина наред с активизирането на българо-гръцкото сътрудничество в областта на енергетиката, инфраструктурата, пристанищата и транспортните връзки.
След пристигането им в България останките ще бъдат посрещнати тържествено в София. Предвидено е церемонията да започне в 12:30 ч. на площад „Княз Александър I Батенберг“, откъдето ще потегли шествие към древната базилика „Св. София“. Там останките на владетеля ще бъдат положени в специално изработен саркофаг. В периода преди президентските избори правителството иска да организира "всенародно шествие" и така да използва събитието за повишаване на рейтинга на своя кандидат.
Според огласеното от българския премиер Р. Радев споразумението предвижда не просто предаване на останките на Самуил, а взаимно "предоставяне за съхранение" на исторически, религиозни и културни ценности между двете държави. Българската страна не огласява публично какво ще даде на Гърция в замяна.
Гръцки източници са по-конкретни. Гръцките медии съобщават, че срещу предаването на останките на Самуил България ще върне ценни църковни реликви и културни ценности от района на Сяр и планината Пангей. Това е един от най-дългогодишните спорове между двете страни – съдбата на ръкописи и църковни ценности от манастира „Св. Йоан Предтеча“ край Сяр и патриаршеския и ставропигиален манастир „Св. Богородица Икосифиниса“ (Косиница) на Пангей, изнесени в България по време на войните от началото на ХХ век. Още през 2014 г., при предишен опит за споразумение, гръцки медии съобщаваха за схема, при която Атина би предала останките на Самуил, а София – намиращи се в България ръкописи и църковни предмети. Тогава се говореше дори за около 400 ръкописа, но няма потвърждение, че всички те са включени в него.
Въпросът е особено чувствителен за гръцката страна. Част от ръкописите от Икосифиниса днес се намират в Центъра за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“ в София, а гръцката страна от десетилетия настоява за връщането на културни ценности от този и други манастири в географската област Източна Македония. Още през април тази година темата отново е била поставена публично именно във връзка с ценностите от Икосифиниса и „Св. Йоан Предтеча“ край Сяр.
Според гръцкото издание SerresPost сегашното развитие е предшествано от активна кампания през май тази година, водена от Сярския и Нигритски митрополит Теолог за връщането на намиращите се в България църковни и културни ценности. На 29 май митрополитът и заместник-министърът на външните работи Тасос Хадживасилиу са поставили въпроса лично пред гръцкия премиер Кириакос Мицотакис. Само няколко дни по-рано, на 26 май, темата е била обсъдена от Хадживасилиу и с външния министър Йоргос Герапетритис. Кампанията е била предшествана от специална конференция в Сяр на 11 май, посветена на изнесените в България църковни ценности от местната митрополия и манастирите в района. Според гръцката медия тези последователни инициативи са изиграли роля за достигането до сегашното споразумение между София и Атина.
Прави впечатление избраната от българското правителство формулировка - не връщане на църковните ценности, а "взаимно предоставяне за съхранение".
Историческа справка за находката: Предполагаемият гроб на цар Самуил е открит през 1965 г. от гръцкия археолог и архитект проф. Николаос Муцопулос при разкопки на базиликата „Св. Ахил“ на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро. В южния кораб на голямата трикорабна базилика са разкрити четири погребения на високопоставени лица, които Муцопулос свързва с династията на Комитопулите. Един от скелетите той идентифицира като останките на Самуил. Сред находките от гробовете е и забележителен фрагмент от златотъкана копринена тъкан с изображения на орли, който се съхранява в Музея на византийската култура в Солун. Самата идентификация не е била обявена веднага след разкопките. Муцопулос публикува първоначалните резултати без окончателно отъждествяване на погребания, а аргументите си за идентификацията със Самуил представя подробно едва през 1984 г. в статията Le tombeau du tsar Samuil dans la basilique de Saint Achille à Prespa.
Цар Самуил умира през 1014 г., а Преспа е един от основните центрове на неговата държава. Именно той изгражда базиликата, за да положи там мощите на св. Ахил, пренесени след завладяването на Лариса.
