В пасхалните послания тази година водещо място заема темата за войната - вече пета година продължава кръвопролитието в Украйна, а през тази година огънят на войната обхвана и Близкият изток. Ето как предстоятелите на православните църкви включиха тази тема в своите обръщения за празника на Христовото възкресение:
Вселенски патриарх Вартоломей: "Вестта за Кръста и Възкресението звучи днес като Евангелие на мира, помирението и справедливостта. Войната, омразата и несправедливостта противостоят на основополагащите християнски принципи, за чието осъществяване и утвърждаване Божият народ се моли и се труди всеки ден. В светлината на Възкресението ние молим Господа за жертвите на насилието във време на война, за сираците, за майките, които оплакват децата си, и за всички онези, които с тяло и душа носят последиците от човешката жестокост и коравосърдечие. „Христос възкресе“ е отрицание и осъждане на насилието и страха и покана за живот в мир. Войната поражда скръб и смърт; Възкресението побеждава смъртта и дарява нетление. […] Пред ежедневните образи на жестокостта на войната Църквата издига своя глас и провъзгласява святостта на човешката личност — на всеки конкретен човек на земята, и задължението за абсолютно уважение към това достойнство.
Александрийски патр. Теодор: "За съжаление не се поучихме от двата световни конфликта и от многобройните местни и граждански войни. Забравяме миналото и не мислим за бъдещето. За пореден път се затваряме в своето „аз“ и пренебрегваме „ние“. Не осъзнаваме преходността на времето и суетността на богатството. За жалост отново ехтят тъпаните на войната в същите познати места, както и преди — в Близкия изток. Мирът е ранен и нашата устойчивост е поставена на изпитание. Същото се случва и в нашия дом — красивата Африка. Има държави, в които християнството кърви, а народите се изправят един срещу друг. Интересите са много, причините също. Жертва остава мирът и човекът, който не може да му се радва. Силните на този свят сякаш не разбират, че училищата са по-добри от укритията, лекарствата — от оръжията, съзиданието — от бягството, напредъкът — от руините, солидарността — от враждата. Другият човек не е наш противник, а наш брат. Войните, където и когато се водят, нанасят смъртоносни рани на общественото единство и оставят белези върху тялото на човечеството... Възкръсналият Господ иска да ни напомни нашата способност и да подчертае нашето призвание: да търсим мира и да изграждаме приятелство между народите. Да възкресяваме нашите отношения, съвестта си, надеждите си. Не сме еднакви, но не сме и врагове. Христос се разпъва всеки път, когато Неговите чеда страдат по различни начини. Особено днес Той се разпъва в зоните на война, където първите жертви са мирното население и децата".
Йерусалимският патр. Теофил: "Йерусалимската църква, заедно със своето благочестиво паство, е живо и неопровержимо свидетелство за тайната на Възкресението — за изпълнението на Божия промисъл. Тя непрестанно слуша Господната заповед: „ето, Аз съм с вас през всички дни“ (Мат. 28:20) – не като спомен за отминала действителност, а като жива и действена присъственост, която превъзхожда времето и човешките граници. ... Послушна на думите на Господа „не бой се, малко стадо“ (Лука 12:32), тя призовава своето паство във всички свои предели — в Израил, Палестина, Йордания и Катар, да пребъдва в своята прародна люлка, Светата земя, за да се изпълни словото на свети Йоан Дамаскин: „Вдигни наоколо очите си, Йерусалиме, и виж: ето, твоите чеда идват при теб, сияещи като светила – от запад и север, от море и изток, възпяващи възкръсналия Христос во веки.“
Сръбски патр. Порфирий: "Божието слово, Христовото Евангелие — духовното съкровище на Божията Църква, от което с десницата Господня в сърцата ни се посяват семената на вечния живот — е изпълнено с истини, скрити в Бога. Това не са абстрактни идеи, а слова, които се осъществяват в нашия живот. Сред тях са и думите, с които Господ ни предупреждава за времена, в които ще се отнеме мирът от земята (Откр. 6:3–4), когато ще чуваме за войни и слухове за войни, защото ще въстане народ против народ и царство против царство (Мат. 24:6–7; Лука 21:9–10).Тези думи, които за много поколения от нашите предци са звучали като предупреждение за бъдещите времена и тяхно предвестие, днес са действителността, в която живеем. Виждаме размирици между народите, слушаме вести за войни и сме свидетели на войни, страдания и несигурност в света. Докато небето се разсича от следите на смъртоносни ракети, а в ушите на смутеното човечество отекват сирени, възвестяващи разрушения и гибел, от дълбините на празния Христов гроб се чува гласът на ангела — свидетел на Възкресението, който говори на жените мироносици, а чрез тях и на всички нас, на всяко човешко същество: „Не се страхувайте!“ (Мат. 28:5)."
Атински архиепископ Йероним: "Живеем във времена, когато човекът е подложен на изпитание – както от страха, който ражда несигурността на света, така и от тревожната неяснота на съвременната епоха: войни, конфликти, безредици и заплахи помрачават хоризонта и притискат сърцата на мнозина". Предстоятелят на Гръцката църква каза, че Кръстът е символ, но "за Църквата символите не са идеологически емблеми, а носители на живот. Дълбокият смисъл на Кръста не е в силата, а в жертвоготовната му любов. Затова и Кръстът, Светлината, Възкресението не се налагат, а призовават. Не разделят, а откриват път към общение... На всички онези, които се страхуват, тревожат се и виждат света като нестабилен и опасен, Църквата не предлага илюзии, а истинска надежда, че злото няма последната дума, насилието не може да унищожи любовта, никой конфликт не може да угаси Светлината, която изгрява от Гроба, нито да засенчи събитието на Христовото Възкресение, и че истинската сигурност на човека се основава на увереността, че Бог остава присъстващ в историята".
Албански архиеп. Йоан: "В един свят, изпълнен с конфликти, огнища на война и обща несигурност Възкресението е доказателство, че страхът няма последната дума. След като смъртта е победена, нищо не може окончателно да господства над човека, който живее в Христос. Именно това е същността на пасхалното преживяване". Особено място в неговото послание заемат думите на Христос на Кръста: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят“. В този момент на върховна болка Христос не отвръща с отмъщение, а с прошка. И именно затова побеждава не само смъртта, но и порочния кръг на омразата, който ражда всички войни. Без преодоляване на отмъщението човекът остава пленник на логиката на конфликта".
За жестокостите по време на война, с които свикваме, говори и Римският папа Лъв XIV в пасхалната си проповед за католическия Великден седмица по-рано: Нека онези, които държат оръжие, го свалят! Нека онези, които имат власт да разпалват войни, изберат мира! Не мир, наложен със сила, а мир, постигнат чрез диалог! Не с желание да господстваме над другите, а с готовност да им се противопоставим в истина и отговорност! Ние свикваме с насилието, примиряваме се с него и ставаме безразлични — безразлични към гибелта на хиляди хора, безразлични към последиците от омразата и разединението, които конфликтите посяват. […] Кръстът Христов винаги ни напомня за страданията и болката, съпътстващи смъртта, и за мъките, които тя носи. Всички ние се страхуваме от смъртта и поради този страх се отвръщаме от нея, предпочитайки да не гледаме. Но не можем да продължаваме да бъдем равнодушни! И не можем да се примирим със злото! В този празничен ден нека се откажем от всяко желание за конфликт, господство и власт и да молим Господа да дарува мир на света — свят, разкъсван от войни и белязан от омраза и безразличие, които ни карат да се чувстваме безсилни пред лицето на злото."
