Рождественско послание на Александрийския папа и патриарх Теодор:
„Приготви се, Витлееме, защото Едем се отвори за всички. Украси се, Ефрато, защото Дървото на живота разцъфна в пещерата от Дева. Нейната утроба се яви като духовен рай, в който се намира божественото растение, от което, като вкусим, ще живеем, а няма да умрем, както Адам. Христос се ражда, за да въздигне падналия по-рано образ.“ (Предпразничен аполитикий на Рождество Христово)
Възлюбени мои чеда в Господа, по благоволение свише и тази година се удостояваме да пристъпим към святия и радостен ден на Рождеството по плът на Бога Слово, на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Въплъщението на Сина и Словото Божие не е просто историческо събитие или празничен символ, чувство или временна нагласа, а единствено и неповторимо действие на божественото Домостроителство, което има вечна значимост. То представлява екзистенциален призив на Бога към всеки човек да участва, по благодат, в Неговия живот и да върви към обожението по благодат, тоест към участие в Неговите нетварни енергии.
Словото стана плът „по неизречимото Си човеколюбие“, разкривайки уникалната ценност на човека и отваряйки пътя за обновлението на творението. Както напомня свети Йоан Дамаскин: „Ние не казваме, че човек се е обожествил, а че Бог се е въплътил“ (PG 94, 988), а свети Максим Изповедник учи, че Словото „непрестанно се ражда“ в душите на вярващите, тайнството на Въплъщението се превръща в жива реалност, като оживотворява божествения живот в нас. Христос е „първият и единственият истински и съвършен Човек“ (св. Николай Кавасила), Който призовава човека към истинско общение с Бога.
Спасението и радостта, които извират от Рождеството на Спасителя, не се основават на човешки или обществени добродетели, нито на благородни идеали, а на благата воля и промисъла на Бога. Затова и Писанието възпява: „Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение“ (Лука 2:14). И „седящият в тъмнина“ е призован да стане „син на светлината“ (срв. 1 Сол. 5:5). Въплъщението, като израз на божественото благоволение, означава, че Бог снизхожда към човешката болка, за да възстанови мира и да обнови Своя образ в човека.
Въпреки трудностите, войните и обществените кризи в света, както и на африканския континент днес – конфликтите в Судан, Конго, хуманитарната криза в Сомалия, икономическите и социалните предизвикателства пред много народи, посланието за мир остава живо. Защото мирът, който Христос обещава, не зависи от историческите обстоятелства, а се ражда вътре в човека и излъчва към света чрез благодатта на Светия Дух. Спасението, което Христос носи, не се налага. То е дар, божествено благословение и покана за свободно общение със Словото. Бог уважава човешката свобода; благодатта предшества, но спасението се осъществява чрез съработничеството на човешката воля.
Още от Своето младенчество Христос застава редом с немощните, преследваните и гонените. Неговото бягство в Египет – историческо събитие и едновременно символ на божествената закрила, предобразява утехата, която Бог дарява на всички, преминаващи през изпитания. Египет, богоприемната ясла, която приюти Йосиф, Мария и новородения Спасител, се превръща в знак на вселенско гостоприемство, в престол на Невместимия и в смирен дворец на Царя на всички…
Днес трагедията на бежанците, особено на децата в Африка, от Либия до Южен Судан, ни призовава към действена любов. Всяко истинско служение на страдащия човек – нашия африкански брат, е приношение към Самия Христос (срв. Мат. 25:40) и съществен елемент от християнския живот.
В съвременната епоха празникът Рождество Христово често се секуларизира и се превръща в потребителско събитие, лишено от своята богословска дълбочина. Автентичният празник обаче представлява духовна съпротива срещу материализма и едновременно участие в тайнството на божественото Домостроителство. Словото „непрестанно се ражда по дух в желаещите“, разкривайки свободната божествена инициатива и Неговата любов към човека. Празникът обновява съзнанието за християнския живот, възпитава духовната свобода и разкрива призванието на човека към обожението, което е целта на общочовешкото битие.
Църквата е „Тялото Христово“, осветената общност, в която благодатта действа и преобразява. Тя е „плътта“, която въплътеният Логос прие като тайнство на спасението, освещаващо света. Чрез Тайнствата и чрез своя живот Църквата свидетелства за светостта на личността, за необходимостта от социална справедливост и за опазването на творението. Нейното присъствие в света не е оттегляне, а дейно усилие за преобразяване на човешката действителност чрез богослужението, служението и любовта.
В този дух на любов… участвахме в празничните тържества в Никея и в Константинопол по повод 1700-годишнината от Първия вселенски събор. В този дух на любов… се молихме в Рим за мир и взаимно уважение. В този дух на любов… пътувахме в Кения, Уганда, Южен Судан и Мадагаскар. В този дух на любов… се молим благодатта и милостта на въплътения Христос да съпътстват всички. Нека Богородица и Богочовекът закрилят верните чеда на Църквата, дарявайки здраве, мир, духовна радост и „всеки съвършен дар, слизащ отгоре“! И докато размишляваме върху тайнството на Рождеството, нека в сърцата ни отеква пророческото слово на Исаия, което от векове предвъзвестява спасителното чудо: „Защото Младенец се роди за нас, Син ни се даде… и името Му е: Ангел на Великия съвет, Чуден съветник, Бог силен, Княз на мира, Отец на бъдещия век.“ (Ис. 9:6). Честито и благословено Рождество Христово!
