Вселенският патриарх Вартоломей отправи рождественско послание, в което подчерта, че истинската християнска вяра трябва да действа като сила за мир и помирение, а не като инструмент на фанатизъм и конфронтация, като едновременно с това отправи призив за единство, любов и солидарност между хората. Той постави особен акцент върху необходимостта от диалог и преодоляване на разделенията в християнския свят, като се спря и на историческото отбелязване през 2026 г. на 1400 години от Акатистния химн, което Вселенската патриаршия ще почете по специален начин. Ето и целия текст на посланието:
Удостоени отново да достигнем великия празник на Рождеството по плът на Сина и Словото Божие, ние въздаваме слава на Неговото „неизречимо и непостижимо снизхождение“ – на Спасителя на човешкия род и Изкупителя на цялото творение от тлението, възгласявайки заедно с Ангелите: „Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение“.
Христос се откри като „Емануил“, като „Бог с нас“ и „Бог заради нас“, като Бог, близък до всеки един от нас, като „по-близък дори от самите нас“. Предвечният Логос, единосъщен с Бога Отца, както догматично постанови Първият вселенски събор в Никея – от чието свикване се навършиха 1700 години, отбелязани достойно от християнския свят през изминалата година – „се уподобява на собственото Си творение“, въплъщавайки се от Светия Дух и Дева Мария, „за да направи хората богове“.
Рождественският тропар възвестява, че с Рождеството на Христос „изгря за света светлината на познанието“, то разкри „свръхрационалния и вселенски смисъл“ на живота и историята, истината, че единствено християнската вяра може напълно да удовлетвори най-дълбоките търсения на ума и жаждата на сърцето, че „няма спасение в никого другиго“ освен в Христа. Оттогава „познанието“, което „възгордява“, се преценява и осмисля в светлината на Господните думи: „Ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“.
Свръхразумното събитие на Въплъщението се преживява и духовно се повтаря в живота на вярващите, на онези, които обичат явяването на Спасителя Христос. Както пише свети Максим Изповедник: „Словото Божие, Който веднъж се роди по плът, непрестанно се ражда по дух, по Своята човеколюбива воля, в онези, които желаят“.
В този смисъл празнуването на Рождество Христово, на въплъщението на Бога и на обожението на човека по благодат, не ни насочва към едно събитие от миналото, а ни води към „бъдещия град“, към вечното Царство на Отца и Сина и Светия Дух.
В свят, в който ехтят военни възгласи и се чува дрънченето на оръжията, прозвучава ангелското „на земята мир“; гласът на Господа облажава миротворците, а Неговата света Църква се моли в Божествената литургия „за мира отгоре“ и „за мира на целия свят“. Истинската вяра в живия Бог укрепва борбата за мир и справедливост, дори когато тя се изправя пред – по човешки погледнато – непреодолими препятствия.
Както боговдъхновено се заявява в Посланието на Светия и Велик събор на Православната църква, чиято първа десетгодишнина ще отбележим през идната година, „маслото на религиозната вяра трябва да се използва, за да лекува рани, а не за да разпалва огъня на военни конфликти“.
Евангелието на мира засяга в особена степен нас, християните. Смятаме за недопустимо безразличието към разпокъсването на християнството, особено когато то е съпроводено от фундаментализъм и открито отхвърляне на междухристиянските диалози, чиято крайна цел е преодоляването на разделението и постигането на единството. Дългът на борбата за християнското единство е неотменим. На новото поколение християни принадлежи отговорността да продължи усилията на първопроходците на икуменическото движение и да оправдае техните идеали и трудове.
Ние принадлежим на Христос, Който е "нашият мир" и "пълнотата на радостта" в живота ни, „благоволението“, произтичащо от увереността, че „истината дойде“ и „сянката отмина“, че любовта е по-силна от омразата и животът e по-силен от смъртта, че злото няма последната дума в живота на света, който се води от Христос ( „Същият вчера, днес и вовеки“.
Тази вяра трябва да сияе и да се разкрива в начина, по който празнуваме Рождество Христово и другите църковни празници. Богоприятният празник от страна на вярващите е длъжен да свидетелства за преобразяващата сила на вярата в Христос за нашия живот, да бъде време на блага воля и духовна радост, на преживяване на онази неизречима „голяма радост“, която е „синоним на Евангелието“.
Досточтими и боголюбиви братя и възлюбени чеда, през 2026 г. светата Христова Велика Църква ще отбележи навършването на 1400 години от 7 август 626 г., когато по време на всенощното бдение в свещения храм на Пресвета Богородица във Влахерна бе изпят Акатистният химн – като израз на благодарност към Пресветата Богородица за избавлението на Града от нападението на враждебни врагове.
По повод на тази историческа годишнина годишникът на Вселенската патриаршия за 2026 г. ще бъде посветен на възпоменанието на това значимо за нашето Предание и за нашата идентичност събитие, които са неразривно и дълбоко свързани с почитта към всеблажената и всенепорочна Майка на нашия Бог и Защитница–Водителка на народа.
В този дух, прекланяйки колене пред Майката, държаща Младенеца, и покланяйки се на Божието Слово, приело нашия образ, отправяме към всички вас пожелание за благословено Свето Дванадесетдневие, а за Новата година от благостта на Господа желаем да бъде плодотворна в добри дела и изпълнена с даровете на Господа, Комуто подобава всяка слава, чест и поклонение, сега и винаги и во веки веков. Амин!
