Вселенската патриаршия отбеляза днес, 30 ноември, своя празник – деня на светия апостол Андрей Първозвани, смятан за основател на Константинополската църква. Светата литургия беше отслужена от Вселенския патриарх Вартоломей в съслужение с Александрийския патр. Теодор и православни архиереи от техните и от други поместни църкви. На нея присъстваха папа Лъв XIV, представители на други християнски общности, дипломати, официални лица и множество вярващи. Гръцкото правителство беше представено от заместник-министъра на външните работи Янис Ловердос.
В словото си след края на светата литургия патриарх Вартоломей нарече папата „възлюбен брат“ и подчерта, че съвместното отбелязване на 1700-годишнината от Първия вселенски събор в Никея е укрепило църковното единство. Той отново повдигна предложението си за обща дата на празнуване на Пасха, като отбеляза, че Константинопол и Рим вече обсъждат как това може да стане възможно. Според него единството е насъщна необходимост „особено в дните, в които живеем“, белязани от войни и различни форми на дискриминация, породени от ненаситното желание за господство. Патриархът говори и за войната в Украйна, като заяви: „не можем да бъдем съучастници в кръвопролитието, което се извършва там“.
Папа Лъв също подкрепи диалога между църквите на Рим и Константинопол, като подчерта, че както в миналото е имало конфликти, така и днес съществуват препятствия по пътя към пълното общение. „Но не трябва да спираме усилията си; трябва да продължим да гледаме един на друг като братя“, каза той и добави, че неговата цел е „да служи на всички, да защитава общението и единството“. В тези времена, белязани от конфликти и кръвопролития, църквите трябва да поемат ролята на миротворци, подчерта папата.
В края на литургията двамата предстоятели благословиха вярващите от балкона на Патриаршеския дом и си размениха братска целувка. По-късно папата отпътува за Бейрут, където ще продължи обиколката си.
Ден по-рано, на 29 ноември, папа Лъв XIV и Вселенският патр. Вартоломей подписаха съвместна декларация, с която потвърждават ангажимента си да продължат богословския диалог за възстановяване на пълното общение между двете църкви, както и категоричното си отхвърляне на оправдаването на насилието чрез религията. „Отхвърляме всяка употреба на религията и Божието име за оправдаване на насилието“, подчертават двамата.
„Целта на християнското единство“, се отбелязва в декларацията, „включва и основната задача да допринесем по съществен и живителен начин за утвърждаването на мира между всички народи. Заедно издигаме горещо гласовете си, призовавайки Бог да дари мир за света“. Те подчертават, че „в много региони на света конфликти и насилие продължават да отнемат човешки животи“, и отправят призив „към онези, които носят политическата и държавна отговорност, да направят всичко възможно, за да спре незабавно трагедията на войната“, като молят всички хора с добра воля да подкрепят апела им. Двамата подчертават, че истинският междурелигиозен диалог не е източник на объркване, а е „необходим за съвместния живот на народи от различни традиции и култури“.
По повод на 60-годишнината от Nostra аetate (документ от Втория Ватикански събор, посветен на отношението към нехристиянските религии) те призоваха всички да работят за изграждането на по-справедлив и солидарен свят и за защита на творението, противопоставяйки се на „безразличието, желанието за доминация, алчността за печалба и ксенофобията“. С благодарност папа Лъв XIV и патриарх Вартоломей посочват, че през тази юбилейна година всички християни отпразнуваха Пасха на една и съща дата, определяйки това като особен дар на божественото провидение.
Декларацията припомня и 60-годишнината от историческата съвместна декларация от 1965 г. на папа Павел VI и патриарх Атинагор, с която бяха отменени взаимните анатеми от 1054 г. Папата и Вселенският патриарх изразяват дълбоката си благодарност за онзи решаващ акт, открил пътя за диалог, основан на „доверие, уважение и взаимна любов“.
