Римският папа Лъв XIV пристигна вчера в Анкара, където беше приет в президентския дворец от турския президент Реджеп Тайип Ердоган. На посрещането на предстоятеля на Римокатолическата църква в двореца по покана на турския президент присъства и Вселенският патриарх Вартоломей. Римският папа е в Турция, за да участва с патр. Вартоломей в тържественото отбелязване в Никея (сега гр. Изник) на 1700-годишнината от Първия вселенски събор.
Преди да се отправи към президентския дворец папата посети по протокол мавзолея на Кемал Ататюрк, където положи венец на гроба на основателя на Турската република. В президентския дворец, в качеството му на държавен глава на Ватикана, той беше посрещнат от Ердоган с военни почести – двадесет и един топовни салюта и конна гвардия.
След срещата им на четири очи и разширената среща между делегациите на двете страни, папата и турският президент произнесоха речи пред поканените в библиотеката на президентския дворец гости. В речта си президентът Ердоган подчерта значимостта на посещението на Римския понтифик на фона на глобални напрежения от Азия до Африка и Латинска Америка. Той посочи, че Турция е световен лидер в хуманитарната помощ, приютявайки милиони сирийски бежанци и подкрепяйки украинци, като същевременно насърчава инициативи като споразумението за превоз на зърно по Черно море. Турският президент критикува израелските атаки в Газа, които са довели до над 70 000 жертви, включително удари срещу църкви, и призова за решение с две държави в границите от 1967 г. Той подчерта още, че Република Турция отхвърля дискриминацията, като се основава на ислямската философия за любов към всяко творение. Ердоган цитира стихове на Юнус и на Джеляледин Руми.
От своя страна Лъв XIV припомни наблюдението на покойния си предшественик папа Франциск, че „днес преживяваме Третата световна война на части“, и добави: „Не бива да позволяваме това. Бъдещето на човечеството е заложено на карта“. Обръщайки се към Ердоган, той каза: „Господин президент, пожелавам Турция да бъде източник на стабилност и сближаване между народите, като допринася за справедлив и траен мир“.
Предстоятелят на Римокатолическата църква в речта си отхвърли мисленето, основано на „правото на силния“, и призова за обновена култура на взаимно разбиране, за да се посрещне съвременното явление, което той нарече нарастваща „глобализация на безразличието“. Справедливостта и милосърдието, каза той, трябва да ръководят политическия и обществения живот. Той предупреди също, че изкуственият интелект рискува да затвърди съществуващите неравенства, тъй като „просто възпроизвежда собствените ни предпочитания“, и призова за сътрудничество, за да бъде „поправена вече причинената вреда на единството на човешкото семейство“.
Относно Република Турция той отбеляза, че „… тази страна има неразривни връзки с корените на християнството. Днес тя призовава децата на Авраам и цялото човечество към братство, което признава и цени различията“. „Унифицирането би било бедност“ – каза той, като предупреди, че днешните общности рискуват да „се поляризират и разделят от крайни позиции“.
След президентския дворец и преди да отпътува със самолет за Истанбул, папа Лъв XIV посети турската Дирекция по религиозните въпроси и нунциатурата на Ватикана в турската столица.
Очаква се днес от Никея, днешния Изник в област Бурса в Турция, папа Лъв XIV и Вселенският патриарх Вартоломей да отправят послание за продължаващия богословски диалог за обединението на разделеното християнство. В писмото си, озаглавено „In unitate fidei“ („В единството на вярата“), публикувано на 23 ноември, папа Лъв подчертава „вселенската стойност“ на Никейския събор и приканва вярващите „да вървят заедно, за да достигнат единство и помирение“, като оставят зад себе си „богословски спорове“ и развиват „един икуменизъм, устремен към бъдещето“. „В единството на вярата, което беше проповядвано от зората на Църквата, християните са призвани да вървят единомислено, да съхраняват и разпространяват с любов и радост посланието на Иисус Христос“, подчертава той.
От своя страна патр. Вартоломей в интервюто си за гръцкия вестник Καθημερινή, публикувано на 23 ноември, отбеляза, наред с други неща, че „… отново ще се срещнат наследниците на братята по плът апостолите Петър и Андрей, основателите съответно на църквите на Рим и Константинопол, за да изпратят към всички послание за искрени братски отношения и любов, и преди всичко за нашата непоколебима воля за насърчаване и по-нататъшно задълбочаване на продължаващия официален богословски диалог между Римокатолическата и Православната църква. Нашето желание и усилие е за възстановяване на видимото единство на Христовата църква и на общението помежду ни, за което се молим непрестанно“.
Вселенският патриарх покани още през 2024 г. покойния папа Франциск да отбележат заедно 1700-годишнината от Първия вселенски събор. Първоначално беше планирано посещението в Никея да се проведе около Великден, тъй като тази година римокатолици и православни празнуваха Пасха едновременно. Влошеното здраве и смъртта на папа Франциск обаче не позволиха честванията през май. Поканата беше подновена към папа Лъв при интронизацията му, а той откликна положително, с което изпрати ясно послание, че и той подкрепя продължаването на богословския диалог между двете страни и усилията за постигане на сближаване и възстановяване на единството.
Тържеството за отбелязване на годишнината от Никейския събор ще се проведе днес в 15:30 ч. местно време (14:30 ч. българско време), на археологическия обект, където се намират руините на базиликата на св. Неофит. Вселенската патриаршия отправи покани и към патриарсите на Александрия, Антиохия и Йерусалим – в символичен жест за възраждане на т. нар. пентархия (ръководителите на петте древни църкви – на Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим), което би подсилило посланието за междухристиянско единство по примера на древната и неделима преди схизмата Църква. От днешното събитие обаче се очаква да отсъстват патриархът на Антиохия Йоан, който първоначално прие поканата, но по-късно заяви невъзможност да присъства, както и патриархът на Йерусалим, който до последно не беше отговорил на поканата въпреки публичното настояване на патр. Вартоломей, който заяви: „Не можем да си представим отсъствието на наследника на Яков, брата Господен“. Църковни източници свързват отказа с влиянието, което Московска патриаршия упражнява върху тези две патриаршии. Само преди дни руският президент Путин издаде указ за награждаване с „Орден на дружбата“ на Йерусалимския патриарх Теофил за „голям принос в укрепване на дружбата, сътрудничеството и духовните връзки с Руската федерация“.
Утре на обяд папа Лъв XIV и делегацията му ще пристигнат във Фенер, където ще бъдат посрещнати от патр. Вартоломей. В Патриаршеския храм „Св. Георги“ ще бъде отслужен молебен, след което ще се състои церемонията по подписването на обща декларация. В неделя, когато Вселенската патриаршия почита своя основател св. апостол Андрей, папата ще присъства на патриаршеската литургия в храма „Св. Георги“ във Фенер, в края на която двамата предстоятели ще отправят приветствия.
Междувременно посланикът на САЩ в Анкара Том Барак посети патр. Вартоломей във Фенер. Причина за визитата се смята посещението на папата и подкрепата, която Доналд Тръмп оказва на религиозните лидери на двете църкви. На срещата присъстваха архиепископът за Америка Елпидофор, архиепископът за Австралия Макарий и старши митрополитът на Халкидон Емануил. Съобщава се още, че са били обсъждани въпроси, свързани с Вселенската патриаршия и с темата за Богословската школа на о-в Халки. След срещата патр. Вартоломей отпътува за Анкара, за да присъства на събитието в чест на папата, организирано от президента Ердоган.
* Източник: в-к „Катимерини“
