Днес беше исторически ден за православния румънски народ. През настоящата година, в която се навършват 100 г. от учредяване патриаршеския статут на Румънската православна църква и 140 г. от нейната автокефалия, усилията по благоукрасяването с мозаечни стенописи на новата патриаршеска катедрала, наричана и „национална“, се увенчаха с тяхното освещаване.
В 7.30 ч. беше дадено началото на архиерейска света литургия, възглавена от Плоещкия еп. Варлаам, секретар на Св. Синод на РумПЦ и патриаршески викарий, в съслужение със Синайски еп. Паисий, патриаршески викарий, и Праховски еп. Тимотей, викарий на Букурещката архиепископия. С тях служиха още към 80 свещенослужители, от които 12 бяха дяконите.
В Националната катедрала официално поканени присъстваха 2500 гости, сред които представителите на вероизповеданията, румънският президент Никушор Дан, молдовският президент Мая Санду, председателите на сената и камарата на депутатите, министър-председателят Илие Боложан, Чиприан-Василе Олинич, държавен секретар за вероизповеданията, експрезидентите Емил Константинеску и Траян Бъсеску, Техни Височества принц Раду и принцеса Маргарита, председателят на Румънската академия акад. Йоан-Аурел Поп.
На площада пред Катедралата на народното спасение се черкуваха 8000 вярващи от всички румънски епархии. За енориашите извън оградата бяха осигурени видео стени, по които проследиха събитията от днешния знаменит ден за целия румънски народ.
В 10.30 ч. Вселенският патриарх Вартоломей и Румънският патриарх Даниил в съслужение с архиерейския събор на РумПЦ осветиха първо външните зидове на катедралата и бронзовите врати (27 на брой) с четене на текстове от Стария Завет (III книга царства) и евангелски откъси, чрез поръсване със светена вода вода и помазване със свето миро.
След това архиереите осветиха иконостаса и мозаечните стенописи от двете абсиди. При възгласа „Христовата светлина просвещава всички“ архиереите запалиха свещи.
Двамата патриарси осветиха две раки с мощите на св. преп. Дионисий Ватопедски от Колчю и на преп. Петроний от румънския светогорски скит „Продром“. Те са дар от румънския предстоятел за светогорската килия „Св. Георги“ – Колчю и скит „Продром“.
Еп. Варлаам прочете от солея Акт за освещаване на стенописите на Националната катедрала. Патриаршеската катедрала има два храмови празника – Възнесение Господне (тържествено чествано в Румъния като Ден на героите) и св. ап. Андрей Първозвани, обявен за покровител на Румъния и на Националната катедрала. В акта, подписан от двамата патриарси, се казва, че идеята за построяване на национална катедрала е възникнала още след Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г., наречена в румънската историография Война за независимост. След провъзгласяването на Румъния за кралство (1881 г.) крал Карол I изпраща през 1884 г. проектозакон в Законодателната камара относно построяването на православна катедрала в Букурещ. За съжаление всички положени усилия се осуетяват поради икономическата криза, предизвикана от двете световни войни и установяването на комунистическия режим в Румъния за период от 45 г.
След 1990 г. проектът за Катедрала бил подновен от патриарх Теоктист, като мястото за строеж неколкократно било променяно. В крайна сметка държавните власти предоставят терен в т.нар. Арсеналски хълм с правителствено решение от 17 март 2005 г.
След интронизацията си на 30.9.2007 г. Румънският патриарх Даниил положи основния ѝ камък на 29.11. с. г.
На 25.11.2018 г., по повод на 100-годишнината от съединението на всички румънски провинции (1918 г.) в една държава – Кралство Велика Румъния, беше осветен светият олтар на катедралата. През периода 2019-2025 г. от общо 25 хиляди квадратни метра мозайки са изпълнени 17 хиляди квадратни метра от над 200 специалисти по мозайка под ръководството на църковните иконописци Даниел и Алина Кодреску. За направата на един квадратен метър мозаечен стенопис са необходими 10 хиляди мозаечни части, залепвани на циментова основа. Подбират се части от общо 2500 цветове от т. нар. муранска мозайка. Площта около катедралата е застлана с мрамор от Рушкица, а колоните на четирите притвора са от врачански камък. Полилеите от месинг и стомана са изработени във Виена, а достъпът се извършва от 27 бронзови врати, върху които има образи на светци.
На 8.4.2025 г. беше поставен кръстът върху централния купол на височина 127 метра с тегло 7 тона и височина 7 метра.
В словото си патр. Вартоломей говори за значението на византийското църковно изкуство: „Светата икона не е обикновено дело на изкуството, нито декоративен елемент на храмове, манастири или нашите домове, а ясен отговор на православното богословие срещу ересите, които отричат истината за въплъщението на Сина Божи, и на онези, които не приемат обожествяването (обожението) на човека чрез благодат. Както е известно, Църквата много пострада поради старата борба срещу светите икони, по времето на която пострадаха множество свети мъченици и изповедници, но окончателната победа беше постигната веднъж завинаги чрез Седмия вселенски събор в Никея, който определи: „Христос, нашият истински Бог, и Неговите светци почитаме в слова… в храмове и в икони – Христос славим и Му се покланяме като на Един Бог и Владика, а светците почитаме за общия им Владика като едни Негови истински приятели, като им отдаваме подобаващо поклонение. Светите икони, както подвижните, така и изографисаните върху църковните стени, носят божествена благодат, затова много от тях са и чудотворни. Те са възвишена лекция по православно богословие, величествена проповед на добрата вяра, образно изповядване на Евангелието и на благолюбивия по Бога живот, произлизащ от това“.
Във втората част от своето слово патриархът говори за житието на днес чествания св. великомъченик Димитър Солунски, а третата част се спря на наскоро канонизираните от Вселенска патриаршия четирима румънски светогорци, двама от двадесети век (св. йером. Нифон Продромски и монах Нектарий от същия скит, наречен и Нови Кукузел) и двама от двадесет и първи век (преп. йером. Дионисий от ватопедския скит „Св. Георги“ – Колчю и преп. Петроний, игумен на скита „Св. Йоан Кръстител“ - Продром при Великата лавра).
В своето слово отговор румънският предстоятел изказа благодарности на всички потрудили се за изграждането на величествената национална катедрала.
Официално поканените гости получиха възпоменателен медал, изработен в държавния монетен двор, икона на св. ап. Андрей, държащ макет на катедралата, и два албума: един с интервюта с 40 специалисти иконографи, работещи върху катедралата, озаглавен "Икони на Царството небесно", а другият е озаглавен „Националната катедрала - един осъществен идеал. Исторически и архитектурни забележителности“. В последния албум патриарх Даниил отбелязва, че архитектурата на катедралата „представлява синтез между традиция и съвременност, хармонизира архитектурни елементи от различни области на Румъния (молдовски ниши, брънковянски притвори и стройни трансилвански куполи), както и монументални елементи от някои западни катедрали предвид това, че в наши дни голяма част от румънската диаспора се намира в Западна Европа“.
Съгласно възприетата традиция от РумПЦ всички вярващи, мъже, жени и деца, преминават да се поклонят пред светия престол в олтара в деня на освещаването. Поради големия брой вярващи желаещи да се поклонят в олтара поклонението в катедралата ще продължи денонощно до 31 октомври.
Патр. Даниил обяви, че работата по ансамбъла на Националната катедрала и прилежащите й помещения (крипта и атриум) продължава интензивно, за да бъдат в готовност да приемат през 2026 г. младежите в поредната Среща на православните младежи от целия свят, традиционно организирана от Румънска патриаршия.
Справка: Камбанарията има 6 камбани, излети в Инсбрук от известната фирма „Грасмайер“. Общото им тегло е 33 тона. Голямата камбана тежи 25 тона. Дължина и височина на катедралата – 120 м. Всяко крило от бронзовите врати тежи 800 кг и е изработено от немската фирма Strassacker. Скулптирани са над 50 светци, от които 20 румънци и 7 дако-римляни.
Снимки: Basilica.ro
