На 4 октомври в храма „Св. Николай“ на манастира Черника край Букурещ се състоя местното прославление на големия румънски догматист и изповедник на вярата св. Димитър (Думитру) Стънилоае (29.11.1903 - 4.10.1993 г.). Обща канонизация – прославление на шестнадесет изповедници на вярата от двадесети век се състоя на 4 февруари т. г. в патриаршеската катедрала „Св. Константин и Елена“, според решението на Св. Синод от 12.7.2024 г. А днешното тържество беше направено, за да присъстват още повече богомолци и клирици.
В четвъртък, 2 октомври, Румънският патриарх Даниил освети раклата, украсена със сребро и с позлатени сцени, в която са поставени мощите му. Тази сутрин въпреки дъждовното есенно време обширният манастирски храм се изпълни с вярващи, които с вълнение очакваха историческия момент.
В началото беше отслужен акатист на светия изповедник, а в 9 ч. беше дадено началото на св. Литургия, възглавена от архиепископа на Яш и митрополит на Молдова и Буковина Теофан в съслужение с Ардялски митрополит и архиепископ на Сибиу Лаврентий, Долнодунавски архиеп. Касиан, Плоещки еп. Варлаам, патриаршески викарий и секретар на Св. Синод на РумПЦ, еп. Паисий Синайски, патриаршески викарий, и Праховски еп. Тимотей, викарий на Букурещка архиепископия, и множество свещенослужители, които са преподаватели по догматическо богословие или са защитили докторски дисертации върху богословското наследство на отец Стънилоае. За благолепието на службата се погрижи протопасалтът архидякон Михаил Бука с патриаршеския хор „Тронос“.
Песнопението „Достойно ест“ псалтите изпяха, заставайки пред царската икона на Божията майка. Предвид освободената централна част на храма, свещенослужителите с два потира сами отидоха при народа дори до притвора и им преподадоха Тялото и Кръвта на Спасителя.
След като игуменът архим. Василий прочете задамвонната молитва и освети коливото в чест на днес честваните светци, се изпя „Да бъде благословено името Господне“и тогава иконата и св. мощи на отец Димитър/Думитру бяха поставени в средата на храма. Еп. Варлаам прочете от солея синодния томос за местното прославление на светеца.
След отпуста Румънският патриарх Даниил произнесе слово, озаглавено „Св. отец изповедник Димитър Стънилоае, богослов на любовта на Св. Троица и учител на Добротолюбието“. Патриархът подчерта три характерни черти на новоканонизирания: изповедник на православната вяра през комунистическия период, задълбочен богослов на любовта на Св. Троица и талантлив преводач и тълкувател на Добротолюбието (издадено в 12 тома на румънски език).
Св. Димитър Стънилоае е арестуван през есента на 1958 г. и в продължение на пет години лежи в затворите в Жилава и Аюд. По думите на патриарха тези затвори „станали училище на молитвата и изповядването на правата вяра. Между страховитите зидове на тези лагери на смъртта гласът му, при все че отслабнал от глад и мъка, станал балсам за ожаднелите за словото Божие души. Неговите съзатворници споделяли за духовната топлина на неговите слова, които разтапяли глада и студа, те пропъждали отчаянието и укрепявали вярата на съмняващите се. Когато говорил за Господ Иисус Христос и учението на светите отци, около него наставала тишина, а душите на присъстващите се изпълвали с радост и свят мир“. Така затворът се превърнал в училище на молитвата: „В този период на тежко изпитание св. Димитър придобил, посредством смирение, любов и приемане на страданието, дара на дълбоката молитва. Той изповядвал често, че „в затвора се научих да се моля“, не защото дотогава не се е молил, а понеже в страданието по-дълбоко познал Бога, Който го укрепвал да носи по-нататък кръста на изповядването на вярата. Това духовно преобразяване, породено от страданието и запечатано от благодатта на Св. Дух, направило св. Димитър да заблести подобно на запалено кандило в мрака на комунистическия режим“.
Във втората част на своето слово, говорейки за богословската дълбочина на румънския догматист, патриархът отбеляза: „Неговото богословие се основава върху дълбока мисъл за тайната на Св. Троица, Която е общение на върховната любов. Св. Димитър посочва, че Бог не е едно самотно вечно битие, а е съвършено общение на любов и взаимно отдаване между трите Лица на Св. Троица: Отец, Син и Св. Дух. Това е светлината, която прониква цялото му творчество и прави от него едно богословие на вечната божествена любов, разпростряна над цялото творение, в центъра на което е човекът, венецът на творението, призван към обожествяване и вечен живот.
Като професор светецът-изповедник подчертавал нуждата от изоставяне на западното схоластично богословие и приближаване на православните богослови до богословието и духовния опит на светите отци на Църквата, предадени чрез техните боговдъхновени учения. Заради дълбочината на богословската му мисъл той е възприет и почитан от отците молитвеници от Света гора и от духовните богослови от цялото Православие... В този смисъл през 1977 г. игуменът на манастира „Св. Григорий“ архим. Георги Капсанис му изпратил писмо, в което пояснявал: „Пишем Ви, за да Ви поканим да ни посетите на Света гора и особено светата ни обител на св. Григорий, за да послушаме отческото учение и да се ползваме от духовния опит на Ваше Високоблагоговейнство“.
В третата част от своето изложение, говорейки за духовния преводачески талант на св. Димитър, наречен от отец проф. Оливие Клеман „най-големия православен богослов на 20 век“, патриархът каза: „Неговите богати коментари и бележки под линия (на Добротолюбието) доказват богословстването му, пропито от добротолюбивия дух. Той успял да прозре значенията на словата на светите отци от Добротолюбието и да ги представи на съвременниците си на достъпен за 20 век език, без да променя същността и дълбочината на патристичния или добротолюбив текст“.
Накрая румънският предстоятел подари рисувани икони с мощи за богословските факултети в Сибиу и Яш, които носят името на о. Димитър (Стънилоае), за църквата на с. Влъдени, родното му село (къщата му е превърната в музей), като заръча периодично тази икона да бъде отнасяна и в Брашовската духовна семинария, носеща името на светеца. Икона беше дарена и за параклиса на Център за православния изследвания при румънската православна катедрала „Св. архангели Михаил, Гавриил и Рафаил“ в Париж, Франция.
Основните трудове на чествания светец са: „Православно догматическо богословие“ в 3 тома, „Иисус Христос или възстановяването на човека“, „Житие и учение на св. Григорий Палама“, „Безсмъртният Божи образ“, „Душевност и общение в православната литургия“, „Св. Троица или в начало бе любовта“ и др.
Последната защитена докторска дисертация върху творчеството на новоканонизирания светец беше на 29 септември в Богословския факултет в гр. Яш от Чиприан Ръзван Апостол, озаглавена „За смисъла на живота. Един актуален диалог с философията, започващ от богословските размишления на отец професор Думитру Стънилоае“.
Тропар, гл. 5, на св. изповедник Димитър (Стънилоае):
Увенчан с тройния венец на свещенството, на доброто изповядване и на богословието, отче, ти блестиш като слънце и ни учиш да почитаме единосъщната Троица, пред Която винаги ни поменавай, свети Димитрие.
Службата за светеца е съставена от преподавателя по Нов Завет в Богословския факултет на университета в Букурещ дякон д-р Сабин Преда.
